Васил Петров: Мечтаех да стана актьор или бас китарист

Васил Петров и една хубава компания отиват в Лас Вегас на 12 ноември 2018 година. Самолетът oбаче няма да отлети от Терминал 2 на софийската аерогара, а от НДК. Възможност да се порадват на това невероятно пътуване ще имат хилядите почитатели на певеца, които в този ден, точно в 20.00 часа, ще заемат местата си в Зала 1. Подобно пътешествие известният джазмен предприема за втори път и затова логично го нарича ”Синатра: Вегас“ 2. Кураж отново да се хвърли в тази невероятна музикална авантюра Васко има предостатъчно най-вече заради големия успех на шоуто му миналата година. Тогава 4000 души си купиха билети и се порадваха на хубава музика. Заглавието достатъчно ясно подсказва репертоара. В този концерт главният изпълнител е Васко Петров. Но кои са останалите? Режисьори са Румен Григоров и Алекс Борназ, хореограф на пищния балет е Алекс Енева, дизайнът на костюмите е на Кремена Халваджиян, идеята за спектакъла е на Маргарита Тошева, която е и негов продуцент.

- Господин Петров, с какво „Синатра: Вегас“ 2 ще се различава ли от миналогодишния си събрат? 
- Ще започна с приликите. Актьорът и звезда на блус и соул музиката Брус Джонсън ще пристигне и за настоящия спектакъл на 12 ноември в НДК. Той е от Мисисипи. През 2009 година имахме един общ ангажимент в България и така се запознахме. Видяхме се и в лондонски джаз клуб, където американецът беше на сцената, а аз - сред зрителите. После изпълнихме една песен заедно. В нея се разказва за река Мисисипи, покрай която е минало детството на Брус. 

- Замисли ли се Брус, когато за първи път го поканихте да участва във вашето шоу?
- Не. Споменах ви, че вече беше идвал в България. Освен това беше слушал мои изпълнения, така че пред него нямаше неизвестни и без притеснение веднага прие поканата ми. Съвместното ни участие се оказа доста успешно. 



- Да се върнем на въпроса с какво се различават двата спектакъла – миналогодишният и предстоящият?
- Репертоарът ми е обновен. Разбира се, големите хитове остават, но ще има много нови песни и различни гости. На сцената ще излезе кабаре балет, при това доста по-пищен от този, който представихме преди година. Костюмите на дванадесетте момичета са по дизайн на Кремена Халваджиян и вече са ушити. На сцената ще бъде Биг бенд All Stars. Ще дирижира Антони Дончев. Сред специалните гости ще бъдат Орлин Павлов и Михаела Филева. И двамата са обиграни и талантливи, което ги прави много ценни за проекта. Така че ще бъде интересно: поп певци ще пеят джаз с мен, ще правим дуети, импровизации. 

- Каква ще бъде музиката, заглавието на спектакъла ”Синатра: Вегас” 2 задължава?
- Ще изпълняваме само класика от шестдесетте години. С Орлин Павлов ще изпеем хита на Синатра „Luck Be a Lady“, посветен на страстта към жените и хазарта. С Михаела Филева сме подготвили вълнуващ дует на „Bang Bang” (My Baby Shot Me Down), парчето на Шер от 1966 година. Песента се превръща в суперхит във версията на Нанси Синатра, а по-късно попада и в саундтрака към филма на Куентин Тарантино „Убий Бил“.

- Като се захващате с нещо толкова голямо, трудно и отговорно, не изпитвате ли напрежение, страх?
- Разбира се. Има притеснение, но след като първият спектакъл предизвика огромен интерес, надявам се вторият да има същия успех. За самото шоу нямам опасения - организацията е перфектна. 

- Ще има ли български песни в „Синатра: Вегас“ 2?
- Не, тъй като шоуто е подчинено на различна концепция. Сюжетът на спектакъла е обвързан с Лас Вегас, в него ще има и малко театрални елементи. На сцената ще се говори, пее и свири, ще има и скечове. 

- След последния джаз фестивал в Банско, на който участвахте, музикалните критици заговориха за един нов Васил Петров. С какво днес сте по-различен от онзи млад джазмен, който преди четвърт век излезе на професионалната сцена? Известно е, че сте консервативен по отношение на репертоара си. Имаме ли сега основание да говорим за промяна?
- И преди съм пречупвал различни жанрове и стилове през моята призма, но не съм го правил толкова смело, колкото сега. Искам да дам нещо повече на широката публика, стремя се да правя по-достъпни и романтични песни, които повече хора харесват и обичат. 

- Чухме ви да изпълнявате „Besame mucho” („Целувай ме много“). Много големи певци са я пели през годините, как вие стигнахте до нея и защо чак сега?
- Тази безспорна класика е създадена от 16-годишната мексиканка Консуело Веласкес, преди самата тя да преживее първата си целувка. Преди две-три години Ангел Заберски-младши направи аранжимента, а аз я записах за албум на Българското национално радиото и за първи път запях и на испански. В този диск може да се чуе и една стара песен на Пол Анка.

- Дотук не споменахте български песни. Има ли песни, написани от наши композитори специално за вас?
- Имам нови песни, написани от български композитори и поети, които нямат нищо общо със сегашния ми стил, но този репертоар все още не е лансиран. Създадох и моя продукция, която вече се върти по радиостанциите. Следващата крачка е да влезе в концертите.

- Риск ли е коренно да преобърнеш репертоара си и дори да смениш езика, на който пееш? 
- Риск е дотолкова, доколкото публиката може да не хареса този завой. Но моята публика обича изненадите и аз поемем този риск.



