Величествената Цветана Манева: Знам коя съм и не съжалявам за нищо, което ми се е случило!

Невероятната Цветана Манева ще отпразнува на 30 януари 75- годишнина. Не бихме й ги дали и й пожелаваме здраве и творческо дълголетие. Тя е в звездната тройка на най-добрите и обичани актриси заедно с Невена Коканова и Катя Паскалева. Актрисата има множество роли в театъра: в пиеси на Еврипид, Шекспир, Молиер, Ибсен, Йовков, Стриндберг и др., но е по-известна с ролите си в киното - играла е в над 60 български филма.

Цветана е дъщеря на блестящия пловдивски актьор Георги Манев. Дебютира на сцената още като ученичка в спектакъла “Когато розите танцуват”. Първият й опит да влезе във ВИТИЗ обаче пропада заради произношението на звука “р”, което не се харесало на изпитната комисия. Затова отива да лепи чанти в завод “П. Ченгелов” в Пловдив. След година работа с майстора на художественото слово Борис Михайлов изпитът е взет и Цветана става студентка на проф. Моис Бениеш. После се превръща в емблема на родното кино и театър. Играе Жулиета, Медея, Нора, Албена, Султана. Харизматичната актриса се оказа агент на Държавна сигурност! Легендата Цветана Манева, която в първите години на демокрацията бе основна активистка на СДС, е сътрудничила на тайните служби между 1979 и 1985 г. 

Справяне, преборване, смирение, търпение, последователност. Знам коя съм. Щеше да е нелепо, ако на тези години се питам коя съм. Но се питам понякога защо точно на мен, защо съм постъпила така или иначе. Човек съм, който си прави равносметка веднага след случилото се. Затварям се в себе си, плача и хапя възглавницата си. Има неща, които човек не бива да си позволява, аз не бих споделяла. Не съжалявам за нищо, което ми се е случило. След 1989 г. започнах всичко отначало, 

така опровергах слуховете, че съм станала актриса благодарение на режима.

Една от последните блестящи роли на Цветана Манева беше в семейната сага “Скъпи наследници”. Едно от най-ярките присъствия беше това на баба Злата - мистериозна жена, която е живата памет и въплътената мъдрост на селото и региона. Тя е ковчежник на всички тайни и помага на нуждаещите се, като лекува телата и душите им.

“Ако мога с едно изречение да обобщя образа си - баба Злата знае всичко за всеки, а никой нищо не знае за нея. Пълна енигма е. Тя помага, поощрява, окуражава, лекува с билки. Баба Злата е свръхсензитивен човек. Вероятно е получила способностите си, или поне аз така си фантазирах, построявайки ролята си, вследствие на едно много екстремно и трагично събитие, след което се е отключила дарбата й. Освен това тя е баба, без да има внуци - тя е баба на всички”, разкрива Цветана Манева.

“Работата ми беше интересна, защото ролята ми е извън стереотипа, извън стандарта. Сценаристите успяха да поддържат образа, да разпределят добре участието ми, така че да не се експлоатира много - да изчезва за известно време, след това да се появява пак”, разказва Цветана Манева.

В “Скъпи наследници” има интересни млади артисти. Младите са способни, талантливи, рефлективни и мислят.

Дамата определено предизвиква възхищение. Актрисата е запазила силното си излъчване. “Нямам представа как са минали тези години. Колко неща минаха, страшно бързо. Затова и е непростимо, когато живеем глупаво”, признава в откровена изповед актрисата. “Трудно ми е да посоча някакъв конкретен миг, в който се чувствам по-различна, но се изненадвам от себе си, че все още успявам да организирам енергията си и да имам такава въпреки постоянно напредващата и напомняща за себе си възраст. Чувствам се по-енергична, отколкото съм си представяла, че на тези години би могъл да бъде човек. Понякога съм злокобно мислещ човек. 



Когато човек достигне определена възраст, става насилена радостта от рождения ден, 

тъй като отсечката към финала се скъсява непрекъснато. И е парадоксално, абсурдно да се радваш. То е радост само дотолкова, че си жив. Ако си и здрав, е прелест.”

Преди си мислех, че човек след 60 години вече е отписана работа, но е хубаво, че съм грешила. Свързвам начина, по който се чувствам, с това, че умея да се радвам на прости неща. Нямам болезнени амбиции, стремежи и желания. Човек съм, който умее да се отнася към другите. За мен е важно аз да мога да отдавам обич. Не гледам на това като разменна монета - аз давам и трябва да получа. И това ме поддържа в равновесие. Нямам проблеми с преяждане, с неразумно хранене, със злоупотреба с алкохол. Виж, с цигарите нещата стоят по-иначе, малко по-лошо. 
Ако човек е отговорен към живота си, би трябвало да бъде дисциплиниран. 

За да може да постига целите, които си е поставил, и да бъде в добра кондиция 

Никога не е късно да се погрижиш за себе си както трябва. Убедеността, че “имам много работа, нямам време за спорт”, не е състоятелна. Просто трябва човек да си го включи в дневната си програма. Когато физически съм бодра, духът ми е по-просветлен, казва актрисата. 
“Много пъти съм била неразбрана, защото ценя личното си пространство, свободата. Едно нещо научих, че страдаме от последствията на собствените си действия”, твърди актрисата и разкрива, че напоследък си мисли за края, опитвайки се да научи сама себе си да не изпитва болка от загубата на близки хора. Най-прелестно е, че не знаем кога ще си отидем, това ми носи спокойствие, казва Цветана Манева.
 
Всички знаят, че нейната голяма любов е Явор Милушев

Двамата са неразделни от 1973 г. 

Грижливо пазят в тайна миговете, които са ги направили най-щастливи заедно. Предпочитат да говорят за изграждането и жилавостта на своята любов. Оженили се на 9 септември, защото само тогава нямали спектакли. Пловдив още ги помни като Ромео и Жулиета. Явор Милушев има австрийска кръв и графско потекло по линия на майка си. Баща му е прочут столичен адвокат. Но преди да стане театрална звезда в “Сълза и смях”, си е вадил хляба и като бетонджия и моряк. Повечето го помнят обаче като Яворов от филма “Дело № 205/1913 г.”. “Явор умее да поражда у мен чувството, че съм необходима”, признава Цветана. Съпругът й и досега винаги успява да я изненада. Има дарбата да превърне в празник и най-сивия ден.
 
“Не умеем да ценим другия и да признаваме неговите достижения. Нито изпитваме респект, нито се радваме, задейства се завистта, която е лоша енергия и не води до нищо”, твърди Цветана Манева. В интервю за Нова ТВ актрисата признава, че едни от трудните й мигове като професионалист са били в началото на демократичните промени. Тогава колегите й я отхвърлят.

Беше време, когато нито един софийски театър не ме допускаше на сцената си. Но успях! 

Не съм имала момент, в който да се съмнявам в себе си. Въпросът, който съм си задавала, е Защо? Нещо трябва да съм направила, да съм попречила, да съм унизила.
Тъй като вярвам, че срамна работа няма, сигурно щях да работя нещо друго, ако вторият ми опит да бъда актриса не беше успял, споделя Цветана Манева. 

Поли БОЯНОВА