В САЩ лотарията е забавление, у нас я критикуват като хазарт – кой губи, кой печели?
Мейвис Уонсик вече не работи като медицинска сестра, тъй като лотарията “Пауърбол” я направи една от най-богатите американки. На 25 август 2017 г. 53-годишната жена спечели 760 милиона лева. В България най-голямата еднократна печалба, която е изплащана досега, е 12 млн. лв. Печели я на 3 април т.г. 60-годишният шофьор от Ямбол Димитър Митев в играта “Големият джакпот”, пише „24 часа“.
От началото на 2018 г. петима българи са станали милионери от “Национална лотария”, печелейки 1 млн. лв. Над 1,25 млрд. лева са раздадените печалби до този момент само от “Националната лотария” показват данни на сайта на играта. Тя съществува от 2012 г. Спечелените печалби са общо 202 994 758 на обща стойност 1 251 196 278 лева. Девойките, които обикалят цялата страна, са красивото доказателство, че тези, които печелят, са реални хора и променят живота си.
В САЩ лотарията е забавление, а в България според Валери Симеонов тя е хазарт и затова той ще внесе конкретни промени в Закона за хазарта, които да ограничат пряката реклама на лотарийни билети. Освен Симеонов и новата партия на Христо Иванов и Атанас Атанасов също тръгна на бой с лотариите. Проверка на “24 часа” показа, че само 4 държави в Европа са забранили рекламата на хазартни игри. В останалите европейски държави рекламирането е разрешено, като в повечето случаи има изисквания то да не е насочено към деца и да се спазват етични норми.
В България в Закона за хазарта е записано, че се забранява пряката реклама на хазартни игри. Но няма ограничения да се обявяват наименованията на игрите, търговската марка на хазартния оператор, резултатите от игрите и спечелените печалби и тегленията на тиражите. Дали има нарушения, следи Държавната комисия по хазарта. В момента тя прави проверка в БНТ, Би Ти Ви и Нова телевизия. Преглеждат се договорите за реклама, поискани са списъците с печелившите и какви суми са получили.
Правените до този момент проверки не са установили нарушения на закона. Имало само един случай на оператор, който не е спазил изискването хазартът да не се представя като лесен начин за печелене на пари и бил глобен. Стриктно се изпълнявали и изискванията за изплащането на печалбите. Според повечето експерти, ако рекламата на хазарта бъде изцяло забранена в България, това ще удари основно лотарийните игри. За да бъдат те успешни, се изисквала продажбата на огромен брой билети, което било невъзможно без реклама. За част от игрите например билетите са с тираж от 10 милиона бройки. Но ако се продадат половината и в тях се паднат големите печалби, операторът ще е на загуба.
Пазарът с лотарийни билети у нас се държи от три компании - “Ню геймс”, която е организатор на “Национална лотария”, “Евробет”, която държи “Лотария България”, и Националният спортен тотализатор. Първите две са свързани с бизнесмена Васил Божков, което показва, че от евентуална забрана на рекламата ще пострадат български компании. Чуждите, които основно предлагат онлайн залагания, няма да бъдат засегнати. Тяхната реклама пак ще се излъчва в България, но през външни тв канали, които са включени в пакетите на всички кабелни и сателитни тв оператори.
Освен самите хазартни оператори ще бъдат засегнати и още много български фирми, които са ангажирани с този бизнес като доставчици и дистрибутори. Пазарът само на лотарийни билети се оценява на близо 350 млн. лв. годишно От тази сума в организаторите на игрите остават не повече от 10%, пресмятат експерти. Останалата част от сумата са разходи - поне 50% от приходите отиват за изплащане на печалби, към това се добавят комисионите за дистрибуторите, разходите за отпечатване на билетите и други. Тоест към съпъстващия лотарийните игри бизнес се връщат годишно към 300 млн. лева, които могат да бъдат загубени, ако се забрани изцяло рекламата.
Извън това може да се стигне и до загуби на работни места. Само един от лотарийните оператори - “Национална лотария”, осигурява работа на близо 4000 души. В същото време една от най-големите международни компании за онлайн залагания, която работи и в България, има около 400 служители и не е открито нито едно работно място в България. Загуби ще има и за държавния бюджет. Данните на Държавната комисия по хазарта показват, че през миналата година в хазната са влезли към 200 млн. лв. от данък печалба и от такси. Приходите от такси върху традиционния хазарт са се увеличили от 82 млн. през 2015 г. до 102 млн. през миналата година.
При онлайн залаганията приходите от 6 млн. са стигнали 28 млн. лв. Пълната забрана за реклама би лишила бюджета от близо 170 млн. лв. годишно, тъй като ще останат само приходите от онлайн хазарта. Според повечето експерти по-удачният вариант за рекламата на хазарта е пътят на саморегулацията. Наскоро основните участници в хазартния бизнес са станали членове на Националния съвет за саморегулация, в който участват рекламодатели и медии. В момента се водят разговори рекламите на хазартни игри и лотарии да се преглеждат от съвета, преди да бъдат излъчени.
По този начин хазартните оператори се ангажират да спазват етичния кодекс на съвета и да се гарантира достоверността на част от съобщенията, особено на тези, които промотират печелившите и спечелените от тях суми. Доста преувеличени се оказват твърденията, че хората в България дават едва ли не последните си пари, за да си купят лотариен билет с надеждата да забогатеят бързо.
Справка за общите приходи за организаторите от човек от населението в другите страни от Европа показва, че България е на последно място в това отношение. Средно у нас на човек са падат по 50 лева годишно, похарчени за билети за хазартни игри, докати в другите страни сумата е минимум 214 лв.