Ути Бъчваров: В мазето ми гордо отлежава един бидон с туршия

Петър Бъчваров, по-известен като Ути Бъчваров, e роден на 1 март 1970 г. в София. Майка му, Галя Бъчварова, е директор на Телевизионния театър от момента на неговото създаване през 1960 г. до 1990 г., така че Ути е израснал в артистични среди. Неговият дядо Стоян Бъчваров е един от най-големите български актьори. Театърът във Варна носи неговото име. През 1990 г. Ути Бъчваров е приет във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”, където завършва “Театрална критика” и “Кинорежисура”.

Но въпреки че актьорството му е в кръвта, Ути бе първият мъж в българския ефир след демократичните промени, който грабна черпака и застана в кухнята да учи народа как се приготвят кулинарни изкушения. Годината е 1996-а, а предаването носи изкушаващото заглавие “Вкусно”, като години по-късно го преименува на “Бързо, лесно, вкусно”.

Преди три години любимата жена на топ готвача - Мария, го дари с близначките Ружа и Далия.

- Започнаха 40-дневните предколедни пости, г-н Бъчваров. Какво меню ще предложите на зрителите на “Бързо, лесно, вкусно”?

- Варивата, излизащи от контекста на добре познатите ни леща, боб, ориз, тази година са част от моите интересни предложения. Варивата са много естествен помощник за всички, които искат да направят постите вкусни, но не прекалено, защото идеята на самия пост е въздържание, което не води до изкушение. Така че не трябва да гледаме на постите като на елементарна детоксикация, която е свързана единствено и само с храна.

От хилядолетия постите са свързани с един път, който човек трябва да измине преди светлите коледни празници. Това не пречи обаче те да са различно, по-интересно и напълно здравословно хранене. Разбира се, в рецептите присъстват и варианти на вкусни макаронени изделия, които човек може да ползва, а и новопристигналите на българския пазар чиа, киноа, просо, елда и всичко останало, което напоследък е станало модерно в съвременната кухня на семействата, особено в по-големите градове. 

- Заради коронавируса последните месеци живеем, бих казала, в доста екстремна ситуация. Какви продукти трябва да имаме в килера, ако отново се наложи да останем в домовете си?

- Това са съвременните реалности и не трябва да се изпада в паника. Преди няколко месеца, когато затвориха света, ако мога така да се изразя, хората се презапасиха, нещо, което не смятам, че е нужно и редно да се прави сега. В крайна сметка храната не трябва да се изхвърля, първо, защото това е светотатство, и второ, излиза прекалено скъпо. Така че всички онези, които вече са си направили своите вкусни буркани през лятото и са инвестирали във време, желание и енергия и са си осигурили вкусната зима, просто бих посъветвал да ги споделят с приятели, а не да ги държат заключени в килера. 

Пакетите с трайни продукти пък винаги са били част от запасите на добрата домакиня - това са всички видове масла, брашно, ориз, захар, паста, сосове, подправки. 

Добри за килера са и бурканите с консервирани продукти, които ние по едно време, дистанцирайки се сякаш от социалистическото минало, ги приписвахме само едва ли не като проява на селски бит, ултура и произход. Сега те ще се окажат истинско съкровище в една къща. 

Това лято например аз направих няколко серии с такива съкровища, едното от които е любимият ми сос болонезе. Другото вкусно нещо, което затворих в буркани, е вариант между сладко и компот, който е с консистенцията на сладко, но пък не е с толкова много захар и е прекрасен заместител на всички онези липсващи през зимата плодове, за да могат моите деца, а и аз самият да похапваме натурални вкусни захари.
Признавам си, че тази година не съм варил лютеница, защото не ми остана време, но пък съм направил един огромен бидон с царска туршия с мед. Така че в мазето ми гордо отлежава един бидон с туршия, приготвена със зеленчуци от Северното Черноморие, по-точно от района на Шабла. 

- Обичате да обикаляте България, да изучавате местните кухни. От кой край най-много ви допада храната? 

- Не разделям България на отделни огромни региони, а на населени места, защото когато човек навлезе по-дълбоко в детайла на определените рецепти, разбира, че те невинаги са регионални, а по-скоро са събрани в рамките на едно село, на една фамилия. Интересни, различни рецепти, които събирам от години, съм ги обединил в една моя кауза, която се казва “Вкусно за България”.

Много обичам това си занимание и ми липсва в момента, защото заради пандемията не мога да обикалям България с моите големи специални уреди, но пък вярвам, че напролет цялата тази олелия ще е приключила и с моя екип ще мога да се втурна по всички весели места на България, където ще има усмихнати и здрави хора. Това пожелавам и вярвам, че догодина ще имаме повод да се черпим и да споделяме храната заедно, а не да се притесняваме от това, че ще сме един до друг или че ще си направиш някоя снимка с човек, който те харесва. Така че това е моята надежда за 2021 година.