Вместо упокой: Тъжната история на инвалида Сашо, който изкара 14 дни на сено и зоб в конски обор и умря в социален център
Заради липсата на средства в продължение на години той не могъл да си извади лична карта и така се оказал никой в собствената си държава
Сашо моли хората в града за помощ, но никой не му обръща внимание. Тогава той се настанява нелегално в близкия конски обор и живее с конете в продължение на две седмици. Тъй като няма никакви пари, за да не умре от глад, той тайно яде от тяхната храна – сено и зоб. А през нощта се сгушва до четириногите за да не умре от студ. Един ден собственикът на обора го открива случайно, натоварва го в колата си и го оставя пред сградата на социалните грижи в града. Оттам служителите след дълго умуване къде да настанят несретника, най-накрая го откарват в Центъра „Промяна” в Горна Оряховица. След настаняването му там обаче, се оказва, че мъжът инвалид е болен от туберкулоза в много напреднала форма. Той е настанен в болницата, където обаче няколко дни по-късно умира.
Погребението на бездомника инвалид също се оказва огромен проблем. От социалните служби в града, откъдето е докаран в Горна Оряховица обяснили на ръководството на Център „Промяна”, че не могат да отпуснат средства. Затова се наложило мъжът да бъде погребан изцяло на разноски на Центъра. От Международната организация по миграция приживе също обещавали на инвалида помощ, но след смъртта му отказали да заплатят разходите за неговото погребение.
„Това е вторият подобен случай на отхвърлен от обществото мъж, на когото от горнооряховския Център „Промяна” протягат ръка и за когото се грижат. Първият беше мъж на име Румен от село Константин, община Елена. Мъжът беше настанен в болница след като в продължение на месец живял в порутен фургон и се хранел само със сняг поради липса на средства за друга храна. След намесата на социалните от общината в Елена и Център „Промяна” мъжът е настанен за лечение в болницата в Горна Оряховица, а след като бъде изписан оттам отново ще бъде върнат да живее в Център „Промяна”.
Последвайте ни
0 Коментара: