Вежди Рашидов: Червеите ядат ябълката отвътре

В края на политическия сезон Вежди Рашидов коментира значимите събития. Освен че е творец, той винаги има позиция по злобата на деня и не се притеснява да говори честно и без скрупули. Рашидов коментира предстоящите избори и това дали ГЕРБ ще успее да спечели отново доверието на избирателите. Председателят на комисията по култура отговаря и на въпросите за избора на нов главен прокурор и за протестите. Той коментира и призивите на лидера на БСП Корнелия Нинова от Бузлуджа в интервю за в."Труд".

– Г-н Рашидов, моля ви, коментирайте приключващия политически сезон. Ще успее ли ГЕРБ да се възползва от енергията на европейските избори, при които буквално за дни обърна играта в своя полза?

– Смятам, че ГЕРБ продължава да бъде на гребена на вълната като партия, която стои стабилно на политическата сцена, монолитна е като маса и обединена около ценностите, които ясно и точно са изписани в устава на партията, както и в управленската програма на ГЕРБ. Уникалното е това, че химията, която съществува между обществото и лидера на партията, е все още много здрава и това работи.

Тук ще си позволя да кажа, че аморфното в останалите партии и дори инфантилността в поведението на някои от тях засилва доверието на хората към ГЕРБ, защото това е партията, която гарантира и вдъхва чувство за сигурност и стабилност и създава усещането, че на този етап от развитието друга алтернатива няма.

– Нали знаете, че когато няма истинска алтернатива, обикновенно се явяват популисти, които успяват да привлекат избирателите. Изключвате ли подобна възможност? 

– Хората може да са податливи и да вярват на всякакъв популизъм, но инстинктът да усещат сигурността за своето съществуване е този инстинкт за съхранение, който ще доведе до следващ мандат за управление на ГЕРБ. Така че всичко е в ръцете на хората.

А в живота е като на война – за ГЕРБ е валидна метафората, че малките поражения са винаги предпоставка за големи победи. И това говори, че партията е стабилна. Бяхме свидетели на тежки сценарии на хора, чиято основна дейност е рекетът и разработването на сценарии за подривна дейност и за дестабилизация на държавата.

Така се създадоха скандали, които наричахме къде основателни, къде неоснователни и въпреки всичко се намериха сили и бързи реакции и правилни движения, които не само върнаха доверието, но и стабилизираха самата партия.Откровеността на ГЕРБ към избирателите изигра особено съществена роля.

– Събитието на изтичащия политически сезон, а и на следващия е изборът на нов главен прокурор. Как си обяснявате протестите?

– Най-естественото нещо след като приключи един мандат е да бъде избран подходящ професионалист, принципен човек с характер за следващ мандат. В случая имаме класически български пример как един главен прокурор като господин Цацаров, който вдигна високо летвата на дейността на българската прокуратура, подкрепя професионализма на свой колега в името на приемствеността.

Сотир Цацаров е изключителен професионалист, човек, който активира българската прокуратура, който има разбираем професионален речник с ясни послания към обществото, човек принципен, с характер. Логично е да застане зад друг прокурор, който като негов заместник беше под прожекторите дълго време и ние наблюдавахме как работи. Хубаво е да има приемственост.

– Защо все пак бе издигнат само един кандидат, толкова ли нямаше професионалисти, които да конкурират Иван Гешев?

– Видима беше активността и яснотата в действията на Иван Гешев, той прилага закона като равен за всички. Неговата кандидатура събуди страха на едни хора, които не искат да има силен играч на терена. Става дума за една малка и креслива група, която когато се почувства ненахранена или игнорирана, се появява на показ с добре написани плакати и облива с крясъци цялата публична среда.

Веднага се намират и услужливи медии, които лансират от сутрин до вечер тази клика. Не са ли това хора с физиономии от кръга „Капитал“ и от кръга „Прокопиев“, храненици на Сорос, на „Америка за България“ и на други донори, чиято единствена функция е да компрометират, да оплюят, да дестабилизират законните институции, да рекетират обществото с единствената цел и стратегия да се домогнат до власт и пари.

– Какви са аргументите ви да твърдите, че протестиращите рекетират обществото, а целта им е да се докопат до власт и пари?

– Прочетох „Труд“, че идеолози и организатори на протестите срещу кандидатурата на новия главен прокурор са на държавна ясла с проекти от по 100 хиляди лева. Милите, да ги ожали човек. Това са хора на платения морал. Едва когато достигнат до държавната ясла, се успокояват техните души.

