Венци Мартинов бил любимец на мутрите
Много наши изпълнители могат да разказват с часове за колоритни истории от т. нар. мутренски период в България. Един от тях безспорно е Венци Мартинов, който не само е познавал добре братята Георги и Васил Илиеви, но е бил и техен любимец.
„Всички герои от този период много обичаха живота, това мога да го кажа на 100%. По това време аз много обикалях, викаха ме по заведения, където самите те ходеха след дългите и изморителни „работни” дни. Спомените ми са изключително наситени с позитивизъм”, връща лентата назад хумористът. И добавя: „Бил съм многократно в прочутия ресторант „Олимп”, където се подвизаваха много голяма част от подземните ни босове, по-специално от групировката СИК. А пък в кюстендилските заведения, в които също многократно съм гостувал по онова време, са били пък босовете на ВИС. Навсякъде ме посрещаха много уважително и радушно, канен съм на масите им, държали са се много добре Говоря за почти всички знакови фигури от онова време.”
Подземните босове не само канели Венци Мартинов на масите си, за да ги разсмива, но и били достатъчно щедри към него. „Случвало се е да ми дават много дебели бакшиши, пък по това време беше модерно да се плаща в долари и в марки. Ставаха все по-щедри, когато им подклаждах чувството за хумор. Отвръщаха ми с много уважение. Случвало се е дори да ме питат дали да ме закарат донякъде, ако участието ми е продължило до много късно. С много от тях съм контактувал, но се стремях да се държа на дистанция, да не се сближавам много-много”, издава още Мартинов.
Освен за забавните моменти с подземни босове Венци Мартинов има какво да каже и по въпроса за политиката. Комикът признава, че ако днес трябва да имитира някой роден политик, би насочил вниманието си към антуража на премиера Бойко Борисов.
Тодор Живков се възхищавал на таланта му
Едно време Венци Мартинов много често имитираше Тодор Живков, при това перфектно. „Тодор Живков го помня все усмихнат и шегуващ се. Може да се каже дори, че той е един голям народен хуморист! Спомням си, че навсякъде, където съм го засичал, винаги е имало много шеги от негова страна. Винаги разказваше по някоя и друга весела история. Например един път бях в шатрата в Правец, на честване на един випуск от НАТФИЗ, който завършваше. Тодор Живков излезе и така се отпусна пред дипломантите, че в един момент дори им разказа един лош пример за ораторско изкуство.
Примерът беше следният – погребвали в Правец някакъв много голям пияница и накрая този, който държал надгробното слово казал: „Спи спокойно вечният си сън, ние ще продължим твоето дело!”. Това каза Тодор Живков и ми направи огромно впечатление.”
Разбира се, каквито и да са веселбите, те рядко могат да минат без гафове и куриози. Не са подминали и Венци Мартинов.
„Най-различни са, да бяха един или два”, признава самият той. И допълва: „Например голям мой куриоз е тогава, когато постъпих в казармата. Във военната книжка, където пише кой каква специалност е – например „танкист”, „автоматчик”, „сапьор” и т.н. На моята книжка пише нещо, което никъде не е било в цялата история на армията – длъжността ми беше „хуморист-имитатор”. Суперкуриоз – друг случай няма такъв в света!”
Анелия ПОПОВА