Висшият адвокатски съвет се превърна в слуга на олигархията
С лобистко искане до Конституционния съд се обслужват интересите на Цветан Василев и Васил Божков
Миналата седмица Висшият адвокатски съвет сезира Конституционния съд с искане да бъдат обявени за противоконституционни промените в Закона за банковата несъстоятелност и Закона за хазарта.
Припомняме, че Законът за банковата несъстоятелност беше изменен по инициатива на депутатите Йордан Цонев, Делян Пеевски и Хамид Хамид през 2018г.
Тази поправка позволи да бъде събирано в масата на несъстоятелността имущество с произход КТБ, озовало се в десетките фирми-бушони на избягалия в Сърбия финансов фараон Цветан Василев.
В началото на тази година пък Валери Симеонов внесе промените в Закона за хазарта, които забраниха лотариите да се организират от частни компании.
И двете изменения на практика означават, че стотици милиони левове, присвоявани досега от крими-босовете Василев и Божков, вече ще захранват държавния бюджет, вместо да се озовават в бездънните им джобове. Ако, разбира се, схемата с участието на Висшия адвокатски съвет не проработи и текстовете не бъдат отменени.
Що се отнася до Закона за банковата несъстоятелност, там всички видяха, че измененията не само че работят, но и позволиха на синдиците на КТБ наскоро да върнат ефективно на вложителите откраднатите от Цветан Василев 125 милиона евро, с които през 2012г. беше купена БТК.
Самите синдици Кристи Маринова и Ангел Донов също изрично благодариха на депутатите-автори на законопроекта, за направените промени, тъй като същите им дават повече възможности за връщане на активи в масата на несъстоятелността. Укритите пък от фирмите на Васил Божков 700 милиона лева такси, ясно показват, че държавен монопол върху лотариите е повече от необходим, тъй като ще пресече всеки опит хазната да изпразвана.
На този фон на пръв поглед е странно, че върховният орган на адвокатурата се е загрижил за Закона за банковата несъстоятелност близо две години след измененията.
Ако беше имал забележки по неговото съответствие с Конституцията, можеше да го направи още през 2018г., но действия тогава не последваха.
Тъй като подобна активност сега е изключително съмнителна, явно причината трябва да се търси в събитията от последния месец. В този смисъл загубата от Василев на 125 милиона евро в началото на месец май, съвсем не е изключено да има пряка връзка с искането.
Още повече, че заседанието, на което е взето решението на адвокатския съвет (08.05.2020г.), е проведено само ден след като по сметките на КТБ постъпи въпросната сума.
Едва ли е случайно и това, че искането измененията в Закона за хазарта да се заличат, съвпада с опитите на Васил Божков да дестабилизира с компромати управлението на страната.
За да е картината пълна, оказва се, че заместник – председателят на Висшия адвокатски съвет – Людмил Рангелов, е адвокат по наказателното дело на Елена Динева. Жената до Божков и досега се намира в ареста, а самият Рангелов от няколко месеца обикаля телевизионните студиа, включително и „Божков ТВ“ (бТВ) в нейна и на Васил Божков защита.
Изказвайки се по всички теми – от това, че гаранцията й била прекомерна, до опит да оправдае Божков заради открития в сейфа му секретен документ от МВР с лична криминална регистрация.
Факсимиле от заседанието на адвокатския съвет, с участието на адвоката на Елена Динева
Естествено, медийна трибуна искането на Висшия адвокатски съвет получи веднага в изданията от кръга „Капитал“ на подсъдимия бизнесмен Иво Прокопиев. Последният отдавна се е сдружил с Цветан Василев, а от няколко месеца обслужва и интересите на Божков.
Всъщност, добре известен е факта, че лобито на адвокатите на Прокопиев – Даниела Доковска и Георги Атанасов е много силно във Висшия съдебен съвет.
Доковска доскоро беше негов председател, а Атанасов, освен активист на партията „Да(Й) България“, миналата седмица публично защити разиграния от Божков цирк с акциите на „Левски“.
Дали Конституционният съд ще се върже на схемата на адвокатите на олигархията, предстои да се разбере. Общественият интерес обаче неизменно трябва да има превес над исканията на „бизнесмени“ с проблеми с правосъдието.
Още повече, когато става дума за връщане в бюджета на стотици милиони откраднати левове – с които могат да се построят болници, училища, детски градини или да бъдат увеличени пенсиите на възрастните хора.