След като в миналия брой на “ШОУ” публикувахме интервю с адвокат Марин Марковски по повод световно безпрецедентния по думите му случай със стрелба вътре в полицейско управление, при който бе простреляно пътното ченге Ивайло Баладжанов от Сандански, в редакцията дойде осъденият за стрелбата Иван Чангов, наричан от съгражданите си в Петрич Ванчо Тери. Ето какво разказа самият той единствено пред народното издание:
<br /> <strong>- Г-н Чангов, вас ви осъдиха на 5 години затвор и 20&nbsp;000 лева за това, че сте простреляли пътния полицай от Сандански Ивайло Баладжанов. Същевременно вие самият бяхте на косъм от смъртта &ndash; с куршум в корема, едва оцеляхте...</strong><br /> - Докторите казаха, че един на 100 човека оцелява при такава операция, но Господ и духът на моята покойна майка ме спасиха. Много сме вярващи цялото семейство. Чист съм и пред закона, и пред съвестта си - не съм стрелял по никого, не съм убивал, не съм мутра! Аз съм останал на 15 години сирак - майка ми умира, когато съм още момче. Започнах живота си като товарач, за да изкарвам прехраната си. Замогнал съм се с труд &ndash; денонощен труд на цялото ми семейство. Тръгнахме с жена ми с една караванка за закуски, после от два гаража направихме ресторантче, после кафене, един фолк-клуб. 16 години не сме знаели какво е почивка. От 24 часа с жена ми спяхме по 4 и работехме по 20. Всички хора в Петрич ни уважават, защото знаят откъде и как сме тръгнали и че всичко сме спечелили честно. За 4 дена петричани са събрали 2300 подписа в моя защита. Като четох характеристиката си от мои комшии, съм плакал със сълзи &ndash; не съм вярвал с какви думи ще ме опишат, мило ми стана! И кой срещна в града, ми вика: &ldquo;Леле, как те нагласиха, Ванчо!...&rdquo;. За името ми &ndash; викат ми Ванчо Тери, защото ресторанта си кръстихме &ldquo;Тери&rdquo; - на майка ми Траянка и на голямата ми дъщеря, на която викаме Тери. <br /> <br /> Прочетох интервюто ви с адвокат Марковски и ми кипна как тоя човек се опитва с лъжи и инсинуации да ме компрометира чрез вестниците! Той е взел много пари от богатия старшина Ивайло Баладжанов и сега се опитва да си заслужи тлъстия хонорар, като манипулира общественото мнение и съда. Но предстои да се произнесе Апелативният съд и аз вярвам, че съдиите там няма да допуснат да ги излъжат по този начин. Марковски се прави, че не знае кой е клиентът му &ndash; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>полицаят-мутра </strong></span><br /> <br /> с цял автопарк тирове, коли, джипове, апартаменти, къщи у нас и в чужбина, придобити от 700 лева заплата?! <br /> <br /> Баладжанов не е бил сериозно ранен, а леко одраскан по трапецовидния мускул и шията. Дезинфекцираха му раната с кислородна вода и с една лепенка и това беше &ndash; пуснаха го да си върви. Шест дни след инцидента лети със самолет на курорт в Испания с авера си Секулов &ndash; същият, с когото заедно ме изпържиха, и на когото Баладжанов му плаща почивката &ndash; забележете това! &ndash; и там се веселят, докато аз съм умирал на операционната маса, прострелян в корема. 7-часова операция и 10 дена в реанимация. Борба между живота и смъртта, от която отслабнах с 35 килограма. Мен ме осъдиха, сега обжалвам. <br /> <br /> Секулов вече е уволнен за нарушения, а в момента тече дисциплинарна проверка и срещу Баладжанов. Тези двамата са си правили каквото си поискат в Сандански и аз вярвам, че справедливостта ще възтържествува &ndash; истината ще излезе наяве! <br /> <br /> <strong>- Но нали в тялото на Баладжанов е било намерено &ldquo;оловото&rdquo; от вашия пистолет?! Поне така твърди адвокат Марковски...