Първият учебен ден в живота на детето! Край него радостно се суетят мама, татко, братчета и сестрички. Малкият първолак е горд, пораснал е! Стиска букетчето от свежи цветя за първата учителка! Това е една от най-милите, вълнуващи картини от детството на всеки малчуган.
Вим е...сам. Тъжно е ... Няма я сестричката Ели, няма ги мама и папа. Към кого да се протегнат малките му ръчички за прегръдка! А Вим е само на четири годинки и е вече ученик!

Така е в Холандия. Веднага след навършване на 4 годинки, ако не е по време на ваканция, детето постъпва в първи клас! А Вим беше рожденик на 20 юни. Тогава пред холандското посолство във Виена имаше протестна демонстрация за освобождаването на децата Ели и Вим! Имаше и среща с холандски дипломат от висш ранг в Посолството на Кралство Холандия. Имаше и ясен протест на ниво Европарламент, имаше – опитите продължават, но безрезултатно до сега ... 2 деца са в неизвестност. Отказите към България от страна на Холандия за законен дипломатически достъп до децата продължават de facto.

Две български деца, разделени при това - все още тънат в неизвестност на „холандски секретни адреси”, без човешки права и свободи! До кога и на каква цена е големият въпрос?! Всичко им отнеха, останало ли е още..........?

Това било в името на „интересите на детето” - според едно провинциално социално Бюро, подкрепяно безрезервно от холандския детски съд! Тази абсурдна жестокост – оставаме без коментар! Честит първи учебен ден, мило дете! И на тебе, скъпа Ели, братче - първокласник!

Абсолютно неправомерно двете деца са разделени – малкият Вим навърши 4 години на неизвестен секретен адрес, без обкръжението на близки хора, а 13-годишната Ели – в затвор за малолетни. Момиченцето е болно от анемия и здравословното й състояние е тревожно. “Провинението” й според холандските служби е, че тъгува за семейството си и не иска да се подчини на бюро “Детска грижа” Хрьонинген да живее в приемна среда. В продължение на 9 години малката Ели е лекувана в Израел, но Холандия не разрешава нито повторното й лечение там, нито връщането и в България. Вече 2 години родителите Румяна Иванова и Питър Броувер не са виждали децата си и водят отчаяна битка за тях. Без подкрепата на България! В продължение на две години нашите дипломати не могат да получат дори разрешение за среща с децата! Родителите са водили до сега повече от 40 дела, без участието на какъвто и да е представител от българска страна, или с подкрепата на адвокат, посочен от държавата ни. Безхаберието за съдбата на децата продължава, пише вестник "Виена днес". /БЛИЦ