Урок по история: Кой емблематичен български град се е казвал Женско поле?
Това е място, което успява да запази български си дух по време на периода под чуждо господство, така че е важно да разберем как се е случило това
Днес ще ви представя 3 отделни истории за създаването на един от най-емблематичните за българското Възраждане градове. Това е място, което успява да запази български си дух по време на периода под чуждо господство, така че е важно да разберем как се е случило това.
Неговото име по това време е било Женско поле – както ни представя една от легендите за него. Научете повече за история на големият възрожденския град – Копривщица, пише Poznanieto.bg.
Легендите за създаването на Копривщица
Има много спорове относно как и кога е създаден град Копривщица. Има основно 3 легенди, които се опитват да го обяснят. Ето какви са те:
1.Легенда за Жупата
Тази легенда свързва създаването на Копривщица със заселването на български семейства по тези земи още в рамките на Втората българска държава. Причината за това е ,че думата “Жупа” при южните славяни означава “челяд” и едновременно с това земята, която се използва от няколко семейства. Като доказателство в подкрепа на тази теза са и фамилните имена, които се пазят из града и до днес – Тиханек, Козлек, Думлен и така нататък. Дори и в към днешна дата, една част от махала в града се нарича Жупата.
Начален Бонус до 1500 лв. за Онлайн Казино Игри от efbet!
2.Легенда за Султанката
Тази легенда е като продължение на предишната. Смята се, че малко след като попада под Османска власт, по тези места се заселила Авратка девойка или Влаина Бугарката, която успява да измоли от сулата да й разреши с ферма да управлява тези земи. От тук идва и старото име на града – “Авраталан – Женско поле/поляна”. Тя не позволява турци да преминават през града и жителите му можели да носят оръжие. За благодарност, местните жители я нарекли Султанката, а за нейни потомци се смятат от рода Султанейкови.
3.Град на българските бежанци
Тази легенда разказва, че тук се заселват българи от цялата страна, които бягат от османските войски след превземането на България. Историята разказва за трима братя овчари – Ламбо, Тороман и Арнаутин(това е било наименованието на българите от днешните албански земи). Те създават постепенно трите големи махали в селото – Ламбовска, Тороманска и Арнаутска.
Как да тълкуваме 3-те легенди за Копривщица
Легендите са за това да дадат обяснение за събития от далечното минало. Това, което може да се потвърди за Копривщица е, че селището е с особен статут в рамките на Османската империя. Причината е, че на населението е отредено да бъде войнишко.
Поради тази причина, българите там имали право да носят оръжия, да се обличат в цветни дрехи и турчин нямало право да преминава през града. Дори има друга легенда за Балабан юнак, който измолил от султана да Копривщица да му бъде пряко подчинена и по този начин останал само един османски чиновник. Разбира се, тези привилегии довели до увеличавенота на населението на селището, а с това и до натрупване на сериозно богаството.
Поради тази причина, в рамките на под 20 години, Копривщица била цели 3 пъти опожарена – 1793,1803 и 1809 – от кърджалии, което води до бягство на много жителите му. Лошото е, че единствена запазена къща от предишния период е Павликяновата къща.
Въпреки тези неприятни събития, Копривщица продължава да играе ключова роля в българското Възраждане, като революционната дейност по времето на Левски и по-късно при Априлското въстание е от изключително значение.
Така можем да видим как привилегиите, които получават копривщенци в рамките на Османската империя са в основата на запазването на тяхното българско самосъзнание и помага да бъдат в основата на българското Освобождение.
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук