В Тайван мантрата е: Ред, поддържан от люти глоби и дресирано население
Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е четири книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР - всяка неделя от 18 до 19 часа. Публикува пътеписи на собствения си сайт www.dromomania.bg.
От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате как да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.
Когато тръгнах към Тайван два дни след като най-опустошителният тайфун Соуделор бе оставил 3 млн. души без ток, а четирима бяха загинали, си мислех, че е истински журналистически шанс да видя как населението на бившия остров Формоза се справя с бедствието. Да, ама се оказа, че единствената природна стихия там съм аз.
В столицата Тайпе нито едно откъснато клонче не подсказваше, че преди 72 часа вятърът е вилнял с 215 км/ч - улиците бяха като изблизани, нямаше никакви поражения върху сградите, а осемлентовите шосета бяха толкова гладки, че не биха затруднили болид от Формула-1.
В България за далечната азиатска държава в Тихия океан не се знае почти нищо, освен надписа Made in Taiwan върху по-качествената електроника. По-любознателните може и да са чували за небостъргача “Тайпе 101” - най-високата страда в света, преди да бъде детрониран през 2010 г. Цената му от 1,7 млрд. долара продължава да респектира. Както и фактът, че 509-те му метра се изкачват с един от най-бързите асансьори в света - 90 етажа за 39 секунди, без задължителното гадене.
В Тайван са свикнали на бедствия, защото освен задължителните за мусонния период тайфуни, тук често “се разписват” и сериозни земетресения. Затова “Тайпе 101” има в основата си метална топка, наречена “дампер”, чиято японска технология позволява на небостъргача да понесе безметежно трус от 7 по Рихтер. За да угодят на ламтежа на туристите за “закачки”, стоманеното кълбо е превърнато в атракция. А след като се снимаш пред него, можеш да си купиш поредния кич - валчесто човече, кръстено “Дампер”.
89-ият етаж е изграден изцяло от идеално измити стъклени прозорци и подове, та непрекъснато щракащите японци да напълнят по няколко карти памет със снимки на Тайпе от птичи поглед във всички посоки. Но дори увековечаването не е оставено на самотек. Наниз от сладкарнички с бисквити във формата на високата сграда, магазини за сувенири и места, където да подпечаташ каквото имаш под ръка със специален щемпел, се редуват със специално измислени “възелчета за спомени”.
На едно място ако стъпиш върху специално квадратче, камера снима лицето ти и след 30 секунди то се озовава в колаж от физиономии върху картата на Тайван, на друго - подът и таванът са огледални (с нарочно предупреждение към дамите с поли). Там можеш да си направиш безброй селфита, при които пейзажите от града се пречупват покрай ухиленото ти лице или задни части.
В Тайпе моловете са толкова много и така препълнени, че можем да го наречем “столица на молците”. Разбира се, първите етажи на най-високата сграда също са огромен шопинг-център, в който да разпуснеш душа и портмоне, след като си се ошашавил от гледките най-горе.
На българина, в чиято държава единственото организирано нещо е организираната престъпност, в Тайван невероятната чистота и ред правят неизтребимо впечатление. Най-простият пример е трасето за автобуси в средата на осемлентовия булевард. Рейсовете си гонят разписанието и на никого дори не му минава през ума да си спести задръстването, като се намести в бързата лента, независимо колко скъпа кола кара. Е, за дисциплината силно спомагат и безпрекословно събираните глоби, които могат да разклатят всеки бюджет, въпреки средната работна заплата от 1600 евро на острова.
За справка: ако нарушите забраната да ядете, пиете или дъвчете дъвка в метрото, ще трябва да платите в тайвански долари равностойността на 300 евро. А ако нямате - да си ги излежите или отработите с общественополезен труд.
Свободолюбивият ми балкански дух се почувства малко по Оруел в споменатото вече метро. Също както в “1984” и там непрекъснато те “възпитават” с лозунги. След като надписите на китайски и английски те уведомят, че до следващата спирка има 4 минути и 45 секунди, трябва да слезеш от лявата страна и с кои линии има връзка, започва да тече “назиданието: Отстъпвайте местата си на онези, които действително имат нужда от тях, Ако може, пратете СМС, за да не пречите на околните с разговорите си, Когато ползвате електронни устройства, обръщайте внимание дали не сте заприщили пътя към вратата... И най-потресаващото е, че хората “прихващат”.
Щом се появи дядо с бастун или майка с количка, целият вагон скача да им предлага седалките си. И това далеч не се дължи на местната религия, смес от будизъм, конфуцианство и даоизъм, нито на наследството от холандци, испанци, португалци и японци, които са се “разписали” на острова.
На тайванците много им се иска да се обозначат на картата и като туристическа дестинация, макар засега посетителите да са главно японци, корейци и китайци от “континента” след затоплянето на отношенията между Пекин и Тайпе (предимно на икономически изгодна основа).
В четвъртия по големина град Тайнан, до който от Тайпе се стига за час и 40 минути с влак-стрела, са постигнали “комунизЪма на туризЪма”. Там, освен храма на Конфуций и още няколко светилища, музеи на литературата и на солта, няма Бог знае какви атракции, но в замяна на това е безплатният рай. По тези причини пътеводителят на “Мишлен” му е дал три звезди като културна столица на Тайван.
Шест автобусни тура с гидове на различни езици развеждат посетителите из града без никаква такса всеки ден между 9 и 11 сутринта и от 15 до 17 след обяд. А ако нямате възможност да спазите часовете, седем автобусни линии в различни цветове обхождат забележителностите на принципа “качи се-слез”, също безплатно.
Както стана ясно от моя разказ, рефренът не само в него, а и в цялата тихоокеанска държава е “ред и правила, които се спазват от всички”. От резултата в Тайван е видно, че това не е чак толкова лошо...
Снимки Магдалена Гигова