</strong><br /> - Там е работата, че такова &ldquo;олово&rdquo; в тялото на Баладжанов няма! За да не излезе, че лъжат, 43 часа след стрелбата подхвърлят на 12 метра от мястото един смачкан куршум, който е в такъв вид, че да не може да бъде изследван. Но в опитите си да излъжат съда, те пак допускат грешка - хвърлят го на такова място, че ако е от мен, излиза, че трябва да съм стрелял зад гърба си! Самият съдия казва за тоя проектил, че &ldquo;може би&rdquo; е мой. &ldquo;Може би&rdquo; не е доказателство. <br /> <br /> Лъжите бяха не една и две. Марковски ме изкарва някакъв надут баровец с мерцедес, а аз нямам кола. В оня ден бях с колата на мой приятел &ndash; беемве, с един комшия от Петрич и жена му. Прибирахме се вече, защото същата вечер с жена ми щяхме да пътуваме на море. 23 юни... тоя ден никога няма да го забравя! Животът ми се обърна на 180 градуса на тая дата. Аз съм един нормален човек, който цял живот е живял мирно. А кой е Баладжанов?! - От него са проплакали не един и двама! Съгражданите му го помнят какъв е бил, като е постъпвал в полицията &ndash; че не е имал хляб да яде, а сега е свръхбогат, защото използва МВР като частна фирма! <br /> <br /> <strong>- Разкажете ми по-подробно самия случай до стрелбата...<br /> </strong>- Да тръгнем оттам, че не е вярно, че съм карал по главната улица, камо ли &ndash; с превишена скорост. Просто правя една маневра, защото зад мен имаше кола &ndash; нямаше как да дам на заден. Тази маневра преди мен са я направили за половин час поне 10-15 човека, но, хайде &ndash; мен са видели. След маневрата, на 1000 метра от нея, гледам зад мен полицейска кола с пуснати светлини. Спирам, взимат ми документите и ми казват: &ldquo;Трябва да ти направим фиш за 20 лева за превишена скорост&rdquo;. Това ми казва полицай Атанас Коцев. Почнаха да ми пишат фиш. <br /> <br /> В това време Баладжанов и Секулов цивилни са пиели кафе наблизо. Баладжанов е бил в отпуска. Затова и отпадна членът, че съм &ldquo;убил&rdquo; длъжностно лице &ndash; той не е бил на работа. <br /> <br /> Вместо да ми напишат акта и да ме пуснат, Коцев ми казва, че трябва да го последвам да ме води в полицейското при дежурния. Дежурен обаче се оказа мой познат от Петрич &ndash; Налджиев, който от вратата ме попита: &rdquo;Иване, ти за какво си тук?!&rdquo;, и се разбра, че не е имало такова обаждане, ами на Коцев са звъннали Баладжанов и Секулов &ndash; те са си сътворили тоя сценарий и са дошли в полицейското да правят сеир. <br /> <br /> Преди да ви разкажа всичко, искам само да не пропусна да ви кажа, че когато съдът изиска записите от РПУ- Сандански, за да се види точно какво се е случило, се оказа, че<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>те се били... самоизтрили!<br /> </strong></span><br /> Вие си отговорете защо. Слава Богу, че имаше свидетели, сред които и честни хора, които правдиво разказаха какво са чули и видели, въпреки сплашването. Повече от ясно е и че записи няма, защото на тях щеше да се види и разбере как Баладжанов и Секулов влизат цивилни в полицейското и Баладжанов почва да ми крещи: &ldquo;Ей, ти, какво като си от Петрич, тука на дерибей ли ще ми се правиш?!&ldquo;. Аз се обръщам учудено и той ми вика: &ldquo;Не ме гледай, свирки ли ке ми правиш тука?!&rdquo;. Всичко това го има свалено дума по дума по делото. Обърнах се към Налджиев: &ldquo;Ама какво става тука?!&rdquo;. Той, човекът, се опита с възпитан тон да попита Баладжанов: &rdquo;Какво ти е направил Иван, че се държиш така арогантно?!&rdquo;, а оня тръгна към него, хвана го за пагоните и взе да го дърпа: &ldquo;Я ела тука в коридора да се разбереме!