В селото на Джамов мерцедеси се гонят между каруци

&ldquo;Хората там са послушни&rdquo;, твърди той и обяснява, че вече няма престъпност. Не, не защото му се е налагало да прави каквото и да е. Просто всички в Семчиново му били приятели и нямало как да се бият, да крадат или още по-лошо &ndash; да убиват. За няколко месеца Семчиново се превърна в &ldquo;Селото на Джамов&rdquo; &ndash; така го знаят от Пазарджик до Велинград. Свикнал с военните порядки, Димитър Джамов налага ред и дисциплина. <br /> <br /> <b>Пасторална идилия</b><br /> <br /> Дори и в делничен ден селото е пусто. Като че ли през него е минала Червената армия. Или чума, или друг внезапен мор. Не се вижда нито един човек. Но впечатлението е измамно. Още няколко метра навътре към центъра на селото и се мяркат първите белези на цивилизация. От време на време в далечината се вдига снежната мъгла, после се появява &quot;Мерцедес&quot; и с бясна скорост профучава по тесните улички. След това се задава каруца. После пак някоя скъпа кола. Контрастите са толкова ярки и внезапни, че ти се завива свят. Хората в Семчиново са свикнали. Откакто Джамов им е станал кмет, им се е наложило да се преборят с някои стари навици и да придобият други умения за оцеляване. Например само със светкавични рефлекси може да предусетиш задаващата се в далечината лимузина и да отскочиш навреме, преди да те е прегазила или опръскала с кал. &quot;12&quot;, стряска ме от философските размисли старчески глас. На пейка под навес в центъра на Семчиново са седнали няколко възрастни мъже и броят. Развличат се, пресмятайки колко скъпи коли са минали през последния час. Оказва се, че идването на Джамов за малкото село си е цяло събитие. Първо дошли няколко съгледвачи от неговите охранители, които прегледали помещенията в кметството и най-вече кабинета на шефа. След това пристигнали майстори, измазали стаите, сложили нови дограми и си тръгнали. После в Семчиново започнали да се появяват все по-скъпи автомобили. След тях заприиждали и гостите от София. Накрая дошли служители на &quot;Титан&quot; и сложили на всеки 15 метра контейнери за боклук. Кметът издал разпореждане: всички боклуци да се хвърлят в кофите и никъде другаде, иначе следват строги наказания. <br /> <br /> След като оправил проблема с боклука, кметът Джамов се заел и с духовността, започвайки строеж на църква. <br /> Така само за няколко месеца селото придобило съвсем нов облик. &quot;Някак си заприличахме на град, ама от малките&quot;, обобщава възрастният мъж, все така вперил поглед в шосето, да не би да изпусне бройката на някоя кола. &quot;Цари ред и дисциплина, доволни сме от Джамов. Като малък беше много палав, чупеше прозорци, правеше бели, но сега се е пооправил&quot;, контрира го друг дядо и несъзнателно започва да чертае с бастуна фигурки в снега.<br /> Семчиново си е средностатистическо селце, каквито може да срещнете навсякъде из България. Допреди няколко години там са живеели и млади хора, но с течение на времето повечето от тях са избягали към Пазарджик, Велинград и Пловдив. Забавления няма.<br /> <br /> Говори се, че откакто Джамов е станал кмет, много бизнесмени са се върнали обратно в селото в очакване да дойдат инвестиции отнякъде и да могат отново да развият бизнеса си. Засега обаче само чакали, без да има никаква промяна.<br /> <br /> <b>Три пъти се опитват да го убият</b><br /> <br /> Димитър Джамов е от оцеляващите. Независимо какво се случва около него, той успява да извърти нещата така, че да е от изгодната позиция. Преживява и няколко атентата срещу него, стрелян е с гранатомет. Заради него през 2003 г. си отива съдията по борба Тодор Матов, който е разстрелян брутално от килъри, объркали мерцедеса му с този на Джамов.<br /> <br /> Това е третият опит, в който се опитват да убият Димитър Джамов. От този момент нататък бившият борец прави остър завой и решава да оцелее. Спира бизнеса си с молдовците, покрай които дълго време търгува с петролни продукти. Оттегля се и от съмнителните си взаимоотношения с хората на СИК, както и от застрахователния бизнес. Спира да се афишира като борец, съратник на легенди като Илия Павлов и Стоил Славов.<br /> В момента <br /> <br /> <b>кметът на Семчиново държи борческото му минало да е потулено. </b><br /> <br /> Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на &quot;Мултигруп&quot; Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и ексзастраховател.<br /> <br /> През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс &quot;Дескрим&quot; на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз &quot;Защита&quot; - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа.<br /> <br /> Освен молдовците друг яростен враг на Джамов е бизнесменът Гриша Ганчев. Двамата бяха в конфликт покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор.<br /> <br /> Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция &quot;Зора&quot;.<br /> Заради непрекъснатите заплахи Димитър Джамов и в момента се движи с охрана &ndash; за него на смени работят 15 бодигарда. Кметът на Семчиново е грижовен, за да не стоят гладни подчинените му охранители, той е наел готвач в офиса си в &ldquo;Дианабад&rdquo;, който приготвя манджите на бодигардовете. <br /> <br /> <b>Още чака 20 000 евро дълг от &ldquo;наследник на Онасис&rdquo;</b><br /> <br /> С пари на Джамов българин, представящ се за наследник на фамилията Онасис, е успял да избяга в САЩ. Героят от началото на демокрацията Пенчо Кулев е пристигнал в Америка през Мексико и накрая е пресякъл границата до Ниагарския водопад. 