Веселин Стоянов е бивш пълномощен министър на България в Германия и ръководител на дипломатическото бюро, чиято дейност е на територията на бившата ГДР. По професия е богослов, германист, дългогодишен преподавател и журналист. Озовава се в дипломатически води по случайност и за политическа реабилитация на дисидентския му живот, след като приятели го препоръчват на Стоян Ганев. Скоро от МВнР разбират, че са си взели белята с него.
<em>Стоянов бързо разконспирира байганьовския манталитет на народните пратеници в чужбина и възмутен от антипатриотичната им задкулисност и безмерната им алчност буквално затрупва българските институции със сигнали за корупционни сделки с наши имоти в Германия. Изтърпяват го година и половина, след което го свалят от поста, а разконспирираните от него &ldquo;герои&rdquo; са издигнати на още по-добри служби. След това Стоянов написва книгата си &bdquo;Цинизмът на новото време&rdquo;. Репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; се срещна с него, за да научи повече от онова, което стои зад редовете й. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Г-н Стоянов, вие разкрихте, че консулството ни в Германия е било продадено от Петър /Феим/ Чаушев на германец с ливанско потекло, за когото по-късно разбирате, че всъщност е негов съдружник. От разликата в цената България е била ощетена с близо 4 и половина милиона германски марки...</strong><br /> - Точната цифра от ревизията е 4 487 600 ГМ. Гаврата е, че по онова време Чаушев е едновременно български дипломат и... чиновник в немска фирма! Той продава нашето генерално консулство в Западен Берлин на цена, определена от купувача, който е началник на Чаушев по фирмена линия. Няма такъв прецедент в международната дипломатическа практика! Петър Чаушев, който отново стана Феим, след като се върна в България и стана зам.-външен министър, преди продажбата е бил оторизиран да намери вещи лица по свой избор. И той ги намира - хора, които са били удобни, за да потвърдят ниската цена. Единият от тях доведе от Лайпциг в Берлин, сякаш в Берлин няма такива експерти!... <br /> <br /> <strong>- Сметната палата се е произнесла по този случай и всъщност загубата от 4,5 милиона марки е доказана, но наказани няма...</strong><br /> - Не само че няма, ами те ги издигнаха после виновниците за тази сделка. Наскоро го видях на една спирка на &bdquo;Руски паметник&rdquo; Феим Чаушев - имаше много лош вид. Като ме видя, и изчезна. Покрай скандала с откупа за колата бил представил медицинско, че имал рак на кръвта, но дали е вярно - не знам. <br /> <br /> <strong>- Припомнете за читателите историята с откупа...</strong><br /> - На турски бизнесмен открадват скъпа кола и по някакви канали го свързват с Чаушев да му помогне да я открият. Чаушев поисква 25 000 евро да му върнат колата, а се оказва, че няма и понятие къде е тая кола. Посредникът, според една от версиите, е бил човек от службите и всъщност май са му направили клопка на Чаушев, за да видят как ще реагира. И той, разбира се, е &bdquo;реагирал&rdquo; по &bdquo;калъпа&rdquo; си - <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>сам се издънва. Алчността не познава граници </strong></span><br /> <br /> В Германия изчезна един мерцедес на посолството. Обаждам се в София и ми отговарят: &ldquo;Не се занимавайте с мерцедеса. Не е в Германия, не е и в България&rdquo;. Къде е , бе?! &ldquo;Не се интересувайте, Стоянов!&rdquo;<br /> <br /> <strong>- Вие сте сигнализирали институциите, прокуратурата, но без всякаква полза. Сега отново изплуваха скандали около Тафров и Ненков...