Васил Георгиев на 60 г.: Купонът продължава и чакам да стана дядо Кръпка

И Васко Кръпката напредна в клуб “Над 55”, преди дни той отпразнува 60-годишен юбилей. За рождения си ден самоукият музикант събра приятели и ги призова да му пеят, за да усетят лесно ли е. Васил Георгиев е роден в София, по професия е шофьор и автомеханик, а по душа е музикант. Тази година той отбелязва няколко емблематични, по негови думи, годишнини - 30 години от създаването на “Подуене Блус Бенд” и 40 години от скърпването на сценичните му дънки.

Васко свири на барабани, хармоника, китара. Автор и певец на блус парчета. Първият инструмент, на който се научил да свири по пейките в парковете, била китарата. Но барабаните били неговата любов. През 1975 г., още ученик, той играе в първата си група, наречена Stars. Базовият им барабан бил кутия с боя и техният барабан за томовете бил празен съд. През 1977 г. Васко завършва Техническо училище “Автотранспорт”.

Когато напуснал армията, през деня работел като автомеханик на таксита, а вечер свирел на барабани в кръчми. Той искал да спести пари, за да отиде в чужбина да си купи “хладни” барабани. Той свири с тройката на Universe в Норвегия пет месеца и в Дания за месец, където разпознава блуса като музика, която обича. Една от причините била хипи комуната Кристияния. Купил барабаните, които сънувал - “Тама”. Той се връща в България, за да свири рок, и това било началото на... големия “глад”. Записващите студиа били почти недостъпни. (С изключение на хората от музикалната мафия - тази нечуплива стена - която има големи пари от авторството.) Васко свири в различни групи. Първия си запис осъществява с група Airo и тогава една от мечтите му се сбъдва - започна да работи с рок група “Паралел 42”.



Но му предстояло да измине дълъг път, преди да може да създаде блус група, защото пеенето на социални песни не беше позволено от музикалните комисии 

А блусът е музиката на бедните. Песните изразяват социален протест и стремеж към свобода. 

През 1986 г. Васко има възможност да започне работа със Start и Мими Иванова. Техният “шеф” Развигор Попов ги пуска свободно на концерти. 

Когато вятърът на промяната започна да духа от север и хората започнаха да създават различни организации, Васко прави “неформална група”, за да свири музиката, която обича. Така рождената дата на “Подуене Блус Бенд” е септември 1989 година.

Пише и изпълнява песни, които тоталитарната цензура не би допуснала - “Бюрократ”, “Слънчев бряг блус”, “Комунизмът си отива” и пр. Възторжен привърженик на промяната на България от диктатура към демокрация, участва с китарата си и с ПББ на всички митинги, барикади и други прояви на демократичната опозиция. В тези паметни за България години Васко Кръпката написва и изпълнява песни, които неподправено изразяват порива за свобода на цели поколения, и това го превръща в един от символите на промяната. Същевременно прокарва свой стил и “блус пътека” в България като създател на първата сериозна блус формация. Привлича добри музиканти и получава необикновена смес от искреност, хипарски непукизъм, остър език и сериозни аранжименти и инструментални импровизации. 



Следват известността и успехите на Васко Кръпката и ПББ и безкрайните турнета из България и в чужбина - по всички възможни и невъзможни места, където може и не може да се свири: от затвора в Бухово до зала 1 на НДК, от покрива на площад “Гарибалди” до мазето на театър “La Strada”, от барикадите в Дупница до концерта по посрещането на Бил Клинтън в София, от акустични концерти за болни деца и домове за сираци до шумни рокерски събори... 

В житейския му път, разбира се, има и една любима жена, която го подкрепя и следва, а той отбелязва: Не знам как Господ ме дари с такова готино семейство, с прекрасна съпруга 

Елена е учител по български и литература и английски, тя е нашият Ангел-пазител. Отгледахме дъщеря и син свестни деца, вече големи и самостоятелни! Надявам се да стана и дядо Кръпка... 

Непокорен, плуващ срещу течението, Васко Кръпката се превърна в една от най-спорните личности на Нова България, за него можеш да прочетеш, че е “символ на демокрацията”, така и че е “обикновен имитатор” или че е “разчупил нормите на деградиралата инертна българска песен, прокарвайки път на искреността в текста и блус схемата. Той е и кандидат за най-глупав текст”, или “мъдрите послания на песните от новия албум на ПББ дават надежда, сили за живот и порив за свобода”, така и “ефирът замириса на скара и бира от разни напъни на някакви кучета от крайните квартали”, или “събуждането на поколения българи за смелата мечта за Нова България, поела пътя на присъединяване към Свободния свят, е немислимо без трубадура на демокрацията Васко Кръпката”.

Няма как, щом нещо е сторено, винаги е съпроводено с оценки. Равносметката за един автор и музикант е създаденото. Само проверката на времето може да реши каквото има да се решава. Ясно е едно - Васко Кръпката разчупва нормите и прави музика, за която единственият съдник са онези, които са я чули...