Васил Найденов на 72: Няма значение колко си известен или богат, ако не си здрав!

На 8 септември феновете на Васил Найденов ще могат отново да се насладят на звездните му изпълнения в кино “Кабана”, София. Той е музикален идол на поколения наред и е изпял най-красивите любовни песни. На 3 септември Васил ще отпразнува своя 72-ри рожден ден, което никак не му пречи да живее със 100 километра в час и да е №1 на българската поп сцена. 

За мнозина е известен просто като Васко Кеца. Самият той не одобрява особено този си прякор, макар хората да го наричат така с добро и носталгично чувство.

Историята е любопитна и датира още от времето, когато бил пианист на група ”Тангра”. Качил се на сцената с легендарните китайски гуменки не за друго, а защото били удобни. От телевизията се хванали за главите как да снимат, за да не се види тази толкова екстравагантна подробност - а и кецовете по времето на соца бяха рядкост и можеше да се сдобиеш с чифт само ”с връзки”

Малцина помнят и други негови прякори - като например Васко ”Синевата”. Той е от ранните му певчески години заради станалата хит песен ”Синева”, която той изпълнява като вокалист на рок групата ”Диана експрес” в края на 70-те. 

Наричали са го дори ”Казанчето”, защото правел един специфичен жест на сцената, като че ли дърпал невидимо WC казанче. След излизането на един от успешните тв български сериали Васил Найденов набързо е преименуван на Васко ”Адаптацията” заради песента от филма, която всички знаем: ”Спри, не си отивай...”

Васил Найденов се появява в светлините на прожекторите едва 23-годишен - през 1973 г. С привидно лесна и запомняща се музика, само музиканти и хора с отличен слух си дават сметка колко сложна за изпълнение е тя.

След 50 г. сценична дейност вече знаем - Кеца е неподражаем и заслужава всички възможни награди, в това число и ”Златно перо”.

Той обаче е не само певец, той е певец, композитор и текстописец

Но и доста повече от това. ”Завършил съм геодезия и картография в строителния техникум ”Христо Ботев”. Исках да се занимавам с архитектурен дизайн, но влязох в Консерваторията с пиано и идеята отпадна. Не съжалявам.”

Не обича да злоупотребява с личните теми и затова не са много хората, които си спомнят, че Васил Найденов се запознава с баща си едва когато е вече млад певец на сцената. 

Баща му идва след един негов концерт и му се представя - ”Аз съм татко ти”

”Не почувствах абсолютно нищо”, спомня си певецът. 

Отгледан е от майка си, леля си, баба си и дядо си. Майка му Маргарита е човекът, заради когото сега България има звезда като Васил Найденов. Нейна е заслугата, че този всестранно талантлив неин син се е посветил в крайна сметка на музиката, тъй като тя го записва във втори клас на уроци по пиано. “Поначало исках да уча музика - майка ми беше оперна певица и същевременно химичка. Тя ми казваше “грачиш като гарга, моля те, не се занимавай с глупости” 

Точно по това време бяха “Бийтълс”, Стоунс... ние ревяхме пред микрофоните, а мама казваше “гледай си пианото, не пей”. 

В 6-и клас Васко вече е на голямата сцена - свири на ”Шубертовите вечери” в София. Майка му обаче не доживява да види световната слава на сина си - умира на 41 години, когато той е в казармата.

“Спомням си първия си хонорар. На улица “Раковски” снимаха филм с Невена Коканова - “Бъди щастлива, Ани”. Събраха група ученици, все отличници, мен не знам кой ме избра, трябваше да ходим в Търново. Взехме за три дни много пари. 

Навремето ни учеха да работим, а не да бъдем звезди”, споделя големият певец. И определя най-големия си успех на руската сцена. Пред най-много хора съм пял в “Комплекса на мира” -13 вечери подред пред многохилядна публика, но това всичко е благодарение на Алла Пугачова. 

Нямам илюзии, че сам бих имал такъв успех

Звездата му изгрява през 1979 г., когато печели Първа награда на фестивала ”Златният Орфей”, а песента от филма ”Адаптация” е обявена за ”Мелодия на годината”. Популярността му расте главоломно. Почти всяка песен, която изпълнява, се превръща в шлагер: ”Откровение”, ”И утре е ден”, ”А дали е така”. Докато чака своя звезден миг, Васко Найденов работи като пианист и вокалист 10 години - в “Златни струни”, в оркестъра на Бисер Киров, “Диана Експрес” и “Тангра”.

Многобройни са задграничните му турнета в СССР и ГДР. 

Днес помъдрелият 72-годишен певец преосмисля ценностите в живота: ”Каквато и кариера да си направил, каквито и пари да си натрупал, ако не можеш да станеш от леглото и да си стъпиш на краката, каква е ползата? Здравето е едно от най-важните неща в живота.

