В Макао историческите паметници са повече от казината

Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е пет книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР, което се излъчва всяка неделя от 18,30 часа. Също така е автор и водещ на предаването “Дромомания” по здравната телевизия Code Health - всяка събота от 17 часа. Тя публикува пътеписите си в своя сайт www.dromomania.bg

От рубриката “Виртуално пътуване” на вестник” Над 55” ще научавате за интересни места по света и как да пътувате по-евтино и безопасно.

Макао е известен като рай за комарджиите, a в бившата португалска колония има какво да се види дори когато угаснат милионите светлинки. Защото комбинацията от европейска старинна архитектура, тотално поамериканчване и изискан азиатски шик има неповторим аромат.

Най-големият град-казино в тази част на света се е сгушил на 28,2 квадратни километра в устието на Перлената река, която се влива в Южнокитайско море. Всъщност Макао се състои от едноименния полуостров и два острова - Тайпа и Колоан, свързани с мостовеq дълги между 2,5 и 4,5 км. Колонизирана от португалците през 1557 г., дълго време територията е първото европейско предмостие в Далечния изток - базов лагер за препращане на стоки към всички краища на света.Тъкмо заради това холандците на четири пъти правили опит да го отмъкнат, но не успели.

При връщането към Китай през 1999 г. бившата португалска колония става “особен административен район” с гарантирана икономическа свобода под лозунга “Една държава, две системи”. В Макао казината, хиподрумите, нощните клубове са почти колкото във всички останали страни от района на Южнокитайско море..., взети заедно. Затова е логично, че 45% от доходите на държавицата са от развлекателния бизнес. Същевременно малко са местата по света с толкова исторически паметници на квадратен метър.

Историческият център на града е съсредоточен около красивия Ларго дo Сенадо (Площад на Сената), любимо място за неделна разходка на местните и за снимки на безбройните туристи. В този район има толкова много католически храмове, че ако по-голямата част от минувачите не бяха китайци, като нищо можете да помислите, че сте в Португалия.

В северната част на Ларго до Сенадо е красивата църква “Санто Доминго” (или Свети Доминик) от XVII в. с прекрасна фасада и Музей на религиозното изкуство вътре. В южната част на площада е Санта Каса да Мишерикордиа (Дом на милосърдието от 1569 г.) и комплексът Леал Сенадо, смятан за едно от най-красивите португалски здания в Макао. Вътрешният му двор е облицован с “азулежус” - синьо-бели плочки в мавритански стил.

На няколкостотин метра от ларгото на сената е разположена най-известната забележителност на Макао, неговата визитна картичка, черквата “Сао Пауло” (1603-1638 г.), смятана за най-големия католически храм в Източна Азия. Храмът бил разрушен от пожар през 1835 г.

Оттогава всеки турист изживява леко разочарование. След като се е нагледал на филигранната фасада, богато украсена със скулптурни групи от италианския архитект Карло Спиноли, на всички картички очаква зад нея да има още красоти. А е съхранена само тя - празна черупка от минало величие. Човек дори не иска да надникне в по чудо оцелялата гробница и саркофага с мощите на светията.

Името на пъстрия китайски пазар Сент Доминик Маркет също олицетворява космополитния характер на Макао. В уличките наоколо е като на панаир - пекари разнасят огромни тави с току-що изпечени курабии и ви подканят да се почерпите. Но още първата хапка ви отказва да си купите цели торби за вкъщи - имат вкус на стрит гипс със захар. Адски атрактивни са тънките колкото лист хартия парчета сушено свинско месо.Тях пък ги режат с ножици и при първото опитване всеки любител на мръвката става абонат на уханния от подправки пикантен специалитет.

Има една забележителност, покрай която не може да не минете - бронзовата статуя на Кун-Иам (богинята на милосърдието), висока 20 метра. Тя се намира на малко островче в морето, до което се стига по мост. Около нея се ниже върволица от паметници в чест на 18-те мъдреци на Китай, сред които крайният вляво е... Марко Поло. Е, именно тази стряскащо необичайна комбинация издава същността на Макао - в него съжителството на свръхмодерни казина, старинни църкви и будистки храмове е нещо съвсем естествено.

И макар местните да се молят за финансово благополучие на морски костенурки, като, за да се изпълни желанието ви, е страшно важно да улучите с монета земноводното по главата, правителството на Макао постъпва съвсем нехарактерно - дава голяма част от приходите от хазарт за съхраняване и развитие на старините.

Магдалена ГИГОВА