“Античен македонец от Вирджиния” пише във форума на македонския вестник “Време”: “С теориите, финансирани от държавата, ще си останем неидентифицирани на майката планета”. Вярваме или не, в Република Македония все още се водят спорове кои са македонците, дали те са антични македонци или не са, дали имат държавата от онова време или държавата им е чак от 40-те години на 20 век. Сигурно е меко казано неприятно да не знаеш откъде си и какъв си. Това обаче и означава, че сърбите не са успели докрай да прокарат политиката си “първо да ги направим македонци, а след това лесно ще ги направим сърби”, прилагана спрямо българите от Вардарска Македония. Нещо се е оплело в това “да ги направим македонци”, не са обяснени корените, не е създадена стройна “история”.
“Едно голямо браво”. С тези думи започва мнение във форума на македонския вестник “Време” по повод материал за открита златна диадема или златен венец /така и не става ясно какво точно, в заглавието пише “венец”, в първото изречение “диадема”/ “от 4 в. пр.н.е. в античния град Аига, днешна Вергина, където през 1977 г. беше открита гробницата на македонския крал Филип ІІ Македонски”. “Артефактът е важен, защото е открит точно във Вергина, първата столица на македонските крале”, бърза да обясни археологът Паско Кузман”, пише вестникът.
“Едно голямо браво! Нека видят всички наши душмани, че съм пряк потомък на Александър Македонски. Хайде сега, Паско Кузман ще състави една хубава приказка за децата и за лека нощ. И това да не забравя, аз не съм славянин и не съм дошъл от Задкарпатието, някой да не ми величае руснаците само на базата на славянството. Моят език не принадлежи на славянските езици, а на античните македонци. Хайде, големи глупаци, сега да ви видя, с такива теории, които се финансират от държавата, ще си останем неидентифицирани на майката планета. Добре е, че ще си имаме една малка утеха. Всички сме потомци на Адам и Ева”.

А най-простото е, че днешните македонци във Вардарска Македония са наследници на българи. Само че желанието за заличаване на българското там е било невъзможно без насаждане на невероятна омраза към българите и българското.
Откъде идва омразата на македонците от Република Македония към българите, се пита човек, като се зачете – на много места, този път във форума на македонския вестник “Време” и то повод материал за това, че в събота македонски хакери нападнали гръцки официални сайтове. В публикацията няма и дума за българите или България. Може ли да повярва човек, че някой наистина мисли по този начин за българите. Сигурно е вярна приказката за страшните еничари, отнасяли се най-жестоко към своите, след като от ранна възраст били отродени. И каква словесна престрелка и какви “оръжия” следват във форума.
“Цял свят съм видял, и България съм видял през 1970 г. и какво да видя – сиромашия. Първото ми впечатление беше, че българските прозорци или пенджери, както искаш ги кажи, бяха защитени от слънцето с вестници, алилуя. Още тогава си казах, Македония е Америка за България. В София на всеки зид и кьоше бяха написани големи червени лозунги “комунизмът ще победи”. В ЦУМ влязох, от няколко етажа два работеха с много малко стоки с известни български миризми. Забелязах чифт обувки и попитах продавача колко струват. Каза ми – 100 лева. Питах него колко му е заплатата – отговори ми 55 лева. И веднага си казах: Кур мой ще победи комунизма. За народа из София: забелязах много с моя лик македонски и е истина, те са македонци, и естествено с дръпнати очи, колкото искаш. И преди си ме питал дали съм виждал българския народ на YouTube, отговорът беше: не съм страстен любител на зоологически градини. Този път отказвам да ги повторя, защото най-вероятно още една гнусна българска пропаганда – снимайки македонци и представяйки ги за българи. Не, благодаря”, гласи , предадено на книжовен български език, едно от мненията.
“Вуйчо ми, македонец, по произход от Солун /както и моята майка/, на почивка във Варна, се запознава с бъдещата си съпруга българка от Ямбол. Тя има подчертано тъмен тен, изпъкнали скули и малки дръпнати очи, каквито имат всички от семейството й. При тях за първи път пробвах “луканка”, която купувах винаги, когато отидех в България /разбира се, ако я намерех в магазините/. От българските градове съм бил 10-ина пъти в София, 20-ина пъти в Кюстендил, 2 пъти в Петрич, 1 път в Благоевград, 4 пъти във Варна, бил съм няколко часа в Русе и съм бил на панаира в Пловдив. Всичко, що се отнася до историята, ние си имаме наша история, която се пише от македонските историци, вие си имате ваша”, гласи на книжовен български друго мнение.
“Не съм бил в Ямбол, но ще отида там, само за да ги видя тия татари. Как бяха - с дръпнати очи или само по-тъмни?”, пита друг.
“Моята вуйна е истинска българка от Ямбол. В Ямбол като дете съм бил 4 пъти, вярно е, българите от Ямбол имат татарски черти на лицето, имат тъмен тен и нямат нищо общо с българите от София, които имат същите черти като нас, македонците”, е категоричен някой си.
Някой на книжовен български е написал: “Като чета, с теб сме на едни години, но аз не съм толкова тъп. Какво са виновни обикновените хора, че бяха стригани и нямаше стоки по магазините? Но че ти си останал тъп, виновен си ти самия. А че Сърбия през 1990 г. не ви помля, а си отиде мирно, стана само заради това ,че България беше до вас. И ви призна първа. И винаги ви помагаше. Но това не е важно. Сигурно аз лъжа.”
“Вярно е, че през 90-те години в един труден период за Македония България ние помогна. Но тя добре си “осребри” това, а не го направи от любов към Македония. Това също така не ви дава право да отричате съществуването на македонския народ, македонския език, македонската култура”.
“Да ти кажа искрено, от 1970 г. насам не съм бил в България, но ако повече няма сред младите с дръпнати очи, най-вероятно новата генерация е мелез, направен от македонските ергени – алал му вера – толкова ергени македонци по толкова българки забременили, хайде, да не се мъча да смятам”, пише друг.
“Балканец. И в Европа, и в която и да световна организация да членуваш, ти навсякъде ще си останеш това, което си една СМРДЛИВА ТАТАРО -МОНГОЛСКА ВАГИНА /големите букви са във форума - бел.ред/. Разпитай се, идиоте, за България за 1970 г., как на границата децата македонци, които отиваха на посещение в България, ги стрижеха, ако имат дълга коса /битълси стил/. Плашехте се от тийнейджърската дълга коса”, спестяваме си циничния край на това ”изложение”. И така нататък, и така нататък.
Може ли да повярва човек, че някой наистина мисли по този начин за българите. Сигурно е вярна приказката за страшните еничари, отнасяли се най-жестоко към своите, след като от ранна възраст били отродени. Така е може би и с македонците от Вардарска Македония. /БЛИЦ