Грехота е, ако кажа, че не съм щастлив човек и че хората не ме обичат

Звучи много нескромно, но е точно така. Това е най-важното - по-важно от музикални критици, редактори, радиа и телевизии, вестници, жълти преси и т. н.”, категоричен е Васил.

Поп иконата на родната естрада Васил Найденов има две големи любови досега, като с едната е стигнал до брак. Но нещата се разсъхнали. На любимата си посвещава и най-хубавата си песен, “Адаптация”. Двамата живеят заедно 8 месеца. Васко трупал слава като певец.

Родителите били от известна фамилия и не им се искало дъщеря им да свързва живота си с музикант. "Накрая стана тяхната. Омъжиха я за син на човек от ЦК на БКП. Аз сам разбрах, че нещо не върви, и се отдръпнах”, разказва Кеца.

Жената, за която той говори, е Ани Върбанова. Тя грабна през 1977 г. голямата награда на Международния конкурс за изпълнители “Златният Орфей”. 

Легендата на родната поп музика неведнъж е бил обект на по-специално внимание от страна на своите почитатели. Преди години негова фенка до такава степен влязла в сюжета на собствения си филм, че години наред си представяла, че 

Кеца е неин любим и двамата изживяват страстна любов, достойна за филмова лента

“Беше направила дневници за всяка година, един ден дойде и му ги подари”, споделя мениджърът на звездата Ивайло Манолов.

Момичето било от Ямбол. Когато започва да описва въображаемите ситуации с певеца, е на не повече от 17-18 години. Наблюдавала го с възхищение от екрана и слушала постоянно песните му. А след това измисляла всевъзможни сюжети с него, които старателно описвала в детайли. 

В един момент решила, че е време да се запознае на живо със “своя любим” Васил Найденов, за да му подари ”очи в очи” своите дневници. Дълго време не събирала кураж да го направи. 

Години наред звъняла по домашния му телефон и мълчала в слушалката, а после описвала любовно дори мълчанието му

“Това момиче мълча 7 години. До такава степен го харесваше. Смяташе, че са семейство”, спомня си импресариото на изпълнителя Ивайло.

Докато не навършила 25. Опаковала прилежно всичките седем изписани дневника и ги връчила лично на слисания певец. На тях пишело “Надежда и Васил Найденови”. Това го поласкало, разбира се, но останал и смаян пред дългогодишното постоянство на младата фенка. Преди това изпълнителят получавал от младата ямболийка различни подаръци, картички, но без дори да знае все още коя е.

Васил Найденов е от звездите на родната поп сцена, предизвиквали най-често силна любов в почитателите си. И логично - той пее основно за любов. 

Старата врата на апартамента му била цялата изписана с “Обичам те, Васко” 

Един ден певецът се прибрал от поредния си ангажимент и се смаял - около изписаната с любовни послания врата имало цветя. Васко до последно не я боядисвал, не бил получавал чак такова обяснение в любов. 

Преди време Найденов сподели, че от времето на социализма му липсва само наивитетът. “По пътя си съм имал не само успехи, а и гафове и провали, не се свени да споделя любимецът на публиката. - Гледах се в един клип в нета, нещо, което не обичам да правя, та много съм смешен - с едни пагони, пея и скачам като заклан петел - правил съм се на Майкъл Джексън

Интересни неща са ни се случвали. Като бях в Белгия, си купих диамантена обеца - една. Като дойдох в България, в телевизията се бяха шашнали. Като ще ме снимат, питаха махна ли ги, махна ли я. Визираха гуменките ми и обецата. Но така или иначе въведохме мода, стана мода и в Русия, викаха ми Кросовки. Абе, беше много практично, като подскачаш по сцената. В Русия станах любимец. Нашите тук не ме пускаха много, много да мърдам, защото им бях финансово удобен да правя нонстоп концерти в Каспичан и Койнаре. 

Не ме пускаха нито в Германия, нито където и да било в Европа. Но като казах искам в СССР, не можаха да откажат 

Много се търкалях по сцената, при мен нещата се случиха бавно. Хората се радваха, имахме успех. Нашето поколение бяхме научени да работим яко, не сме се изживявали като звезди”, категоричен е той. 

И това му помага и до днес. Васил Найденов има много ангажименти и не спира да работи и да радва публиката. Редом с него вече 36 години е мениджърът му Ивайло Манолов, който е и част от семейството му. Той се грижи за професионалните и личните нужди на звездата. Васил, като всеки нормален човек, си има слабости - цветя, котки и птици, както и хоби - колекционер е на стенни часовници. Но в неговото съзнание на първо място е отдадеността му към музиката. Червеният килим трябва да бъде заслужен, казва музикалният идол. 

Подготви Паулина БОЯНОВА