20-те хиляди евро са дадени на доверие. Пенчо Кулев, с когото двамата са тренирали навремето заедно борба, обещал да върне заема, като си вземе огромното наследство, възлизащо на милиарди долари. До ден днешен обаче няма следа нито от парите, нито от Пенчо Кулев.<br /> <br /> &ldquo;Е да, дадох му пари, съжалих го, а и му вярвах, какво да го правя. От много време не съм го чувал, нито пък той ми е звънял&rdquo;, признава Джамов.<br /> <br /> Пенчо Кулев започва да разказва историята си за това как е бил единственият наследник на бизнесмен, близък до Онасис, по времето, когато Желю Желев е президент. Представя изряден набор от документи, включително и от Америка. Според тях парите са завещани от майка му, която е починала в Америка. Условие на завещанието обаче било Кулев лично да пристигне в САЩ и да встъпи във владение на парите. Лошите американци не му давали виза.<br /> <br /> &ldquo;Три и половина милиарда долара ще заделя за правителството, за да отхвърлим срамните условия на МВФ и Световната банка, ще уредя изплащането на дълга на Ирак към България, 14 млн. ще отделя за симпозиуми, а 70 млн. ще бъдат изразходвани за петте религии в страната и други&rdquo;, обеща навремето Пенчо Кулев, който се представяше и за бодигард на покойния Тодор Живков.<br /> <br /> Покрай легендата за голямото наследство Пенчо Кулев успя да върже много от т. нар. бивши мутри, с които се е познавал покрай тренировките по борба. Именно сред тях е и Димитър Джамов.<br /> <br /> &ldquo;Олекнах само с 20 хиляди евро, но други са му дали повече, купиха му даже и мерцедес&rdquo;, приема загубата философски Джамов.<br /> <br /> <b>Подготви Мария НИКОЛАЕВА </b><br /> <br /> <b>ДИМИТЪР ДЖАМОВ: НЕ ИСКАМ ДА МЕ ПРИЕМАТ КАТО МУТРА, ЗАЩОТО СЪМ КМЕТ</b><br /> <br /> <i>Престъпления в моето село не може да има<br /> Не ме е срам, че съм син на овчари </i><br /> <br /> <b>- Когато ви избраха, казахте, че предвиждате грандиозни промени за селото, започнахте строежа и на храм?</b><br /> - Каквото мога, правя. Те самите селяни трябва да кажат какво да правя. Намеренията ми са големи, но бъдещето ще покаже. След два-три месеца ще се случат доста интересни работи.<br /> <br /> <b>- Какви работи?</b><br /> - Не искам да издавам, но е нещо невиждано досега в нито едно село.<br /> <br /> <b>- Вие сте герой от самото създаване на групировките, още ходите с охрана, не ви ли е мъчно за онези времена?</b><br /> - Дай сега да забравим миналото. Всеки е израсъл някъде. Някой е тръгнал с каруцата, друг с мерцедеса. Вчера съм кмет, днес съм кмет, нека хората да ме приемат като такъв.<br /> <br /> <b>- Да, но доскоро вас ви свързваха предимно с борческия период на мутрите. </b><br /> - Не искам да говоря за тези времена, защото като почна да ги коментирам, се връщаме пак назад. Не мога да избягам пак от предишния си образ и се получава затворен кръг, не искам да ме приемат като мутра, защото съм кмет, а не мутра. Защо трябва всеки път да подсещаме хората и да им напомняме?! Всеки се бори за нещо хубаво, което да направи. Аз не се крия от миналото си, както и от това, че съм син на чобани.<br /> <br /> <b>- Това не е срамно.</b><br /> - Сега ти знаеш ли например, че имам братовчед, който е роднина на Осама Бен Ладен?! Кой какъв е, няма значение. Уважавам всеки, който направи една тоалетна, една спирка за всяко село и за нашия народ, това остава в историята.<br /> <br /> <b>- Промени ли се ритъмът ви, откакто сте кмет?</b><br /> - Ангажиментите ми са минимални. Хората в Семчиново са дисциплинирани, послушни, прави се, каквото трябва. Те искат много малко, защото селяните искат уважение, а това, че нашият народ е мързелив и не иска да работи...<br /> <br /> <b>- Значи сте пълен с идеи?</b><br /> - Смятам да създам бизнес около селото и не само около него, а за всички. Стига хората да имат желание да работят, ще им предоставят работа, ако не искат &ndash; това си е тяхно право.<br /> <br /> <b>- Как се справяте с престъпността?</b><br /> - Престъпления в моето село не може да има. Както ви казах, хората там са много възпитани, много интелигентни, всички се уважават, обичат, послушни са и почитат Бог.<br /> <br /> <b>- Преди време кметът на друго едно село &ndash; Галиче, беше въвел драконовски мерки за сигурност, вие така ли се справяте?</b><br /> - Какво прави кметът на Галиче, си е негова работа, аз съм си от това село, те са ми всички приятели и ги познавам, затова казвам кой може да е престъпник и кой &ndash; не.<br /> <br /> <b>- Не ви ли завижда някой от селото, имахте политически опоненти?</b><br /> - Не вярвам някой да ми завижда. Аз ще се кандидатирам и на следващите избори, ще видим дали ще има и други кандидати освен мен.<br /> <br /> <b>- Нямате ли и вие амбиции селото ви да стане град?</b><br /> - Никога няма да стане град моето село, докато аз съм там, няма да го позволя. Напротив &ndash; Семчиново ще стане най-хубавото в цяла България, с много нови неща, с нови придобивки.<br />