"Великият Гетсби"... танцува на сцената в Софийска опера и балет

След огромния успех с балета „Ана Каренина” по едноименния роман на Лев Толстой и симфонична музика от Пьотр Чайковски миналата година, хърватският хорeограф и режисьор Лео Муич постига сега още по-голям триумф на сцената на Софийска опера и балет.

Този път той разказва с изразните средства на танца не по-малко сложния сюжет и разкрива също много драматичните характери на „Великият Гетсби” от Франсис Скот Фицджералд, смятан за втория най-четен роман в света.

Несъмнено 48-годишният хърватин с ярка солистична кариера зад гърба си , а и вече богат опит на много успешен постановчик, притежава в изобилие творческа смелост и твърда увереност в собствените способности.

Плакатът на "Великият Гетсби"

Иначе не би се нагърбил с тази сложна и правдива картина от 20-те години на ХХ век след тежката Първа световна война, каквато е „Великият Гетсби” – времето на „изгубеното поколение”, на неговата страст към забавление и партита, на „сухия режим” в САЩ, но и на подема на мафията и нейните връзки с държавата.

Разбира се, грандиозният роман на Скот Фицджералд е много добре и разбираемо „обработен” за сцена от драматурга Балинт Раушер, също бивш професионален балетист и съратник на Лео Муич в други нелеки постановки, като: „Гордост и предразсъдъци” по Джейн Остин, „Сън в лятна нощ” и „Хамлет” /по Уилям Шекспир/ и др.

Разбира се, в балетното изкуство от огромно значение е музиката. И при нея високият почти като баскетболист Лео Муич е подбрал ярки класически и джаз творби на именити американски композитори на ХХ век: Джордж Гершуин, Ленард Бърнстейн, Бени Гудман, Глен Милър, Самюел Барбър и др., отлично пасващи на духа на времето.

Кордебалетът - "главен герой" в постановката на хореографа Лео Муич

Резултатът е …блестящ. Верен на своя неокласически стил, свръхталантливият Лео Муич ни поднася сега дори още по-експресивни, още по-динамични танци, отколкото при предишния му модерен прочит на „Ана Каренина” – безспорно явление на родната балетна сцена.

Впрочем своята версия на романа на Л.Н. Толстой той беше поставил първо с колектива на Пловдивската опера за фестивала Opera Open 2022 в Античния театър. Сега темпото на «Великият Гетсби» е направо бясно, отделните сцени вървят като на кинолента.

Направо се учудих как кордебалетът – де факто главен герой в хореографията на симпатичния хърватин, а и Симеон Атанасов /в ролята на разказвача и наблюдател на цялото действие Ник Карауей/ издържаха на това изпитание цели два часа и овациите бяха повече от заслужени.

Симеон Атанасов в ролята на разказвача на драматичната история Ник Карауей

Удоволствие беше да се гледат и пищните костюми от тази ера на «американската мечта» по дизайн на родената в Риека Мануела Паладин- Шабанович и «ушити по мярка за всеки един отделен изпълнител» /по думите на художествения ръководител на балета Марта Петкова/ в ателиетата на Софийска опера и балет.

Експресивната хореография на Лео Муич и голямата свобода, която той дава на солистите е «манна небесна» за тях и те изявяват «на макс» своите несъмнени технически и артистични качества.

Марта Петкова в ролята на Дейзи Бюканън и Фредерико Пинто / Джей Гетсби/

Наслаждавах се на спектакъла с първия състав /впрочем и трите състава най-вероятно ще бъдат съвсем равностойни/: премиер-солистите Фредерико Пинто и Никола Хаджитанев , съответно в ролите на загадъчния и интелигентен новобогаташ Джей Гетсби и на властния и арогантен Том Бюканън, споменатия вече Симеон Атанасов /Ник Карауей/, примабалерините Марта Петкова , Дейзи,съпругата на Том, в която е силно влюбен Гетсби и Катерина Петрова , като девойката от висшето общество Джордан в романтична връзка с Ник.

Никола Хаджитанев /Том Бюканън/ утешава Джордж /Цецо Иванов/ след злополуката със съпругата му Миртъл Уилсън

По-малка, но много ярка характерна роля прави премиер-солистът Цецо Иванов – на механика Джордж Уилсън, мамен от своята съпруга Миртъл, любовница на Том. Като Миртъл пък много силно се представи и Памела Пандова. Всички те се раздадоха всеотдайно и блестяха на сцената в своите солови и групови изпълнения.

За повечето от солистичните роли световноизвестният хореограф от сръбско- хърватски произход е определил по трима изпълнители. В отговор на мой въпрос за новинарската онлайн агенция Блиц. БГ към Марта Петкова и Никола Хаджитанев за спецификата на работа на балетистите с Лео Муич, те бяха единни в своето мнение. Изтъкнаха неговата взискателност и работохолизъм в репетиционната зала, навика му „да иска още и още” от всички.

Световноизвестният хореограф Лео Муич

Същевременно подчертаха, че се радват на свободата, която той им дава за техни идеи и дори промени в хореографията, че Лео не робува на канони, нито пък е авторитарен.

Напротив, съобразява се с индивидуалността на всеки танцьор. Той притежава уникалната способност да мотивира трупата, да провокира всеки един така, че той да даде най-доброто от себе си.

Да работиш с хореограф като Лео Муич е страхотно и ние всички -солисти и кордебалет, научихме страшно много от него и израснахме в професионалното си развитие, заключи художественият ръководител на балета Марта Петкова.

На едно от шумните партита, устройвани от Гетсби

• И в двете Ваши постановки на софийска сцена: „Ана Каренина” и „Великият Гетсби” Вие сте верен на Вашия любим неокласически стил в балета. Подходът Ви обаче в „Гетсби” е друг. Към какви най-съществени различия в хореографията сте се стремили, запитах Лео Муич?

• Различията в хореографията – сподели творецът – са обусловени и от разликата от над половин век – 70-те години на XIX и 20 –те на ХХ век, в действията на двата забележителни романа. Музиката – единственото точно нещо, също е определяща. Времето на Скот Фицджералд е ерата на джаза в САЩ и на шумните партита във висшето общество. Затова и действието във „Великият Гетсби” е така забързано, сцените се редуват така динамично. Затова и в танците са осезаеми синкопите на джаза. Вкарал съм, особено за кордебалета, и много елементи от модерните за това време танци – чарлстон, ритмичен степ, фокстрот. С всичко това целият екип на Софийска опера и балет се справи наистина прекрасно!

И резултат бе наистина блестящ. Френетичните, близо 10-минутни овации на публиката на крака и шумни възгласи „Браво, браво!” бяха ярък израз на заслужена благодарност към огромния труд на създателите на този невероятен празник на изкуството на Терпсихора.

„Великият Гетсби” си заслужава напълно да гледате и на предстоящите му спектакли на 26 и 27 април 2024 г. от 19.00 ч., както и на 28 април /неделя/ от 16.00 ч., в Софийска опера и балет.

Борислав КОСТУРКОВ

Снимки: Светослав Николов – Чапи /Архив на Софийска опера и балет/