Висш цинизъм! Не вярвайте на това, което детските градини пишат за себе си!

Децата ни - тези, над които треперим, за които сме готови на всичко, които обичаме безумно и от които се гордеем, все някога порастват и тръгват на ясли и детски градини. За които пък обикновено пускаме молби години преди да настъпи моментът. Търсим "връзки", сменяме адресни регистрации, за да попаднем в най-елитното и желано заведение, борим се с останалите родители за по-предно място в класацията. И... когато най-после това се случи, започваме да се кръстим и молим да попаднем и на свястна учителка, свястна възпитателка, свястна лелка, свястна медицинска сестра, свястна директорка, съобщава "Трафик".

Което за съжаление невинаги се получава.

Напоследък случаите, в които "педагози" бият, ругаят, обиждат, унижават и малтретират деца толкова зачестиха, че логично започнахме да си задаваме въпроси. Най-честият от които е "Какви хора работят в детските заведения?". Кой следи за способностите им на педагози и за психичното им равновесие? Може ли въобще да се вярва на ония чисто рекламни текстчета, с които всяка детска градина или ясла представя себе си?

Защото след всички шокиращи неща, които през последните месеци стават обществено достояние, подобни послания от сайтове и фейсбук страници на детски заведения ни звучат повече от цинично. Например: 

Уважаеми родители, бъдете убедени, че поверявате детето си в сигурни ръце. Педагозите в Детска градина „Брезичка” - гр. Бургас са доказани специалисти. Неотразимо щастие е заедно с родителите да извайваме детската духовност и доверие, да открием скритите дарби, да развием невероятните възможности. Екипът на Детска градина "Брезичка" - гр. Бургас работи за Вас, мили деца и родители. При нас цари уют, стил и топлина.

Това пише в сайта на детската градина, която днес стана печално известна с това, че педагожки бият и крещят на 4-годишни деца.

Как да повярва човек, че за тези жени е "неотразимо щастие да извайват детската духовност и доверие"?

Или това:

"Тук се подготвят децата за предизвикателствата на настоящето и бъдещето! Екипът от висококвалифицирани педагози – седем учители с първа професионално квалификационна степен и един с пета, на основата на взаимно уважение и демократични принципи създават среда за учене, чрез игра, работа със семейството за формиране знания, умения и отношения, които са от важно значение за развитието на детската личност." 

Така се саморекламират от една друга детска градина - "Пролет” в Панагюрище, в която преди време родител взе детето си със синини. Как да им повярваме, че точно там осигуряват "чувство за успех, предизвикателства и емоционален комфорт!"?

Или това:

"Детска градина "Веселушко" е едно прекрасно място, в което играят, възпитават се, обучават се и творчески се развиват сто и петдест малки палавници от град Бургас."

Помните въпросната детска градина, нали? Преди време от там майка на момиченце на година и четири месеца се оплака, че детето ѝ било жестоко нахапано в детската ясла, която посещава. По тялото на момиченцето имаше 7 ухапвания и следи от одраскване. Как да повярваме, че тази "Веселушко" посява семената на "обичта и уважението към другите"? 

А точно тук беше направен запис, на който се чуваше как възпитателка обиждаше дете, а на снимки се виждаше насинен детски крак. Повярвахте ли на "качествено предоставената услуга"? Точно в Центъра за настаняване от семеен тип "Слънчево детство" в Шумен възпитателка крещеше на дете: Ясно ли ти е, ще те убия?! 

И още един пример: 

"Приоритет на детското заведение е грижата за детето и неговото благополучие. Целта на педагогическия екип е качествено обучение и възпитание на всяко дете". 

Това са написали за себе си от 41 ОДЗ "Адам Мицкевич" в Обеля, където преди време майка направи таен запис и показа унизително отношение и десетки обиди към децата от страна на възпитатели. Припомнете си тези изрази: „Ти малоумна ли си?”, „Ти си като цял толуп”, „Абе, и ти си некадърен, бе!”, „Айде, ма, Стела, толкова си дебела, че не можеш да се пребиеш, бе?”, „Откога си тук, а не можеш да си обуеш пантофите на тези дебели краци!”. Приличат ли ви на грижа за детето и неговото благополучие?

Можем да продължим с примерите. Наистина е цинично! Освен че е лъжливо, нескопосано, пълно с правописни грешки (поправили сме ги) и толкова разминаващо се с действителността, че тръпки ни побиват. Какво като има и свестни педагози? Кой ни гарантира, че децата ни ще попаднат именно на тях?