Вежди в отворено писмо: Моля за извинение, бях рязък с тенора

<strong>В него той пише още:</strong><br /> <br /> &quot;Работих за тази изложба много дълго и с мисълта за България. Благодарен съм на целия българо-френски екип, който реализира тази впечатляваща експозиция, с която страната ни се нарежда на най-високо място в световната културна история.<br /> <br /> Аз лично се почувствах засегнат, когато на фона на този колосален успех и на божественото представяне на хор &bdquo;Йоан Кукузел&rdquo; дни наред обществеността ни беше занимавана с недоволството на един от хористите, защото не е получил хонорар за труда си. Да, отворихме вратите на легендарната парижка Света Богородица за ангелогласните ни хористи, но не сме им плащали хонорар, както без хонорар работи и целият екип по подготовката на изложбата и на съпътстващата културна програма.<br /> <br /> Като творец зная, че трудът на артиста трябва да бъде възнаграден, като министър правя възможното творците да получат заслужено заплащане, но има моменти, в които възнаграждението не е най-важното. Нито ръководството на хор &bdquo;Йоан Кукузел&rdquo;, нито екипът на подготовката на изявите в Париж, нито участниците в тях са поставяли въпроса да получат възнаграждения. За жалост, дни наред след изложбата трябваше да се обясняваме не за успеха на България, а за хонорарите. Това ми се струва дълбоко несправедливо и може би в едно от изказванията си бях рязък и се изразих твърде образно, което е засегнало тенора Георги Петров, за което моля за извинение. Ценя труда на всеки творец, на всеки български артист, аз самият съм част от творците и искам те да живеят достойно.<br /> <br /> А иначе &ndash; мечтата ми България с културното си наследство и с таланта си да бъде на заслужено място в най-големия световен музей, се сбъдна. Вярвам, че това е пътят на България &ndash; в най-големите музеи, в най-големите сцени, в най-големите зали на Европа и света&quot;.<br /> <br />