“Неприемлив е стремежът на българските политици и държавници за общо празнуване на миналото от страна на българите и македонците. Това ще означава не само, че македонците ще деградират своя дух до локалния, провинциален и ориенталско шмекерски български светоглед, но и ще предадат духа на своите предци”. Това си позволява да твърди в материал в македонския вестник “Време” бившият ръководител на Културно-информационния център на Македония в София Стефан Влахов-Мицов.
“Може ли да бъде чествана заедно например Илинденската епопея от 1903 година? Какво свързва македонските илинденци с българите и българския дух? Хайде да направим сравнение с българското Априлско въстание от 1876 г. Илинденци се осланят на собствените си сили, а българите – на Русия. “Русия нека командва”, казал вождът Бенковски. Водачите на Илинденското въстание са направили всички възможно да ограничат жертвите сред македонското население. Българските водачи искали повече жертви, за да трогнат Европа. Водачите на Илинден търсят сътрудничество с турското население и останалите етноси. Българските водачи палят турските села и малтретират представителите на други етноси. Накрая водачите на Илинден провъзгласяват Крушевската република с равноправие на етносите в нея. Противно на това водачът Бенковски се обявява за “княз”, намира си и “княгиня” с акламации от населението. Демокрация срещу диктатура, етническо равноправие срещу етническа дискриминация, човеколюбие срещу фанатизъм и насилие. Това е само един малък детайл за разликите между македонския и български дух”, заявява въпросният.
И пише още: “В национално-освободителните движения на Балканите много македонци са се борили за свободата на Гърция и на Сърбия. По време на Руско-турската война от 1877-1878 г., която донася освобождението на България, в почти 400-хилядната руска армия участват само около 6 000 българи и над 1 000 македонци. Емен Кейе, който след това става френски финансов инспектор в Министерството на финансите на Княжество България, разказва, че през зимата на 1877 г. българските селяни не помагали на ранените руски войници, дошли да се бият за тяхната свобода. А ги събличали голи в снега, крадели им дрехите и ги оставяли да умрат от студ. С други думи, македонският космополитизъм е неизвестно явление за останалите балканци, обзети от национален егоизъм”.

Само крайно злонамерен, неподбиращ средства, доведен до абсурд мозък може да твърди подобни неща. Ако такъв човек непременно иска да се изявява, нека си намери някое ъгълче, нещо като Хайд парк и да си говори. Но нека не трови публичното пространство, изкривявайки до неузнаваемост нещата, за които си позволява да говори и използвайки долнопробни лъжи. А това са може би, да се надяваме, последните отгласи на една практика в Република Македония за насаждане на омраза към българското по най-безскрупулен начин. /Елка Василева, БЛИЦ