Преструктурирането на фирмите за „Водоснабдяване и канализация” се извършва без ясна и последователна политика за развитие на сектора през последните години. Това води до неефективно управление на дружествата и техните активи, висок дял на загубите на вода и до неизпълнение на инвестиционните им програми за рехабилитация на водопреносната и канализационна мрежи. За да бъдат решени тези проблеми трябва да се приеме нов закон за собствеността на ВиК съоръженията, като се стимулира изграждането на партньорски отношения между водните оператори, общините и държавата в полза на крайния потребител.
Предложенията за законодателни промени и разработване на нова политика в сектора са на ст.н.с. д-р Спартак Керемидчиев от Икономическия институт на БАН, който изследва състоянието на ВиК дружествата и ефекта от досегашното им преструктуриране. На базата на конкретни проучвания, комплексни анализи и съпоставка с практиката в други държави, авторът стига до извода, че за да функционират ефективно, фирмите в сектора трябва да променят правната си форма на съществуване, организационно-управленската си структура и да внедрят модерни управленски инструменти в ежедневната си работа. По принципно нов начин да се регулират и отношенията на ВиК дружествата с министерствата и общините, предлага той.
Осем години, след началото на реформата в сектора, ВиК дружествата се управляват по един и същи начин, независимо дали са 100% държавни, общински или смесени, заяви ст.н.с. д-р Спартак Керемидчиев. Според него това означава, че преструктурирането е било формално – под натиска на външни финансови институции и при липсата на вътрешни движещи сили. На всичкото отгоре фирмите нямат и пазарни стимули да се променят – те са без конкуренти в доставянето, отвеждането и пречистването на водите и действат като местни монополисти.

Не е решен и друг основен проблем в сектора – за собствеността върху инфраструктурата. Сега ВиК дружествата управляват, поддържат и развиват мрежа, която по силата на закона не би трябвало да е тяхна собственост, но се води в техните активи. Затова инфраструктурата трябва да се извади от капитала на предприятията и да се прехвърли на общините и на държавата, след което те да възложат експлоатацията й на воден оператор, обясни Керемидчиев. Това може да стане с нов закон за собствеността върху водоснабдителната и канализационната мрежа, което ще позволи на дружествата да управляват по-ефективно активите си и да планират по-точно инвестиционните си програми, смята той.
За да се подобри корпоративното управление на фирмите в сектора, Керемидчиев предлага преобразуването на големите ВиК в акционерни дружества с едностепенна система на управление. За фирми с над 1000 човека персонал по-подходяща би била двустепенна форма на управление - с Управителен и Надзорен съвет. Мотивът за тази промяна е, че сегашната правна форма на съществуване не отчита мащабите на бизнеса в сектора, както и не интегрира общините като собственици на мрежата в управлението на ВиК дружества, обясни научният сътрудник в Икономическия институт на БАН. Затова в съветите на директорите трябва да влязат представители както на принципала - Министерството на регионалното развитие и благоустройство, така и на местната власт, на чиято територия фирмите предлагат своите услуги, предлага той.
ВиК дружествата имат сериозен проблем и с експлоатацията на съоръженията и поддръжката на водопроводната мрежа, отчита Керемидчиев. Според него основно загубите на фирмите идват от лошото състояние на външните и вътрешни водопроводи, а не толкова от кражбите на вода от потребителите, механичните повреди или неточното отчитане на водомерите, които се движат между 20 и 30%.
По-сериозният въпрос обаче е, че за отстраняване на авариите дружествата използват близо 60 на сто от наличните си ресурси, което ги прави неефективни. Липсата на цялостен подземен кадастър е главната причина за това. По принцип всяко населено място има план на ВиК мрежата, но той не винаги е точен, обясни Керемидчиев.
Мениджърите се оплакват още и от тежката административна процедура по съгласуване на ремонтните дейности, наличие на електрически или телефонни кабели в съседство с ВиК мрежата, морално остарялата техника, запушване на тръбите, пропадане на участъци или кражба на решетки за уличните шахти и оттоци.
Като цяло дружествата разполагат с ограничени ресурси за справяне с тези проблеми, някои от тях имат лоша събираемост на вземанията си и поради това не могат да генерират достатъчно средства за възстановяване и доизграждане на прилежащата ВиК инфраструктура, подчертава авторът на научната разработка. За да има ефект от преструктурирането на сектора трябва да се уреди собствеността между държавата, фирмите и общините, да се въведат подходящи форми на публично-частни партньорства и системи за управление на качеството, както и да се увеличи финансирането на ВиК проекти по европейските фондове и програми, смята Керемидчиев. /БЛИЦ