В Долна баня Старите мелници са само спомен...

Градчето Долна баня е на около час и половина път с автомобил от София. Притихнало и свежо от чистия въздух на близката Рила, то посреща гостите си с пасторална замисленост над минало, настояще и вероятното бъдеще на днешните си жители. В местен парк гордо се издига църквата “Успение на Света Богородица”, в двора на която всяка година за храмовия празник се приготвят няколко казана чорба, раздавана за здраве и успех на местни и гости. 

Красивият парк обединява няколко знакови сгради в центъра на градчето. 

Тук е възстановеното по европрограма първо килийно училище, построено от местните власти след Освобождението

Тукашното светско образование е на около 170 лета, а съвсем наблизо е била къщата на брата на Димчо Дебелянов, Илия, в която често е отсядал поетът. Илия бил по-възрастният, от Копривщица, но се оженил в Долна баня, работил в мебелната фабрика.

От гората докарвали дървен материал, който обработвали в местната фабрика, правели мебели. И те били толкова хубави и с добро качество, че получили първия златен медал на Първото Пловдивско изложение. С тези и подобни факти се гордеят и днес долнобанци, но разказват още и за своите 14 опълченци, млади, с чисти сърца патриоти, готови на саможертва за освобождението на България.

Поели по различни пътища, стигат до Румъния, където постъпват в българското опълчение и участват в Руско-турската освободителна война. Участват и в Кресненско-Разложкото въстание през 1878-1879 г., но то е потушено. Дошли от различни краища на страната, те намират своя нов дом в Долна баня.

Един бил майстор-ковач, налбантин, набил местен ага, задето не му платил, че му подковал коня и задето задирял българска мома. За да не падне в ръцете на властта, Георги Банков-Комитата препуснал с кон към Цариград. Заедно с брат си Христо участвали в опълчение в боевете на Освободителната война. Освободената българска земя приютява семейството му с петте деца в Долна баня, раждат му се още четири. Трима от синовете на Георги са четници в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., а Георги Банков умира през 1932 г. в Долна баня. 

Друг от 14-те местни герои е Витан Витанов, участвал в сраженията на Шипка, бранил самоотвержено прехода през Балкана. И той участвал в Кресненско-Разложкото въстание. Ранен в една от битките, остава инвалид до края на дните си и умира в Долна баня през 1918 г. Съпругата му Йорданка се прочула с умението да лекува хората с билки. Витан имал чуден глас, на празник се обличал в красиви опълченски дрехи, слагал опълченска шапка, окачвал ордени и медали и запявал.

Имало и други местни жители, отдали своя принос за славата и доброто име на градчето. Сведения за тях се пазят в местния исторически музей, с етнографска сбирка към него. Фактите разказват за местни учители, духовници, културни дейци, местни краеведи, събрали зрънцата от историческото минало на района. Признателните днешни жители на Долна баня са поставили плоча с изписани имената на значимите си съграждани, в памет на опълченците от града.

Знае се, че Димчо Дебелянов е участвал и в протестния поход на работниците от мебелната фабрика “Ибър”, тръгнали оттук до Костенец. Негодували срещу продължителното работно време и слабото заплащане във фабриката.

В Долна баня като че най-многобройни са хората от пенсионерския клуб и от клуба на инвалидите

В тях членуват към 300 човека, които имат активна съюзна дейност. Събират се, празнуват своите общи и лични празници, пеят във вокални групи, свирят, пеят и се веселят. 

Има и земеделска кооперация с около 600 членове. Районът е с много обработваема земя, отглежда се предимно пшеница, ръж, овес, има много градини с малини и ягоди. Преди години имало и множество декари с ябълки, касис, арония, но те вече не се поддържат и повечето са изкоренени.

А качеството им е добро. И днес през летния сезон до късна есен можете да спрете по пътя от Костенец за Боровец и Самоков, за да си набавите от продаващите по пътя стопани, предлагащи превъзходните на вкус и с чудесно качество ягоди, малини и други пресни плодове, отглеждани във всеки двор тук.

В града живеят доста роми, но те са трудолюбиви. Работят в местното земеделие и животновъдство, което, за жалост, е замиращо. Някога тук е имало безчет глави едър и дребен добитък - крави, овце, имало и биволи, но днес вече ги няма. Хората отглеждат в дворовете си гъски, пуйки, зайци, кокошки, всичко за семейното стопанство. Събират билки, основно липа, гъби, но това е сезонна работа.

В Долна баня има голяма детска градина с ясла, гимназия за мебелно производство, както и шивашки паралелки и горско стопанство. 

Тук живеят доста млади семейства, повечето пътуват за Боровец или Самоков, намерили работа като готвачи, камериерки, бармани, сервитьори. Или в строителните фирми. Местните разчитат на туристическия бизнес, който в пандемията значително понамаля.

Прочута е минералната вода с температура около 68 градуса, която лекува ревматични и кожни проблеми, заболявания на сърдечносъдовата система, бъбречни болести, дихателната, храносмилателната, двигателната, нервната и половата система. Тук и по Коледа басейните са открити, в тях се къпят хората. Казват, че водата е мека и много приятна, затова не им се излиза от нея и остават в басейна с часове.

Туристическият бизнес очаква да се пълнят местните фамилни къщи за гости и хотелите, хората са привлечени и от прекрасната природа, от чистия въздух и от минералната вода.

А разходките непременно отвеждат до центъра на града, прекосяван от главния път, през който профучават автомобилите на път за Боровец и Самоков. 

Площадът и днес съхранява интересна 60-годишна традиция

Всяка година около 24 май тук се играе шах с живи участници. В началото това са били артисти от местното читалище, облечени в специални костюми. Днес жив шах са ученици от горните класове на местните професионални гимназии. В читалището клубът по шах има доста активна дейност, където млади и стари целогодишно се обучават на тази интересна логическа игра. А през май я разиграват на живо, сред много оживление, коментари, анализи и съвети, изречени отстрани на глас към участниците в живата партия шах. Тази традиция е създадена от 1962 г., любима на долнобанци и днес.

Встрани от пътя покрай сградата на кметството надпис напомня, че някога тук имало много мелници. Използвала се водата на минаващата наблизо река Долнобанска Бистрица. Имало много вода, казват най-възрастните местни жители. После използваната нейна сила била заменена с електричество, имало и фурна, където се приготвял чудесен хляб, закуски. Но днес мелниците съвсем ги няма. Само надписът пази спомена за една добра местна традиция, замряла във времето, когато наоколо се е огласяло от тракането на старите воденици.

Христо КИРИЛОВ