Василий Иванович Чапаев - Личност, която живее и до днес между истина, легенди и анекдоти

... Това са само два от любимите ми вицове за Петка и Чапаев. А съм сигурна, че няма човек да не може да изреди своите, смеейки се през сълзи. Всеки е чувал някоя от шегите за двамата (извинете, за тримата - пропуснах Анка картечарката), но малцина са тези, които имат някаква представа каква е истината зад мита.

Чапаев е реална историческа личност, която впоследствие се превръща в литературен и филмов персонаж, става основа за измислен героичен образ, използван от пропагандната машина на Съветския съюз, а накрая намира вечен живот във вицове и анекдоти

Истинският Василий Иванович Чапаев е роден на 9 февруари 1887 г., в село Будайка, Казанска губерния. Четири години след смъртта му - през 1923 г., писателят и личен приятел на Чапаев Дмитрий Фурманов пише романа “Чапаев”. През 1934 г. произведението е филмирано и до голяма степен този филм допринася за героичния и митичен образ на иначе не дотам известния командир на бригада, а по-късно и командир на дивизия за специални задачи.

В съветския филм “Чапаев” има голяма доза художествена измислица. И все пак героят има доста общо с истинския Чапаев. Когато е сниман филмът, все още има живи роднини на Василий Иванич, както и негови бивши съратници, с които авторите на кинолентата се съветват.

Василий от дете работи при търговци, занаятчии и дърводелци. Взимат го в армията още през есента на 1908 г., но на следващата пролет е уволнен в резерва по неизвестни причини. В края на 1914-а все пак е мобилизиран и през пролетта на следващата година се озовава на фронта на Първата световна война. Още през юли младият Чапаев е повишен в младши подофицер и получава Георгиевски медал.

В края на септември същата година е ранен в ръката, което му оставя травма за цял живот (и не му позволява да язди кон, без значение какво показва филмът за него). След възстановяването си става командир на взвод.

През лятото на 1917-а се присъединява към Болшевишката партия. Обучава се в Академията на Генералния щаб (1918-а), но сам се отказва. През май е издигнат последователно за командир на бригада и командир на дивизия. Така се стига до 1919-а, в която Чапаев взима участие в Гражданската война в Русия. В нея той командва бригада за специални задачи и стрелкова дивизия. За участието си в двете войни Чапаев получава 3 Георгиевски кръста, Георгиевски медал и съветския орден “Червено знаме”.

За Петка - верният “Санчо Панса” на Василий Иванович, се носи слухът, че бил простоват ерген, нехаен и много често му се случвало да изпада в нелепи ситуации. А освен това имал слабост и към жените. Всъщност Пьотър Исаев, същият този Петка, е женен, има и дете. Награждаван е с Георгиевски кръст и изобщо не е някакъв глупав хлапак. В съзнанието на мнозина той се асоциира като оръженосец, лична прислуга на Чапаев, а в действителност Петка е адютант по особените задачи, командир на свързочния полк в дивизията.

Например по време на бойни действия е можел да вземе командването вместо командир на полк или да командва секретни разузнавателни и подривни операции.

Друг от разпространените слухове е, че Анка изобщо не е картечарка, а жена на писателя Фурманов - приятел на Чапаев, служил заедно с него. Слуховете твърдят, че Чапаев е лудо влюбен в съпругата на приятеля си, а Фурманов е наясно с целия роман и, меко казано, заради това недолюбва комдива (командир на дивизия). Истината е, че картечарката Анка като такава изобщо не е съществувала
Във филма това е събирателен художествен образ на всички момичета и жени, които са служили в дивизията на Чапаев. Когато Фурманов пише своята книга “Чапаев” и в нея описва героинята Анка, вероятно е имал предвид и съпругата си. Но Анна Фурманова няма абсолютно никакво отношение към бойните действия - в дивизията тя се занима с културно-просветната дейност, организира театрални представления за бойците. 

Относно влюбването на Чапаев, и то е много съмнително. Съществува писмо на Фурманов до него, писано на 3 септември, два дни преди гибелта на Василий Иванович. Чапаев не успява да го получи. В писмото Фурманов пише: “Седим заедно с Наечка (така писателят е наричал съпругата си) и си спомняме нашите спорове, срещи, бойни операции, разговорите ни в тихите вечери. И си казваме, че около нас са се скупчили врагове, които са ни наобиколили като червеи. А колко е хубаво да препуска човек заедно с теб. Обичаме те, прегръщаме те”. 

Нима човек, който ревнува, ще пише такива писма на съперника си? Пък и самият Василий Чапаев е старомоден - обичал само първата си жена Пелагия. Тя е и единствената официална съпруга на комдива. 

Чапаев има и вторибрак, но това е по-скоро брак-обет

С неговия най-добър приятел някога се заклеват, че ако нещо се случи с другия, то останалият жив ще се погрижи за семейството на загиналия. Когато приятелят на Чапаев умира, Василий Иванович спазва клетвата и взема под своя опека жената на приятеля си, която също се казва Пелагия, и трите й дъщери. Законната съпруга на Чапаев по това време вече го е изоставила. 

Слуховете мълвят, че именно втората жена, която Чапаев спасява от гладна смърт, го предава. Комдивът я хванал “на местопрестъплението” с друг мъж, за което я прогонва, а тя, за да си отмъсти, разказва на белогвардейците, че щабът на дивизията е много слабо охраняван и може лесно да бъде превзет.
Тази версия се подкрепя и от правнучката на Чапаев, Евгения. Но все пак си остава неизяснен въпрос кой кого и как е предал. Втората Пелагия наистина не обича Чапаев и се свързва с друг мъж, комуто с точност е известно, че белогвардейците са плащали за информация за червените и техния командир.

И все пак не е ясно кой е основният виновник за случилото се на 5 септември 1919 г. Белите отдавна се опитват да се доберат до Чапаев, червените пък го обвиняват в партизанщина, налице е конфликт с по-високопоставените командващи. Всичко това довежда до опасната ситуация, в която загива командирът на дивизия. Той намира смъртта едва 32-годишен в Лбишченск (село в днешен Казахстан, което сега носи името Чапаев). Дивизионният щаб там е нападнат от сили на белогвардейците. 

Версиите за смъртта на Чапаев са различни. Донякъде заради филма се налага тази, че той е опитал да избяга, преплувайки река Урал, но така и не е достигнал отсрещния й бряг. Според друга версия е бил прострелян в стомаха и е умрял от кръвозагуба. Гробът му обаче така и не е бил открит, въпреки търсения в следващите десетилетия. Може би именно от това се подхранва и легендата, че Чапаев някак си успява да се измъкне, след което е прибран от местни жители, които го лекуват. Прекарва тиф и вследствие на това губи паметта си. През 60-те години на ХХ век в Казахстан дори и бивши подчинени на Чапаев твърдят, че някакъв човек, който работи като дърводелец, е знаменитият командир на 25-а дивизия.

... Както казват за него, смъртта е само началото. На Чапаев тепърва му предстои своеобразно прераждане в литературата и киното и едва ли някой подозира мащабите на легендата, която ще се оформи около неговото име.

Чапаевки