Васил Михайлов: Всеки си има Бог и Любов

 Известен с много роли в българския театър и кино, както и със знаковия образ на Капитан Петко войвода, той показа, че всеки българин трябва да помни корените си, да се гордее с бита и традициите на народа си и никога да не забравя българския дух. 

Почитателите на неговия талант могат да го гледат в постановката “Енигматични вариации” на 12 и 13 април в Театър “Българска армия”. 

“Заветът към младите, вечно бързащи хора е да им припомним кои сме ние и от къде идваме”, коментира Васил Михайлов.

Шестдесет години са изминали от неговия дебют, докато неусетно стана на 85 години. Логично е да прави равносметка, да обръща поглед назад към изминатия от него път, да открива свои грешки и пропуски и да търси възможности за тяхното преодоляване. Защото при Васил Михайлов също е имало компромиси, посредствени резултати, конюнктурни халтури, но не те определят облика му на любим роден актьор, спечелил и защитаващ доверието на публиката вече шест десетилетия.

Култовият актьор става член на БКП още на 19-годишна възраст 

След 10 ноември не изневери на левите си убеждения, подобно на мнозина свои колеги, и бе избран за народен представител във Великото народно събрание. Заедно с Нешка Робева, Светлин Русев и покойния владика Панкратий, Васил Михайлов се отказва от високата си депутатска заплата с мотива, че продължава да работи в професионалната си сфера. 

Мразя доносниците и тия, които се отказват от идеите си - ренегатите

Това каза големият актьор Васил Михайлов, който е изиграл единадесет роли на велики българи, сред които Стамболийски и Капитан Петко войвода. Актьорът разказва за свой колега, който забогатял, след като сменил няколко пъти своите партийни пристрастия заради хора около него. Той не пожелал това. 

Възмущава се, че има политици, които са сменяли по две-три партии

Когато бил депутат, избирателите му казвали: “Дай една снимка, че повече няма да те видим!”, спомни си с тъга Васил Михайлов и добави, че те са искали само път и вода. Сети се и за едно свое изказване като политик, което било манипулирано по телевизията и му се обадили хора от чужбина да го питат защо говори глупости. “И на мен са ми предлагали да съм министър. Но аз съм актьор и моята сила е на сцената”, категоричен е той.

Публиката му отвръща с взаимност, прощава му политическите увлечения, защото той е роден талант. Създава силни, земни и одухотворени образи. Стилът му се характеризира с автентичност, правдивост, виталност и овладян драматизъм, а чрез всеки от неговите персонажи говори ясно и категорично черноземна Тракия.

Големият майстор започнал професионалния си път като шлосер пети разряд. Вземал по 600-700 лв., докато в театъра няколко години вземал по 80 лева. 

В армейския театър е бил волнонаемен, после военен служител. 

И вместо да се пенсионира като генерал-майор на 40 години, излиза в пенсия като цивилен служител 

Директният му маниер на общуване внушавал респект и не подлежал на опониране, затова колегите му от театъра често го молели да стане техен говорител пред шефовете, когато недоволствали от нещо, но не дръзвали да си го кажат. Васил Михайлов е универсално надарен актьор и всяка негова сценична изява е белег на висок професионализъм, творческо предизвикателство и силна страст.

Самият той преди време разкри, че е много влюбчив и въпреки преклонната си възраст дълги години бай Васко все още правил всичко възможно да привлича млади жени. 

Той едва не предал Богу дух, след като глътнал синьо хапче за полова мощ 

Вместо в пламенни прегръдки на млада дама, Васил се озовал в спешния център на “Пирогов” с ускорен пулс и високо кръвно. 

Преди години, след сериозна агония, бай Васил остави увлечението си по актрисата Деляна Хаджиянкова и се завърна при законната си съпруга Гергана Михайлова, искайки прошка. 

Авантюрата му с трийсетина години по-младата дама бе скандализирала театралните кръгове и най-вече трупата на “Армията”, където Михайлов се водеше на щат. Очевидно това отрезвило стария плейбой, в крайна сметка съвестта го заглождила и не му дала да заплюе дом и семейство в името на някакви твърде неясни любовни перспективи. Гергана и Васо са заедно над 5 десетилетия. 

“Играта, наречена живот, е да не казваш всичко в очите на партньорите си. Между нас все още има някакъв антагонизъм. Тя е Рак, аз съм Овен. Все още съществува надпреварата. Аз ли съм мъж на Гергана Михайлова или тя е жената на Васил Михайлов. В едно интервю твърдеше - аз ще доживея момента, в който ще казват - това е мъжът на Гергана Михайлова, а не обратното.

Човек не може без любов. Всеки си има Бог и любов, споделя Михайлов, цитирайки Казандзакис, и изказва съжаление, че не е изиграл Зорба. 

Аз отдавна не съм в спортната мъжка възраст, макар че кръвта ми отчита кога една жена има искрено любопитство към мен 

човешко или женско, и кога идва при мен по сметка, признава Васил Михайлов. Винаги деля тия неща. На 26 години бях директор - най-младият директор на театър, в Хасково. Имах осем актриси в театъра - все млади. На втория ден като обявих конфиденциален разговор с всеки поотделно, за да им кажа какво ще правим следващата година, почнаха да идват актрисите, облечени като за бал. Още тогава си казах: “Не, докато си мъж, няма да ставаш началник, защото ето какво става. А то не е сладко така”. 

Срещите с майсторството на Васил Михайлов ще продължат. При това на същите високи обороти. Това означава, че любимата ни звезда, освен от късмет и всеотдайност, се нуждае и от добро здраве, за да издържи напрежението по поетия път.

Пожелаваме му го от сърце!

Щрихи към портрета

Васил Михайлов е роден на 6 април 1938 г. в Стара Загора, но произхожда от бежанско семейство от Мараша, Западна Тракия, на 17 км от Свиленград и на 3 км от Турция. Той е сред актьорите със завидна съдба. Завършва ВИТИЗ през 1964 г. в класа на проф. Желчо Мандаджиев, директор е на Хасковския театър, където работи три сезона и играе в “Ричард Трети”, попада в една от водещите български театрални трупи (на Военния театър, през 1967 г.) и сравнително млад, само на 24 години, е на снимачната площадка на първия си филм - като Неприятния в “Хроника на чувствата” на Любомир Шарланджиев.

Борислав ГЪРДЕВ