&rdquo;. Почват да се дърпат двамата, а аз гледам смаяно и се чудя какво става. Всички чуват как Баладжанов псува наред, включително и дежурния полицай. Те на мен ми взеха кръвна проба за алкохол, наркотици и анаболи, въпреки че аз дори и не пуша, ама май трябваше да проверят Баладжанов. Като видях какво става, помолих Коцев да ми даде акта и да си ходя. Обаче Баладжанов се връща и продължава да се заяжда: &ldquo;Ей, кафал мръсен (така викат на петричани &ndash; кафал мръсен) - това е Сандански, аз командвам тука! Свирки ли ке ми правиш?!&rdquo;. Аз подписах акта с възражение, благодарих на Коцев, всички са чули как съм казал &ldquo;Лека вечер!&rdquo;, сложил съм акта в джоба си и вече тръгвам да излизам, когато го чувам в гръб: &rdquo;Да го тура на майката ти в п...ата!&rdquo;.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Тука вече ми кипна</strong></span><br /> <br /> Казах ви, майка ми - най-обичният ми човек, е починала, когато съм бил на 15. По онова време бях национален състезател по футбол в спортния интернат в Перник, но след смъртта й напуснах спорта, прибрах се в Петрич и почнах да работя като товарач. Баща ми беше дърводелец и каквото изкараше, пращаше на сестра ми &ndash; тя учеше в Стара Загора. 8 години работих като товарач, за да се прехранвам. Така ми е тръгнал животът. И тоя ме псува на майка!... Целият съм се зачервил от нерви, минал съм 15 крачки към колата, но изобщо не съм влизал в нея, както твърди Марковски. Пистолетът ми беше на кръста, имам законен пистолет с разрешително за оръжие от 10 години. Вървя надолу по павираната улица &ndash; тя е с голям наклон, и така съм се изпотил, че почвам да се хлъзгам от чехлите си и ги събувам. А те после ми снимат чехлите пред колата и манипулират, че съм се готвел да бягам. Връщам се и не влизам в полицейското управление, а от края на пътя виждам Баладжанов да се смее грозно, нагло. И едва тогава аз изваждам пистолета от колана си и го вдигам над главата му, без да го насочвам към него. С незареден пистолет! В това време там бяха четирима униформени полицаи и трима цивилни &ndash; Баладжанов, Секулов и Василев от Криминалната. Но кои са те, научавам по-късно. В онзи момент аз не ги знам кои са, не ги познавам. Като попитаха в съда Баладжанов какво прави в полицейското, той каза, че бил извикан като свидетел по акта. Това се оказа лъжа &ndash; извикан е бил не той, а Секулов. Баладжанов искаше да изкара, че аз съм насочил пистолета към него заради акта. Няма логика в това твърдение и съдията го забеляза. Ако е заради акта, трябваше да насоча пистолета си към Коцев или към Секулов, не към Баладжанов. Истината е, че просто го попитах: &ldquo;Защо ме псуваш на майка?! Ти ли ще ми ставаш баща?!&rdquo;. Той си наведе главата надолу някак виновно и аз свалих пистолета към земята. Обърнах се да се връщам към колата. В тоя момент обаче той пак почва да подвиква: &ldquo;Да го тура на майката ти в п...ата, бе, прасе дебело!&rdquo;. Това го потвърждават много свидетели &ndash; освен седемте полицаи, още петима други свидетели. После се обръща към Коцев и му кресва: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Наско, застреляй го по-бърже това прасе дебело!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> идва на тротоара и посяга към кобура на един от униформените &ndash; Неделчев. Аз, като виждам това, почнах да бягам назад, към площада. И тогава се чу изстрел, след който Баладжанов се хваща за десния трапецовиден мускул. Едва тогава аз заредих моя пистолет и стрелях нагоре. После хвърлих оръжието, показах си ръцете, че са празни и им казах, че нямам оръжие и ако искат, да ме арестуват. Коцев тогава направи 4-5 крачки с насочено оръжие към мене и, преди да се скрия зад едно дърво назад, той ме застреля. Целеше ме в главата, но от наклона куршумът попада в корема. <br /> <br /> <strong>- Излиза, че Коцев е прострелял и двама ви с Баладжанов!?...