</strong><br /> - Ненков не го познавам, но Тафров ме извика във връзка с моите жалби и ми предложи да съм им дадял моите документи, понеже някои можело да са изчезнали от техния архив. &bdquo;Тука крадете ли се, бе,?!&rdquo;, викам. Без съмнение, това беше опит да разберат с какво разполагам и да ми го отнемат. <br /> <br /> Но не е само той от тоя десен. Смешни бяха в очите на чужденците много високопоставени българи - като почнете от Желю Желев. Ами Филип Димитров?! Той ме помоли да му уредя разговор с Хелмут Кол и аз на едно парти, напълно извън правилата на протокола, помолих Кол за това. Човекът от възпитание се съгласи. Махнах на Филип Димитров да дойде при нас, за да ги запозная. Той стои и не идва. Махам втори път - същата реакция. Накрая смутен се извиних на Кол, че Димитров май не ме вижда и ще отида до него да му кажа. Идва при Кол после Филип Димитров, но без преводачка - разчита на мен да му превеждам, и се държи по същия неадекватен начин. После шофьорът му ми каза: &ldquo;Г-н Стоянов, не му се сърдете. Той през повечето време не е в час&rdquo;... <br /> <br /> <strong>- В книгата си &bdquo;Цинизмът на новото време&rdquo; описвате интересни епизоди и с експредседателя на Народното събрание Александър Йорданов...</strong><br /> - Той се появи в Германия абсолютно дезинтересован от каквито и да било конструктивни срещи и дори ми каза да отменя плануваните от мен. Обяви, че ще бъде личен гост на Иван Зографски. На забележката ми, че това едва ли е редно - да се приемат безплатно спане, обеди и вечери, пари и пр. от Зографски, ми отговори, че той бил &bdquo;добър българин&rdquo;. &ldquo;Добрият българин&rdquo; подигравателно не се свенеше да говори гласно, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>че е купил и предишните, и сегашните управници на България</strong></span><br /> <br /> Даде прием в чест на Йорданов в помещенията на Културния институт, за който България плащаше наем. Т.е. покани &bdquo;личния&rdquo; си гост в държавна институция. &bdquo;Българско училище&rdquo; се оказа притежание на Зографски и в него той бе назначил една госпожа - Елена Боева, която нямаше ценз за преподавател по литература, да не говорим, че я бяха уредили да обитава апартамент в посолската сграда. При ревизия се доказа, че сем. Боеви са ползвали и обзавеждане по 38 позиции, за което също не плащаха наем. Самата фирма на Зографски &bdquo;Българско училище&rdquo; не плащаше наем. А събираше такси от ученици, от дарения от фирми и частни лица. Ето това правеше &bdquo;добрият българин&rdquo; Иван Зографски. И училището беше чиста проба търговия, носеща патриотично име. А на Александър Йорданов, или Сашо, както го наричаха, зад гърба му всички му се подиграваха, че е доволен и от дребни суми, които си изпросва сам, за да купи подаръци на жена си и сина си. И тези хора говореха срещу мен, че аз, понеже разкривам зулумите им, съм &bdquo;злепоставял&rdquo; България. <br /> <br /> <strong>- Имало е, доколкото знам, и друг скандал - с опита за продажба на една голяма къща в Лайпциг...</strong><br /> - Да, става въпрос за къща на акад. Азаря Поликаров, която той е дарил на българската държава за културно средище. Те я дадоха под наем първоначално, а магазин на първия етаж - над 200 кв.м., са го дали безплатно на една немска фирма, в замяна на това, че е взела на работа сина на моя предшественик. <br /> <br /> По едно време решиха да я продават. Пазарът бил &bdquo;паднал&rdquo; и можели да я продадат за 1 милион марки. А тази къща струваше над 12 милиона германски марки!!! И да е паднал пазарът, колко да падне - да стане да речем 10 милиона, но не и 1. Всичко това - от алчност - за комисионата. Аз се обадих на Поликаров и той вдигна голям скандал. Успях да осуетя тази продажба. За година и половина се нагледах на такива неща, че потъвах от срам заради сънародниците си... <br /> <br /> <strong>- Имаше ли реални заплахи срещу вас?</strong><br /> - Не, но много пъти ме предупреждаваха да не говоря за безобразията, които вършеха съвсем безнаказано. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Един пияница, който се давеше в уиски - Виктор Пасков </strong></span><br /> <br /> който дойде да оглави Културния център като &bdquo;партиен другар&rdquo; на Чаушев, се опита мен да опетни - да ме изкара, че съм изнесъл &bdquo;мистериозно&rdquo; картини от България. Сегашният министър на културата Вежди Рашидов, и той беше в тая компания по чашка. Бяха &bdquo;троица&rdquo; - Пасков, Рашидов и Боян Биолчев. Пасков беше написал един пълен цинизъм - &bdquo;Германия - мръсна приказка&rdquo; - едно гнусно четиво, и аз не знам защо толкова го венцехвалеха тоя човек!... <br /> <br /> Изобщо по разни културни мероприятия се канеха съмнително &bdquo;преуспели&rdquo; българи, сред които една вечер се оказа и дъщерята на премиера Костов - тогава първа година студентка в Италия. По онова време се организираха и първите публични появи на хората около кръга на Кирил Сакскобургготски - така се даде и заявката за навлизането им във властта. <br /> <br /> <strong>- Правеха ли ви клопки, след като почнахте открито да критикувате?</strong><br /> - Имаше такива опити. Примерно, много настояваха да живея в резиденцията, а аз отказвах. Те ме увещаваха, че трябвало, защото само резиденцията съответствала на ранга ми и пр. Отидох да видя за какво става въпрос с комисия. И, слава Богу, защото вътре личеше, че имуществото е било ограбвано или подменяно. Картините например се водеха по бройка, а не по автор и сюжет. Почти съм сигурен, че Ганета Минкова от Комисията за задграничните имоти, лицемерно любезно, но съвсем нарочно, ме е карала да отида да се настаня да живея там. Много вероятно е да са имали коварното намерение да ме натопят за свършеното от тях самите <br /> <br /> <strong><span style="color: #800000">- изтарашването на луксозната резиденция</span></strong><br /> <br /> От ревизионния акт можете да забележите как Феим Чаушев е купувал за посолството мокет трето качество, а е искал от продавача документ за първо, и няма друга логична причина за това, освен че са делели парите. Отделен въпрос, че подмяна на мокета изобщо не е била наложителна. И други такива жалки, срамни неща, които будят отвращение. Три дни след мое заминаване от Берлин, разбрах, че са дали под наем 4 блока от посолския ни комплекс на фирмата &ldquo;Брум и Рот&rdquo;, с огромна неустойка за България - на стойност 600 000 германски марки. Договорът е бил подписан от Ганета Минкова и Иван Василев - председател и зам.-председател на Комисията за стопанисването на българските имоти в чужбина. Подписването на такава висока неустойка недвусмислено говореше за &bdquo;делене на две&rdquo; и това се доказа от документацията по договорите - първоначално с &ldquo;Брум и Рот&rdquo; и по-късно - с концерна &bdquo;Грундаг&rdquo;. Последните платиха 2/3 от неустойката. От разговор с техен служител в мен се затвърди убеждението, че Ганета Минкова е взела пари покрай целия този организиран от нея батак, но когато по-късно я уволниха, гледаха да не бъде обявено това много гръмогласно. <br /> <br /> <strong>- Поканили сте журналистката Нина Селвелиева да снима &bdquo;блатото в Германия&rdquo; за БНТ...</strong><br /> - Жената съвестно проучи всичко. Опитаха се да й попречат. Получи писмо, че е уволнена от БНТ. След това й казали, че няма такова нещо и че не знаят за такова писмо /?!