- Трудно ли ви е да пишете песни?
- Не, но и аз никога не се насилвам. Правя го, когато имам какво да изразя. Не пиша непрекъснато. Някои от песните си харесвам, но повечето изоставям в процеса на работа. Има и неща, които пазя само за себе си. Не всичко стига до публиката.

- Големите български композитори предлагали ли са ви песни и ако е така, защо ги няма в репертоара ви?
- Тончо Русев ми беше предложил песен. Много ми хареса, но се наложи да чакам дълго, за да я включа. Мина време и се разбрахме да я даде на друг. Така се случи за съжаление. 

- Дали това не го е обидило?
- Мисля, че не. Каза ми: „Не се притеснявай!“. Сега имам два текста. Единият е на големия български поет и текстописец Митко Керелезов, другият - на деветдесетгодишния Найден Вълчев. Композирах музиката и вече ги записах.

- Вашите концерти не минават без песента на Франк Синатра „Му Way” („Моят път”). Тя е специална и за вас, и за публиката ви, нали? 
- Да, така е. През 2009-а, по повод десетата годишнина от смъртта на Синатра, реших да направя нова, моя версия на тази класика. Споделих със Заберски, че е хубаво песента да започне с нежна китара, после да влезе щрайх. Така и стана. Отидохме в САЩ да заснемем клип с кадри от родната къща на певеца в Ню Джърси. Оказа се, че e съвсем скромна. Превърната е в музей. Отпред, на тротоара, имаше звезда с името певеца. Много се развълнувах.

- Пели сте и с „Джипси кингс”... 
- Беше преди 4-5 години на един джем сешън. Поискаха да изпълня „Му Way”. Те пяха на испански, аз - на английски, стана много хубаво. 

- Песните на Франк Синатра се оказват съдбовни за цялата ви творческа биография. Кога за първи път чухте „Ню Йорк”?
- В началото на деветдесетте години имах гадже холандка. По онова време учех в консерваторията, бях пред завършване и тя поиска да изпея „Ню Йорк”. Казах: „Не! Как така? Тази песен не ми отива“. Но тя настоя и аз се съгласих. А песента е изпълнявана от мнозина. Написана е за мюзикъла „Кабаре”, но Синатра я прави световноизвестна. Всъщност авторите й са французи, Клод Франсоа и Жак Прево. Пол Анка я харесва, купува правата, написва нов текст - този, който познаваме, и започва да я изпълнява. Синатра я чува, обажда се на Пол и казва: „Тази песен е моят живот и аз трябва да я пея!“. Така и става.

- Пели сте по света. Стигали сте до Япония. Не сте ли се притеснявали, че едно момче от малка България има дързостта да пее едни от най-големите световни хитове?
- Отначало се притеснявах. Но отзивите, които получавах, ме окуражаваха. 

- Имали ли сте колебание, че избраният от вас певчески път е най-добрият?
- Смятам, че човек трябва да прави това, което Господ му е отредил. Сериозни колебания не съм имал, но понякога съм се питал дали съм достатъчно комерсиален. Показател за това е колко хора идват на концертите и купуват ли албумите ми. Виждам, че съм на прав път. 

- Джазмен къща храни ли?
- Разбира се, не се оплаквам. 



- Пели ли сте някога облечен спортно или неглиже?
- Нямам такъв спомен. Когато пея джаз, най-добре се чувствам в смокинг. Тази дреха подхожда на стила музика, която изпълнявам. 

- Да бъдете певец ли беше вашата мечта, нямахте ли друга идея? 
- Исках да стана актьор, а след като се хванах с музиката, мечтаех да бъда инструменталист, да свиря на бас китара, да пиша повече музика. Впоследствие реших да стана певец, защото навремето, когато кандидатствах в Естрадния отдел, изпитите за инструменталисти бяха много трудни. Аз нямах толкова добре развита техника. Реших, че с пеенето ще е по-лесно. 

- А пеехте ли? 
-  Заберски старши казал на корепетиторката: „Това момче няма кой знае какъв глас, но е много музикално. Дай да го приемем в Естрадния отдел!“. След това ми „извади“ гласа с много упражнения. Занимавахме се сериозно. Учехме много пеене, вокална техника, разпяване. Оттам нататък аз трябваше да реша какъв певец ще бъда. Бях дал на Вили Казасян мои записи с китара и той ги хареса. След това с Хилда направихме дует. В началото на деветдесетте, когато все още бях студент, започнах професионално да пея с Биг бенда на Българското национално радио. На шестата джаз среща вече бях негов солист. 

- Малко закъснял въпрос, но все пак: защо джаз?
- Поетът и сценарист Захари Петров, Бог да го прости, беше приятел на семейството и имаше най-голямата джазова колекция от грамофонни плочи, която съм виждал. Около него започнах да слушам Бил Евънс, после бендовете и солата. Хареса ми. Запалих се. На двадесет години за първи път излязох на сцената на Зала 1 на НДК. Бях ужасно притеснен пред огромния оркестър. Пях песента на Дюк Елингтън „Пухеното зайче” (cotton tail). 

- Възходите и паденията ви през тези 25 години музикална кариера?
- Чувал съм главно хубави неща за професионалните ми умения, но винаги съм внимавал да не ми поникнат криле, да не се превъзнеса. Имал съм обаче и периоди, в които не съм бил музикално активен и съм стоял встрани от сцената. Енергията ми тогава основно отиваше в пиано бара, с който се занимавах. 

- Грешка ли беше този период? 
- Не. Беше ми интересно. Смятах, че подобно заведение трябва да се направи от музикант. Пиано барът ми даде добри възможности, контакти, финанси. Но този бизнес вече е зад гърба ми. 

- Любимият ви учител?
- Ангел Заберски-старши, царство му небесно. 

Интервю на Исак ГОЗЕС