Владислав Карамфилов - Въргала: Искам и на мен да ми е интересно това, което казвам на хората

Актьорът и режисьор Владислав Карамфилов е роден на 11 август 1967 г. в София. Завършва НАТФИЗ със специалност актьорско майсторство в класа на проф. Стефан Данаилов, след което учи и кинорежисура при проф. Христо Христов.

Владислав Карамфилов става популярно лице от екрана със скечовете си в студентското предаване “Ку-ку” и ролята на далавераджията Влади Въргала. През годините участва в тв предаванията “Пирон”, “Шаш”, “Сладко отмъщение”, “Царете на комедията” и др.

Владислав Карамфилов е също автор, режисьор и изпълнител на главната роля във филма “Пантуди”, през 2011 г. излиза филмът му “Операция “Шменти капели” по неговата пиеса “BG-WC - Моят дом е моята крепост”, а през 2012 г. е премиерата на “Пистолет, куфар и три смърдящи варела”. От една година Владислав Карамфилов играе на театрална сцена “Мемоарите на един Въргал”.

Страстен фен е на “Левски”, като дете е тренирал футбол на Герена, а в момента е в управителния съвет на обединените спортни клубове “Левски”. Разговаряме с него на раздаването на годишните спортни награди “Синя звездна класация”.

- Какво ви съхранява психически от негативните неща в живота?

- Радвам се на малкото, което имам. Знам, че най-важното нещо е здравето.
Второто по важност е да си щастлив. Оказа се, че ако изведнъж се премахнат всички проблеми на човека, независимо какви са, той веднага ще намери за какво да се кахъри.

Откакто осъзнах това, изведнъж обърнах гледната си точка към живота и започнах да се радвам на това, което имам. Трябва ми съвсем малко - само да е хубав денят, близките ми да са добре, да видя човек, който ми е на сърцето... Това ми стига просто за да се чувствам щастлив. Най-голямата свобода и радост ми дава да се кача на мотора и да тръгна нанякъде. Дори мисълта за това предстоящо пътуване ми е достатъчна да се радвам на живота. 

- В момента какви представления играете на театрална сцена?

- Дълго време ми трябваше да се събера и да намеря себе си - и на мен да ми е интересно това, което казвам на хората, и на тях също. Така се роди пиесата “Мемоарите на един Въргал”. Смятам, че представлението ще има доста дълъг живот, защото публиката си казва тежката дума.

Трудно стартирах в началото, защото, когато хората не познават един спектакъл, са резервирани. Затова в началото публиката на представленията беше малко. Лека-полека салонът започна да се пълни. 

В чужбина “Мемоарите на един Въргал” стана изключителен фурор - в Залцбург, Прага, Виена, Линц, Кьолн, Мюнхен. И в чужбина играя пред българска публика, само тя може да разбере пиесата. А април и май ще играя в 15 града в САЩ. 

- В България къде може да се види спектакълът?

- В театър “Сълза и смях” и в страната. Един от спектаклите през януари продължи три часа и половина. Публиката сама решава. Като минат два часа, й казвам, че основното представление е завършило и че всеки може да си тръгне, когато пожелае. Най-големият комплимент, който получавам, е поглеждането на часовника с изненада - тоест хората не са усетили как е минало времето. 

За Деня на влюбените 14 февруари приготвих специална селекция от ситуации в “Мемоарите на един Въргал” - “Опиянени от любов”. 

Мара КАЛЧЕВА
/вестник "Над 55"/