/. На мен пък ми разбиха апартамента на &bdquo;Патриарх Евтимий&rdquo; в София. Взети бяха дрехи, документи, компютър и видео. Крадците, разбира се, и до днес не са открити. <br /> <br /> <strong>- Знам, че немците са ви предложили да останете на работа като техен чиновник...</strong><br /> - Така е, но без колебание отказах. Първо, аз съм патриот. И второ, и за мен, и за българската държава щеше да бъде унижение един висш държавен служител на България да остане да работи като обикновен чиновник във външното министерство на една чужда държава. По същото време Чаушев ме беше натопил във факс, че съм потърсил политическо убежище в Германия. А истината е, че аз <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>съжалявам, че изобщо бях там </strong></span><br /> <br /> Това ми костваше да преустроя живота си и като отида, да видя &bdquo;блатото в Германия&rdquo;, отново да се огорча до дъното на душата си, че нищо не се е променило въпреки т.нар. демокрация. На 80 съм вече. Преминах честно живота си. Никога не съм се тупал в гърдите като дисидент, макар да бях на 18, когато ме осъдиха заради опит за посегателство върху статуята на Сталин във Варна. <br /> <br /> <strong>- Разкажете повече за това...</strong><br /> - Уговорих един човек с камион да го върже с вериги и да го събори от постамента, но той ми обясни, че няма да има тая подемна сила. После явно се е изплашил, че въобще е водил такъв разговор, и ме е издал. Докато бях в затвора, ДС са вербували 16-годишната ми сестра, като я заплашили, че няма да ме види жив, ако не се съгласи. После притискаха и мен, като ми даваха да разбера, че където и да отида, с каквото и да се захвана, ще имам спънки в живота си. Уверих се в това, защото уж ме приеха в Консерваторията, а после изведнъж изчезнах от списъка и не допуснаха да следвам. А свирех на цигулка, предсказваха ми голямо бъдеще в тази посока. Както и да е. Последно, преди да дойде демокрацията, имаше един период през май 89-а, когато явно се опитваха да озаптят дисидентите-интелектуалци, които бяхме уволнени, и искаха да ни възстановят. Един по един ни привикваха, готови да ни предоставят каквато си пожелаем работа и заплата, като ни обезщетят с пари със задна дата от уволнението насам. Скъсах нервите на Александър Фол, защото не исках нищо за себе си, а го занимавах с това, че искам уволнението на проф. Димитър Филипов от Института по култура за финансови нарушения. Фол откровено ми каза: &bdquo;Как да поставя въпроса, когато Филипов е близък с Димитър Стоянов и е научен ръководител на дисертация на Жени Живкова?!&rdquo;. Тя не защити, но Филипов наистина й е бил ръководител. Аз, на инат, понеже Фол ми каза така, не отивах да си взема и парите. Накрая пак ме извикаха и ми предложиха да стана главен редактор на сп. &bdquo;Библиотекар&rdquo;.<br /> <br /> При един от разговорите ни с Фол се случи нещо много интересно. Аз попитах какво е поискал Желю Желев. Той ми каза, че първоначално поискал нещо, свързано с културата, а после възникнало нещо &bdquo;друго&rdquo;. Чак по-късно ми хрумна, че още тогава са го гласели за &bdquo;другото&rdquo; - да стане президент. <br /> <br /> Когато ме представиха в &bdquo;Библиотекар&rdquo;, там заварих Юли Хаджиев, или иначе казано - Юнал Лютви. Пред мен му казаха: &ldquo;Не сме доволни от теб, ако продължаваш така, ще бъдеш уволнен!&rdquo;. Оказа се, че печал кебапчета в редакцията, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>с едната редакторка въртял любов - купил даже и креват да си имат на разположение<br /> </strong></span><br /> и т.н. После един човек ме предупреди: &ldquo;Пред Юнал не казвайте нищо! Той е служител на службите! Каквото и да кажете, след 5 минути ще го знаят!