В кои държави се работи най-много и най-изтощително

Южна Корея ограничава максималната продължителност на работната седмица от 68 часа до 52 часа, в опит да увеличи производителността на труда в страната и раждаемостта.

Средната продължителност на работната седмица варира в зависимост от това къде по света живеете. Никой обаче не може да се мери с Южна Корея. През март местният парламент гласува закон, който дава на сериозен процент от трудещите се заслужена почивка. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) това е развитата държава с най-дълго работно време.

Този нов закон ще влезе в сила през юли 2018, макар че ще е в сила само за големи компании, и едва впоследствие ще започне да се прилага за по-малките фирми.

Въпреки съпротивата от бизнес-общността, южнокорейското правителство вярва, че законът е необходим, за да се подобри стандартът на живот, да се създадат повече работни места и да се увеличи производителността на труда.

Изключение от правилото

Южнокорейското правителство вярва също, че може дори да увеличи раждаемостта в страната, която сериозно е спаднала в последните няколко десетилетия. Към момента страната има по-дълго работно време от всяка друга развита държава по света: кредно 2069 часа годишно на служител, според данни от 2016, обобщени от ОИСР.

Анализът на организацията обхваща 38 държави и показва, че само мексиканците (2225 часа на година) и костариканците (2212 часа на година) работят по-дълго.

Южна Корея противоречи на глобална тенденция: изследвания, проведени от Международната организация по труда (МОТ) показват, че държавите с ниски и средни доходи обикновено работят по-дълго от по-богатите, заради поредица от фактори, вариращи от процента самонаети служители на трудовия пазар до по-ниското заплащане, несигурността на работните места и културни особености.

Южна Корея обаче не е единствената богата държава, където тези принципи не важат. Япония има проблем със "смъртта от преработване", изразяващ се не само под формата на статистики, но и чрез факта, че в японския език има дума за това: "кароши".

По-конкретно думата означава работници, умиращи или от свързани със стрес заболявания (инфаркт, инсулт), или такива, които се самоубиват заради натиска, на който са подложени на работното място.

Със средно 1713 часа труд на човек годишно Япония не е сред лидерите в списъка на ОИСР, но извън голите цифри там съществува мрачната реалност, че в страната изобщо няма законодателство, определящо максимално седмично работно време, нито лимит за извънредния труд.

През финансовата 2015-16 година, японското правителство е отчело рекорден брой от 1456 случая на кароши. Организации за защита на правата на трудещите се твърдят, че реалните стойности са много по-високи, защото много от тези случаи така и остават неогласени.

Според последните данни на МОТ, Азия е континентът, където по-голям процент хора работят по-дълго: повечето от държавите (32%) нямат универсален национален лимит за максимална работна седмица, а още 29% имат висок праг (60 часа седмично или повече). Само 4% от държавите спазват препоръките на МОТ и се придържат към международните трудови стандарти за максимум 48-часова или още по-къса работна седмица.

В Америка и Карибския район, 34% от страните нямат важащ за всички лимит за работна седмица, най-високият дял от всички региони. Сред държавите без такъв лимит е и САЩ.

Но в Близкия Изток е мястото, където законовите лимити са по-отворени за дългото работно време: осем от десет държави позволяват седмично работно време над 60 часа седмично.

В това отношение Европа продължава да е най-доброто място за трудещите се - всички държави на континента имат определен максимален лимит на продължителност на работната седмица като само Белгия и Турция имат законово уредена работна седмица над 48 часа.

Градове за "работохолици"

Африка е мястото с най-много държави, където повече от една трета от заетите на трудовия пазар работят над 48 часа седмично като само в Танзания например делът на тези, които се трудят над тази норма е 60%.

Проучвания също така идентифицират тенденциите за продължителност на работната седмица по градове. През 2016 г. швейцарската банка UBS публикува анализ на 71 града, сред лидерите на които бяха Хонконг със средно 50.1 часа работна седмица, Мумбай (43.7 часа), Мексико Сити (43.5 часа), Ню Делхи (42.6 часа) и Банкок (42.1 часа).

Мексиканците, освен че работят най-много, също така имат и едни от най-жестоките режими по отношение на почивките в света: уреденият по закон минимален годишен отпуск е под 10 дни, както е и в Нигерия, Япония и Китай например, докато съседите на Мексико в Латинска Америка – Бразилия, предлагат минимален отпуск 20-23 дни.

Нещата обаче могат да бъдат и още по-лоши. В Индия, където няма всеобщ национален лимит за максимално работно време, работниците нямат и гарантиран минимален годишен отпуск.




Източник: webcafe.bg