Мирослава плати за греховете на дядо си, убедени са хората в пернишкото село Сирищник. Там е роден не само президентът Георги Първанов, но и майката на убитото момиче - Емилия.
Докато полицията се опитва да разнищи докрай зловещото престъпление, за възрастните в Сирищник нещата са прости и ясни - Мира е убита, защото дядо й по майчина линия - Васил, е &quot;лош и жесток човек&quot;, пише Дартс нюз. <br /> <br /> &quot;Живее тук, забравен и от близки, и от Бога, ходи като луд&rdquo;, разказват за него съселяните му. Следят случая за убийството на Мирослава с интерес - като &quot;хора отвътре&rdquo;, които &quot;знаят за какво става дума&rdquo;. Личи си, че искрено са потресени от нещастието на семейството.<br /> <br /> &quot;Васил беше изключително лош и жесток човек на младини&rdquo;, разказва 72-годишната баба Тереза за дядото на убитата Мирослава. Тереза е израсла в селото, познава всички, по-късно е работела и в Перник, и в София, но твърди, че такъв като него не е срещала. <br /> <br /> &quot;Той работеше в милицията, униформен, и цялата околия беше пропищяла от него. Дори се знае, че уби едно невинно момче, но потулиха случая&rdquo;, спомня си възрастната жена. <br /> <br /> Казва, че всичко й е пред очите - все едно е било вчера. Момчето било пребито по особено жесток начин. Говорело се, че е затрито заради спор за земи, други пък твърдят, че било любовна история. <br /> <br /> &quot;Васил е пребивал много хора, само за да угоди на властта. След това много от тези, които ги беше налагал, умираха&rdquo;, твърди още възрастната жена. <br /> <br /> До нея седи приятелката й &ndash; малко по-млада, заедно с мъжа си. &quot;Така беше&rdquo;, кимат те едновременно.<br /> <br /> Хората в село Сирищник са убедени, че над Мирослава е тегнело проклятието на близките на всички, които дядо й е пребивал на млади години. &quot;Нали и те душа носеха, мъчеха се с дни, а след това умираха &ndash; близките им се почерниха&rdquo;, продължава 72-годишната Тереза. <br /> <br /> Тя обаче смята, че Васил не може да си изтърпи наказанието свише, тъй като в момента е болен от склероза и нищо не помни. Не знае, че има внучка, не знае, че тя е убита по жесток начин. <br /> <br /> Бившият полицай излиза отвреме-навреме от къщата си. &quot;Ходи понякога гол и бос, не се къпе с дни, не се знае и какво яде&rdquo;, разказват още съселяните му. Отбивал се в магазина, където се събират хората на раздумка, но не знае къде е, понякога не помни даже коя е къщата му. <br /> <br /> Дъщеря му Емилия - майката на Мирослава, не е идвала много отдавна в селото. Земляците й са убедени, че цялото семейство е тормозено от стареца на младини. Сега той е изоставен тотално, живее сам и никой от Сирищник не го поглежда.<br /> <br /> &quot;В очите му още се чете злоба, проклет характер, винаги е готов да се заяде и да скочи да се бие с някой&quot;, разказват местните.<br /> <br /> Иначе хората разказват, че семейството на Мирослава било като всяко друго средностатистическо у нас. &quot;Не са богати, нямаха големи финансови възможности, но са скромни и добри, изгледаха с любов децата си&rdquo;, разказват техни комшии от Перник. Допълват, че са единни и сплотени, не са имали разпри помежду си или пререкания с роднини, съседи или познати. <br /> <br /> &quot;Все децата страдат! Затова човек трябва да бъде добър!&rdquo;, убедена е баба Тереза. <br />