В Япония преследват вишната сакура от края на март чак до май

Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е четири книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР -  всяка неделя от 18 до 19 часа. Публикува пътеписи на собствения си сайт www.dromomania.bg.

От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате как да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.

И наистина, в Япония цари преклонение към цъфтящото дръвче, макар то да не е вишна, която дава плод, а нейна крайно неядлива разновидност. На европейците понякога този култ им се вижда прекомерен, но винаги им е интересно да го наблюдават.

Магията, наречена сакура, продължава от края на март чак до май. Каквото и да мислят останалите народи, вишната е национален символ на Япония. Думата сакура вече е част и от други езици. Когато древните самураи са говорили просто за цветя, това означавало именно сакура. Алеи от специалните вишни заобикаляли храмовете. За цъфтежа на дръвчетата и в наши дни  внимателно следят всички медии, информирайки напрегнато как от юг на север се придвижва цъфтящият пенливо-розов фронт.



И щом сакурите се разлистят в края на март или в началото на април, напълно сериозни във всекидневието си хора зарязват всичко, хукват към градините и се отдават на безконтролна употреба на чай или алкохолни напитки под  кичестите клонки. Цялата тази вакханалия се нарича “наблюдаване или любуване на сакура”.

Японците дори са създали специален празник за съзерцаването на розовите дръвчета, наречен Ханами За него точна дата няма. Всичко зависи от времето и географското разположение.
В Токио сакура започват да цъфтят след 20 март  (най-често около 25-27). Листенцата им окапват след 10-14 дни. Празникът за цъфтежа на вишните се смята за открит, когато на дръвчетата около токийския храм “Ясукуни” се появят минимум по 5 цветчета.

Да се любувате на  облаците от въздушна розово-бяла пяна можете практически навсякъде - в японската столица сакурите са безброй, но най-добре е да не го правите по улиците, а в храмовете и парковете - Императорския, Уено, Синдзюку и други. Като традиция празникът Ханами е възникнал в императорския двор. Придворните прекарвали десетки часове под кичестите дървета, наслаждавайки се на лежерно общуване, салонни игри, съчиняване на стихове и леки напитки. 



В краткия и искрящ период на цъфтеж на пролетните цветя, сливи и вишни в Страната на изгряващото слънце виждали дълбок смисъл. Те отъждествявали падащите листенца с тленната красота и скоротечността на живота, с храбростта и чистотата на помислите.

На туристите в Япония преподават уроци по любуване на сакура: съзерцавайте цветовете на едно дърво или на цяла горичка, които отдалеч изглеждат като перести облаци, а красотата на отделните цветчета ще ви се открие от близко разстояние. Бухналите дръвчета изглеждат особено поетично на фона на дворци, храмове и светилища, а когато са художествено осветени вечер, представляват удивителна гледка. От много столетия Ханами означава не само празник за душата, ами разходка в парка и пикник под ароматните клонки.

В Токио има доста известни градини за наблюдаване на сакура и всяка от тях е прочута посвоему. Едно от най-популярните места е паркът Синдзюку гоен, в който цъфтят 1400 дръвчета от 75 вида. Сортовете се различават по размерите на цветчетата, нюансите на венчелистчетата, времето на цъфтеж,  формата на короните и т.н.

Номер две в почетната листа на знаменитите паркове е Уено, най-голямата градска градина в японската столица, която се гордее с 1100 вишни. Това е едно от най-шумните и многолюдни места за Ханами, защото пъпките разцъфват ден-два по-рано, отколкото другаде.

Около храма в Асакса също има чудесен парк - Сумида, в който сакурите растат по брега на реката. Вишневият път от 400 фиданки се вие около километър и е изкусно осветен.
Стотици дръвчета украсяват древния ров, който окръжава парка Китаномару Коен. Той е една от главните “вишневи” забележителности на Токио. Тук човек може да наеме лодка и да се потопи в романтиката. Също с лодка, но във формата на лебед, посетителите на градината Инокашира плават под разцъфналите вишни и съпреживяват изпълненията на артисти и музиканти.

Този парк отлично е показан във филма на германската режисьорка Дорис Дери “Цъфтежът на сакура”. А в Рикуги-ен се извисява знаменита плачеща вишна с огромни размери и мнозина отиват да видят точно нея. 



„План-график” на цъфтежа в Япония

Ако тръгнете на лов за сакура в Страната на изгряващото слънце, може да останете там повече от месец и да я избродите от край до край.  На остров Кюсю например дръвчетата разцъфват около седмица по-рано от тези в Токио. Замъкът на враната  - Кумамото, построен през 1607 година, през пролетта е необикновено красив. Отдалеч може да ви се стори, че грозноватото старинно здание е обрамчено с тънки дантелени пердета от бледорозови цветчета. Но на територията на двореца и заобикалящия го парк има хиляди осветени през нощта дръвчета, които му придават невероятен чар.
В Киото дръвчетата заприличват на розови облаци в началото на април. За най-добро място за наблюдаването им се смята Философската пътечка между храмовете Гинкаку-дзи и Нандзен-дзи. Тя е наречена така в памет на известния японски мислител-идеалист Нисиди Китаро, който обичал да се разхожда по нея.

В Кийомидзу-дера  е добре да се любувате на дръвчетата от огромния балкон на храма. Тук вишните са едва няколко десетки, но те така елегантно се вписват в пейзажа, че много художници ги увековечават в творбите си. 

В Хирошима, където сакура цъфтят отново в началото на април, най-потресаващи снимки ще направите, ако вземете ферибота към остров Миаджима. Прочутите плаващи червени тории - ритуалните врати пред шинтоисткото светилище, прекрасно си кореспондират с розовите цветчета. Около храма Ицукушима са посадени около 1300 вишни, а по пътечките се разхождат сърни и елени, които изобщо не се боят от хората. 

В Сапоро ще ви се наложи да изчакате началото и дори средата на май, за да видите цъфнала сакура.  Храмът Хокайдо и паркът Маруяма са един срещу друг, а обителта е заобиколена от десетки фиданки. Паркът Одори е най-популярният в японския олимпийски град, но Моеренума е най-голям. Той е разработен от известния скулптор и архитект Исаму Ногучи и е получил голямата награда на престижния ландшафтен конкурс Good Design. 
 
Магдалена ГИГОВА
/вестник "Над 55"/