Ваня Цветкова: Научих се, че човек е свободен с нещата, от които няма нужда

Любимата на мнозина актриса отпразнува своя 62-ри рожден ден. Родена е през 1958 г. в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1980-а в класа на Гриша Островски. Дебютът й в киното е през 1978 г. във филма “Служебно положение - ординарец”, но голяма популярност получава с филма на Христо Христов “Бариерата” по романа на Павел Вежинов. Със своята роля там тя печели награди от кинофестивалите във Варна и Москва.

Неповторимата Ваня Цветкова, която 30 години след ролята си в “Бариерата” продължава да изглежда като момиче, твърди, че никога не е мислила за себе си като желана жена. 

Сега, на 62-годишна възраст, синеоката красавица изглежда е намерила любовта. За рождения си ден Ваня получила подарък кон, а със свой близък приятел споделила, че е помъдряла...

През 80-те години на миналия век Ваня Цветкова е една от най-сниманите български актриси. Прави няколко много силни роли, играе любима или любовница на актьори като Коста Цонев, Стефан Данаилов, Иван Иванов, Филип Трифонов, Чочо Попйорданов, Любен Чаталов, Стойко Пеев, Петър Деспотов и дори на самия Инокентий Смоктуновски.

Точно преди 30 години звездата на родното кино, заснела 20 филма, между които “Бариерата”, “Комбина” и “Адио, Рио”, напусна България на върха на кариерата си, поставена пред свършен факт. Без да й каже, съпругът й - помощник-режисьор в Народния театър, спечелва зелена карта. През 1990 г. той заминава в САЩ (щата Айдахо).

Година по-късно Ваня отива при него, след като той успява да я убеди, че така ще е по-добре за сина им Павел. Животът в новата страна обаче бързо слага край на брака им. Ваня заминава за Лас Вегас с детето си, става крупие в едно от лъскавите казина на столицата на хазарта и се примирява, че никога повече няма да застане пред камера. 
Но през 2004 г. невъзможното става възможно.

Ваня се снима в българския филм “Другият наш възможен живот”, а през 2005 г. в тв сериала “Патриархат”. Следва “Седем часа разлика” и нейното страхотно превъплъщение. 

Никога не очаквам абсолютно нищо. Нещата идват и аз или ги вземам, или не..., споделя тя в свое интервю за “24 часа”. Никога не съм се смятала за актриса, не чувствам нито призвание, нито нищо. Просто в момента, в който започна да снимам, усещам, че съм в познати води, че това е нещо, което като че ли мога. Дори със затворени очи знам как да го правя.

Но никога не съм се вземала насериозно. Напротив. Толкова години съм живяла като нещо съвсем друго... Обаче няма по-велика професия от актьорството. Който не го е преживял, той не знае.

Мога да живея навсякъде. За мен светът вече няма граници. Но там, където е детето ми, там искам да бъда. Не искам да живея с един океан между нас. Не бих могла да го преживея. Да не говорим, че онази държава там ми е като тази тук. 

Все чаках истинския принц, рицаря, който да ме спаси от мрежата от лъжи, която славата създава 

Бях млада, глупава и беззащитна. И когато се появи един - съвсе-е-е-м мъничко приличащ на рицар, бях готова да отида накрай света с него. Спаси ме. От илюзиите. В момента, в който забременях и му бях в кърпа вързана, той престана да ме забелязва.

Разбрах, че се оженил за мен не защото държи на мен, защото ме обича, а защото съм някоя. Сигурно си е мислил, че като се ожени за “някоя”, и той става “някой”..., но ме спаси. Научи ме сама да се оправям, сама да отгледам сина си, да съм независима...

Научих се, че човек е свободен с нещата, от които няма нужда, а не с нещата, които желае и притежава. 
Днес е времето на глобалните усещания. Децата ни са деца на планетата. Тия младичките, дето виждам да ходят тук по улиците, са същите, които виждам в Лас Вегас. Никаква разлика!

Защо аз трябва да искам граници? Живях 3-4 години в щата Айдахо, имахме там някаква къща. Станах, тръгнах и все едно никога не съм била там. В Лас Вегас напуснахме апартамента, в който бяхме 9 години, и все едно никога не съм била в него. В България хората стоят цял живот на едно място.

А в Америка ако не се местиш през 4-5 години, много си се застоял. Американците са все на път. Наричам ги белите цигани на света. И на мен този начин на живот вече ми харесва. Абе, онази държава е изключителна. Много съм щастлива, че можах да я опозная. 

Досега все съм се била през пръстите за всичко, но напоследък започнах да мисля, че много се уважавам като човек. 

Можеш да разчиташ на мен. Ако ти кажа нещо, значи съм ти го казала, ако имам към теб ангажимент, значи го имам. Никога няма да ти взема дори една игла, ако не е моя. Имам една честност, насадена от родителите ми. Честност до глупост. Постоянно гледам да угодя на другите. Доста хора смятат точно обратното за мен.

Защото изглеждам студена, авторитетна, даже груба понякога. Човек си крие инстинктивно зад фасадата неща, които не иска другите да знаят за него. Имам приятелки, които говорят с всеки непознат. Някакви празни приказки.

Това не мога да го понасям. Ако обаче си ми близък, не мога да си представя да те нараня или да кажа нещо, което те обижда. Най-верният начин да ме заробиш е като си добър с мен. Разбира се, когато ме настъпиш, ставам страшна. 

Подготви Паулина БОЯНОВА