</strong><br /> - Точно така! Експертизата ясно доказва, че няма как аз, лице с лице към Баладжанов, на един метър от него, да го прострелям отзад-напред и отдолу-нагоре под 45 градуса. Докато Коцев е на четири стълби по-ниско от нас. Той и първия път е стрелял по мен, но уцелва Баладжанов. Коцев, без да иска, сам се издаде на делото. Питат го как е стрелял, и той казва: &ldquo;Не съм стрелял перпендикулярно, защото над мене имаше козирка&rdquo;.<br /> <br /> И какво се получава после - няма го нито първият куршум на Коцев, нито записите от камерите в полицейското! 43 часа след стрелбата, подхвърлят онази половинка от куршум, която е стъпкана до степен, че да не може да се изследва. Делото се води неслучайно в Сандански, където умират от страх от Баладжанов. А аз оцелях, не умрях, но всеки ден умирам, като си припомням всичко това. Нещо в мен се бунтува много болезнено. Всеки ден чувам или жена ми да реве, или дъщерите ми. Ако не плаче голямата, плаче малката. А Баладжанов очевидно има як гръб. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Говорят за Цветанов</strong></span><br /> <br /> Аз не мога да го твърдя, но това, което се вижда, е, че Баладжанов е едно нафукано ченге, което се перчи и на колегите си и се разпорежда като шеф на РПУ. Откакто е делото, много хора ни казват това-онова за него. Примерно как загубил служебния си таблет, в който има секретна информация, а наказват негов колега, не него... Едно момче &ndash; Здравко Ангелов от Сандански, каза как са го предупредили: &ldquo;Ако не кажеш това, което искаме в съда, ще те почерним, ще убием жена ти!...&rdquo;, а тя била бременна тогава и момчето се уплашва. Имаше много честни полицаи, които свидетелстваха в съда и вярно описаха ситуацията &ndash; не знам какво им е коствало. Един &ndash; Борис Маникатов, на очна ставка още в досъдебното производство каза: &ldquo;Искам да си кажа истината, че ми тежи на съвестта &ndash; 6 килограма съм отслабнал, откакто стана това&rdquo; &ndash; изгониха го от разпита и го извикаха да отиде пак след час и половина. Самият съдия от Благоевград мисля, че знаеше за какво става въпрос. Баладжанов се объркваше на въпросите в съда. На един и същи въпрос: къде е бил, когато го &ldquo;прострелвам&rdquo;, даде три различни отговора &ndash; веднъж каза, че бил на стълбите, втори път &ndash; на тротоара, и трети път &ndash; на улицата. Накрая чак на съдията му писна и каза: &ldquo;Не го питайте повече, след малко ще каже, че е бил на покрива на РПУ-то!&rdquo;. Според мен съдията знаеше, че съм невинен, но е бил под голям натиск. А Баладжанов, след тая долна постъпка, беше повишен, и от охранителен полицай, сега в момента е магистрален &ndash; дерибейства по Е-79. Той въобще живее със самочувствието, че е над закона. Идва по Петрич с един черен джип &ldquo;Хамър&rdquo;. Обича колите му да са с еднакви цифри, с тъмни стъкла като на мутра, играе го големец! С четирите си коли караше &ldquo;публика&rdquo; от полицаи на всички дела. <br /> <br /> Още нещо - Марковски не ми е задавал никакъв въпрос, както твърди в интервюто пред вас. Той казва &ldquo;ако беше в Америка&rdquo;, аз пък да му кажа, че в Америка тоя полицай - неговият клиент, отдавна щеше да е вън от полицията. Не съм стрелял по Баладжанов, по никого не съм стрелял, не съм убил &ndash; винаги ще го твърдя с чиста съвест. Жив съм и ще се защитавам, докато съм жив!<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА </strong><br /> <br /> <br /> <br />