Вечният спасител на Пловдив!

Спекулиращи с маската на патриотизма, две ксенофобски партии от разпадналите се, но вкопчени във властта “патриоти” се опитат да пробутат в Пловдив нискокачествена версия на миналото. “Заедно” - мотото на “европейска столица на културата, Пловдив 2019 г.” е всичко, което не олицетворяват Славчо Атанасов, НФСБ и ВМРО. Това припомня "Стандарт" в анализ на политическата ситуация.

През 2007 г. ГЕРБ допусна грешката да приеме ВМРО за коалиционен партньор в Пловдив и дори подкрепи Славчо Атанасов за кмет на Пловдив. Това бе единственият кандидат за кмет от друга политическа партия, който новоизгряваща партия на Бойко Борисов прие да припознае за партньор и подкрепи. “Няма неказано добро”!? Само след година, през 2008 г. Славчо Атанасов и колегите му от ВМРО развалиха коалицията с ГЕРБ и създадоха коалиция в Общинския съвет на Пловдив заедно с БСП. Направиха го против всички правила на честната игра и срещу вота на пловдивчани, които ако искаха да дадат управлението на града си на БСП, нямаше да гласуват за ГЕРБ. Сигурно Славчо Атанасов има аргументи за коалицията си от 2008 г. с БСП. От негова гледна точка вероятно тя е била оправдана. Сигурно с ГЕРБ по това време се е работило трудно, сигурно е имало различия, вероятно е имало междуличностни конфликти. Хората, които през 2007 г. гласуваха за Славчо Атанасов обаче, не дадоха вота си за управление на БСП в Пловдив.

През 2009 г. ВМРО направи нов политически каламбур

Партията създаде коалиция “Движение Напред” заедно с партията на Христо Ковачки “Лидер” и със розово-червеното БЗНС, носещо името Земеделския народен съюз (ЗНС). Коалицията се провали на европейските избори през 2009 г. и бе разтурена за парламентарните избори, които се проведоха веднага след това. Заради неразбориите, скандалите и разпада на “Движение Напред” ВМРО остана в позиция да не участва в изборите. В крайна сметка “войводите” изпаднаха в унизителната ситуация ВМРО да се влее в депутатските листи на воденото от Яне Янев РЗС.

През 2009 г. Славчо Атанасов бе кмет на Пловдив, фигура с относително висока популярност. Поради това или поради друга причина, пловдивската организация на “войводите” реши да го издигне за лидер на ВМРО срещу Красимир Каракачанов. Тогава Славчо Атанасов заяви, че ВМРО „мирише на нафталин“ и че собствената му партия не прави нищо освен „поднасяне на венци и вечеринки“. Последваха скандали, грозни сцени, публични обвинения и обиди между днешните “патриоти” и “приятели”. В резултат управляваща заедно с БСП в Пловдив местна фракция на ВМРО регистрира политическа партия наречена “ВМРО - НИЕ”, за чийто председател бе определен зам.-кметът по общинската собственост на Пловдив Петко Атанасов.

Красимир Каракачанов призова медиите да не използват „измисленото“ наименование „ВМРО – НИЕ” и заяви “ВМРО е преживяло две въстания и три войни, ще преживеем и пловдивската криза. Винаги съм бил емоционален към предателствата“. Отговорът на Славчо Атанасовата партия-менте “ВМРО-НИЕ” бе “Думите на Каракачанов и обвиненията, които той хвърля срещу нас, са типични и подхождат на доносник. Всичко, изречено от този човек, е лъжа и не отговаря на истината”. Славчо Атанасов характеризира довчерашния си партиен лидер и политически приятел с думите “Не желаем повече да се занимаваме нито с Каракачанов, нито с маргиналната му кохорта от платени сътрудници”.
През 2011 г. като кмет на Пловдив Славчо Атанасов обяви, че ако българската фрегата „Дръзки" участва в мироопазваща мисия в териториалните води на Либия тогава България ще влезе във война с Либия и

Пловдив става потенциална мишена за атаки

"България обяви война на Либия и аз съм силно обезпокоен. Когато чужд боен кораб навлезе в териториалните води на дадена страна, това означава, че идва война между двете държави“, това заяви тогавашният пловдивски кмет Славчо Атанасов. И обяви, че свиква ДАНС, НСБОП, полиция, пожарна и Гражданска защита и ще им предложи да се създаде кризисен щаб за изработване на стратегия за опазването на Пловдив. Основната задача на фрегата “Дръзки” бе да осъществява проверки за трафик на оръжие и муниции.

Къде по обективни причини, къде заради такива изказвания създаденото от Славчо Атанасов и колегите му, върху съюза с БСП и върху общинския ресурс на Пловдив, фалшиво ВМРО-НИЕ, приключи политическия си път след загубата на Атанасов на местните избори през 2011 г. “ВМРО-НИЕ” си смени името на “НИЕ”. В последствие НИЕ-то се разтури и се премести в партията на Валери Симеонов НФСБ. Защо? Причината е проста – родните политически “патриоти” обичат да ходят там където има пари или мирише на власт.

Този принцип потвърди и ВМРО на Каракачанов, когато на изборите за европейски парламент от 2014 г. ВМРО влезе в поредната коалиция, този път с Барековата „България без цензура“. Коя източена и фалирала в последствие банка финансираше безцензурната коалиция се вижда при търсене в Интернет.

Захранена добре финансово коалицията все пак постигна успех и Ангел Джамбазки от ВМРО стана евродепутат. На парламентарните избори през 2014 г. разделилите се ВМРО-та пак се събраха в коалицията “Патриотичен Фронт”, заедно с НФСБ. Славчо Атанасов стана депутат, но само след година, през 2015 г. се кандидатира отново за кмет на Пловдив. През 2016 г. към коалицията на ВМРО и НФСБ преди президентските избори се присъедини и Атака и така се появиха т. нар. “Обединени патриоти”. На парламентарните избори всички “патриоти” вече на едно място получиха 27 мандата в настоящото народно събрание. Веднага с влизането си в управляващото мнозинство започнаха раздорите стигнали до изключването на Волен Сидеров, Десислав Чукулов и Павел Шопов от Атака, от парламентарната група на “Обединените патриоти”.

От 2016 г. Славчо Атанасов, ВМРО и НФСБ са в управлението на държавата, но това не им пречи да се представят като опозиция в Пловдив. Сега през 2019 г., въпреки постоянно разменяните обиди, Красимир Каракачанов и Славчо Атанасов
отново са в една политическа лодка
Т. нар. “патриоти” и в частност ВМРО и Славчо Атанасов нямат политически скрупули да преминават от една позиция на друга, от една партия в друга, само за да обслужат амбициите си за власт и личния си интерес. Честността изисква да кажем, че по това те си приличат с повечето останали политици. Славчо Атанасов, вече отдавна част от партията на Валери Симеонов НФСБ – третата му политическа формация за едно десетилетие и отново иска да спасява Пловдив. От какво и от кого?