Същите тези хора, наричащи себе си „красиви и умни“, хора, които нямат никакво значение за националната ни духовност и развитие, хора без ясни професии сами си зашиха емблемата на дежурни платени протестъри. Част от тези хубавци и умници в рамките на четири години крещяха под прозорците на министерството на културата.

И днес вече те, станали чиновници, се разхождат като „незаобиколими фактори“ по коридорите на властта, като основната им дейност е да развиват своя личен туризъм по света с държавни пари. А можеха за две години поне едно пиронче да забият. А те – менте до менте, екскурзия до екскурзия. Какъв житейски пърформанс!

– Има ли полезна формула, с която да се противодейства на този тип протести?

– Време е в България някой енергичен и достоен човек да създаде НПО срещу тази креслива и плачеща за власт посредственост. Смятам, че трябва да бъдат отбити от държавната хранилка тези хора и да си отидат по местата – там, където заслужават.

Бих посъветвал премиера Борисов да си спомни постулата на Макиавели да държи враговете си близо до себе си, но никога вътре, защото червеите изяждат ябълката отвътре навън. А „добронамерените“ фондации, дори да се наричат американски, да спрат да помагат само на шайка паразити и тунеядци, чиято основна цел е да дестабилизират законни правителства и институции, да оплюват всеки достоен човек, разчитайки на някои грантаджийски медии, да съсипват човешки съдби, вместо да помогнат на себе си – най-малкото да финансират издигането на стена между САЩ и Мексико.

Така ще са по-полезни, отколкото да помагат на България. Аман от такива помощници. България винаги сама си е помагала, защото е страдала от подобна мечешка помощ. А що се отнася до Сорос – неговата собствена родина не желае неговата помощ. България има история и е оцелявала, защото е отглеждала мъже, а не пеликанчета.

Да се върнем към кандидата за нов главен прокурор – не го познавам, но виждам, че се задава висок професионалист, човек с характер и не виждам нищо политическо в неговите изказвания. Искрено му желая да устои на тази помия и да продължи напред, защото държавата ни има неистова нужда от хора с характери, които искат и могат да направят нещо за своята страна.

А за професионалните протестъри – те са си такива, платени роби. Аз не съм имал случай да кажа нещо за тях и да не чуя: „Убиват свободата на словото“. Не са те тези, които ще кажат кой ще управлява държавата – има си закони и Конституция, която всички сме длъжни да съблюдаваме. Това е демокрацията.

– Корнелия Нинова отправи поредни критики срещу правителството от Бузлуджа и обяви, че само БСП може да победи ГЕРБ. Може ли наистина социалистическата партия да победи ГЕРБ и да бъде алтернатива на настоящото управление? 

– Корнелия Нинова все повече започва да ме притеснява с поведението си. Забелязвам, че с времето тя все повече възмъжава и все повече започва да губи женствеността в себе си. Много често се питам с тези популистки изцепки кого превъзбужда – осемдесетгодишните или седемдесетгодишните от електората. Или дълбоко си вярва, че младите ще u повярват. Апел, който не съдържа нищо – той е отправен към нищото.

Проблемът на обществото е не кой ще победи ГЕРБ, а кой ще изпрати онези послания, които хората да разбират, да чуят онова, което желаят да чуят и най-важното – онова, което чуят – да бъде изпълнено. Хората искат по-добър бит, по-добър живот, по-добро заплащане, по-добри социални гаранции. И всичко това е труд. И докато ГЕРБ гарантира това, то дейността на госпожа Нинова се състои в омраза към ГЕРБ, в омраза към някои от своите, в омраза към неможенето да прави политика, в омраза към загубите на изборите.

Единственото, което остана тя да обича, е може би Елена Йончева, която бе изпратена да получава висока европейска заплата, оревавайки орталъка с границата, оградите, със семейството на Делян Добрев и с нито едно обещание за българския народ. Нинова обича козичките, с които се снима, заиграването с мъките на хората и всякакъв такъв популизъм. Да се надяваме, че ще пропусне африканската чума. Хората на това не вярват. Хората имат нужда от работещи политици. Останалото е бошлаф.

Вежди Рашидов е български скулптор, министър на културата в първите две правителства с премиер Бойко Борисов. В 44-ото Народно събрание е председател на Комисията по културата и медиите. Член-кореспондент на БАН от 2004 г. Има десетки изложби.