&rdquo;. Няколко дни след това го извиках и му казах, че ако сам не си подаде оставката, ще го изгоня. Напусна. <br /> <strong><br /> - А каква е тая история, заради която ви намразва Стоян Сталев, докато сте пълномощен министър в Германия?</strong><br /> - Ами, един ден получих на моя адрес негов хонорар от лекция. Обадих се да разбера повече от подателя - първоначално си помислих, че има някаква грешка. Но отсреща ми отговориха, че те по принцип му пращали хонорарите. Така разбрах, че човекът, вместо да си върши пряката работа, припечелва от лекции. И до днес се питам, понеже бяха наясно с конфликтите ни, дали пък нарочно не пратиха на моя адрес хонорара му, за да разбера?... Попитах го директно: &bdquo;Не те ли е срам?! Ти си висш държавен служител, какви са тези хонорари, защо се излагаш?!&rdquo;. Отговори ми: &ldquo;Ами, викат ме, какво да направя...&rdquo;. Всъщност изобщо не го беше срам. <br /> <br /> <strong>- Какво мислите за сегашния министър на външните работи Николай Младенов?</strong><br /> - Аз на една пресконференция показах един документ писмо, писано от Младенов, когато е бил министър на отбраната. В него пише на колегата си - камбоджанския министър на отбраната и вицепремиер на Камбоджа, че танковете, които искат да си купят от нас, са на разположение и може да влезе във връзка с фирмата &bdquo;Йотов и син&rdquo;. Не е редно министър на отбраната да препоръчва частна фирма без конкурс. Пише го на английски, слага печата на МВнР и чак след това го дава да го преведат на български. Когато искаше да уволнява ченгета в чужбина, добре му припомниха, че неговият баща е бил в ДС, а той самият е бил комсомолски секретар на Първа английска гимназия. <br /> <br /> <strong>- Вие бяхте човекът, който повдигна и въпроса за испанското гражданство на Симеон Сакскобургготски...</strong><br /> - Отговорено ми беше, че Негово Величество имал испански дипломатически паспорт само с цел &bdquo;придвижване&rdquo; през граница и това не означавало, че е гражданин на Испания. Вие ми кажете - може ли един обикновен гражданин да получи такъв документ, ако не е служител на външно министерство?! Всъщност по времето на НДСВ се въведе практиката на купуване на дипломатически постове. Размерът на сумата се е определял от ранга и желаната от кандидата държава.<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА</strong><br /> <br /> <br /> <hr /> <span style="color: #800000"><strong>ДОСИЕ:</strong></span><br /> <hr /> &bull; Петър Юриев Чаушев (Феим Чаушев)&nbsp;сключва граждански брак с германка през далечната 1979 г. През 1994-а година той образува с двама съдружници немци фирма, с офис в хотел &bdquo;Родина&rdquo; в София - стая 0122. Точно по това време продава и сградата на генералното ни консулство в Западен Берлин. От 97-а притежава апартамент в &bdquo;Лозенец&rdquo;, на ул. &bdquo;Персенк&rdquo;, който ползва и като офис. Той бил получен в &bdquo;знак на благодарност&rdquo; от полк. Шамов от Строителни войски заради това, че синът на Шамов става съдружник на Чаушев в една строителна фирма в Берлин. Фирмата е учредена по времето, в което Петър-Феим ръководи дипломатическото ни бюро в Берлин. Има сведения, че Чаушев притежава апартамент и в Истанбул. <br /> <br /> &bull; Стоян Сталев, разконспириран като първия дипломат, агент на ДС, се прочу и по още един повод - той продава къщата на баща си на ул. &bdquo;Зелено дърво&rdquo; в София на брата на Меглена Кунева, като сделката остава недекларирана. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ОЩЕ СКАНДАЛНИ РАЗКРИТИЯ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА &quot;ШОУ&quot;, КОЙТО ИЗЛИЗА ВЪВ ВТОРНИК 12 ФЕВРУАРИ</strong></span><br /> <br /> <br /> <br /> <br />