Внучката на Ванга проговори

Имах едно невероятно детство, за мен Ванга беше и си остава просто моята баба. Може да нямаме кръвна връзка, но имаме нещо много по-силно - духовната връзка. Това сподели най-малката внучка на пророчицата Ванга - Димитрина Митрева.

45-годишната жена за пръв път излиза от анонимност и проговаря за живота си, пише "Зодиак", новото издание на "Труд".
 
Екип на вестника се срещна с нея в Благоевград, където тя сега живее и работи. Димитрина е завършила Югозападния университет. Има една дъщеря.
 
Пророчицата Ванга и съпругът й Димитър не са имали деца, затова осиновяват едно сладко малко момиченце на около 2 годинки, кръстено Венета. Тя израства в семейството на Ванга, обгрижвана и гледана с много любов. По-късно Венета се омъжва и ражда две момиченца - първото кръщава на Ванга, а второто - Димитрина, кръщава на баща си Димитър.
 
През годините сигурно тонове хартия са отпечатани с интервюта и разговори с различни близки на Ванга, но дъщерята и внучките на известната по цял свят пророчица винаги са стояли встрани и са отказвали публичност.
 
„Това е, защото сме научени и възпитани да сме скромни и да не претендираме с връзки или нещо друго”, признава Димитрина.
 
„И не само това, аз съм израснала покрай нея, детството ми е минало като на всяко дете - в двора на баба му. Галела ме е, държала ме е в скута си, учила ме е да бъда добър човек, първите уроци в живота получих от нея и майка ми. Първите гозби като ученичка съм направила по нейни заръки и рецепти. Още като малка разбирах, че има способности, но аз ги приемах за нещо естествено, нещо дадено. Тази дарба й бе дадена от Господ и аз вярвам,че и сега ни помага”, откровена е внучката.
 
Детските й спомени са от времето, когато е била 5-годишна. “Помня, че мама всеки ден готвеше за нея и ходехме да й носим храна. Задължително обядвахме заедно. Тя още на вратата викаше - „ето я керка ми, иде“ ( б.а. - дъщеря). Аз бях доста гальовно дете и гледах все да се намърдам в скута на баба. Помня, че тя не даваше на никого да я целува, да я докосва по лицето и главата, може би заради отворената й фонтанела, не знам. Единствено на мен позволяваше да я галя по бузите и да я целувам. Помня огромните опашки от хора пред къщата й, всички бяха с измъчени лица, болката им личеше отдалеч”, припомня си Димитрина.
 
Разказва, че само нея е допускала в стаята, където приемала и гледала на хората. „Никога не ме е гонила, аз седях на едно малко миндерче и слушах любопитна”, разказва жената.
 
В спомените си е запечатала една случка, която определя като голяма трагедия. “При баба дойдоха посърнали родителите на изчезнало детенце в морето. 20 дни водолази и екипи претърсвали водата, брега и района, но не окрили детето. Затова хората се вдигнали и право при Ванга.
 
Още с влизането хората припаднаха от притеснение и мъка. Баба им каза, че детето ще бъде намерено, да търсят при една скала, която е някак си издълбана, а над нея има дърво. Там вижда тялото на детенцето, цяло обвито във водорасли. Буквално нарисува с думи местността, където трябва да търсят. След няколко дни хората се върнаха, за да кажат, че точно както го е описала, там намерили тялото на удавеното детенце, цялото оплетено във водорасли. Водолазите казали, че няколко пъти минавали през това място, но не забелязали телцето”, разказва Димитрина за най-ярките си спомени от детството и допълва, че така родителите намерили покой, защото Ванга им помогнала да намерят и погребат рожбата си.
 
“Баба беше сляпа, но само външно, физически, а всъщност виждаше всичко. Помня, че когато караше мама да й подрежда нещо в къщата, все й нареждаше - „не там ма, керко, ей там, по-вдясно ти казах, и сега като размести саксиите (например на етажерката), пак ги подреди, както си бяха“, казвала Ванга на майката на Димитрина, спомня си тя.
„Цветята имаха особено значение за баба в живота й. Целият двор бе засаден с невероятни растения.
 
“Тя обожаваше хората да й носят цветя, но живи, а за откъснатите казваше, че са мъртви. Денят й почваше с молитва, имаше си специална стая и там се усамотяваше сама. След молитвата задължително излизаше на двора и тръгваше сред цветята. Пипаше им листенцата, галеше ги и им говореше като на живи хора. Върви между тях и се усмихва, а аз я питам - бабо, на какво се смееш, а тя вика - на цветята, на приказките им, те са като хората, живи са и говорят”, споделя още внучката й пред екипа ни.
Царицата на хартиените цветя
 
Странно или не, но сега на внучката Димитрина й казват „царицата на хартиените цветя“.
 
Преди няколко години тя претърпява тежка, животоспасяваща операция. “За миг в операционната маса лекарите са мислели,че ме губят и ще умра. Изведнъж обаче, когато всички от операционния екип са смятали, че няма да оцелея, се е възстановил ритъмът ми и операцията продължила. Аз вярвам,че баба ми от отвъдното ме е спасила и е бдяла над мен. Дни преди да стане това тежко премеждие за мен, за което лекарите ми казаха, че живея втори живот, сънувахме и аз, и дъщеря ми странни сънища.
 
Сънувах стаичката, където гледаше баба ми, но тя беше разпъната като Христос, а ръцете й вързани. Ужасена се опитах да й помогна, но не успях,защото една силна струя ме издуха буквално от тялото и ме прати на една красива зелена поляна, където много хора се веселяха и празнуваха. Този сън, вероятно пророчески, си спомних след операцията. Дъщеря ми също сънувала дни наред, че стоя цялата обляна в кръв, след интервенцията сънищата престанаха.
 
Но изведнъж започнах да правя цветя, това се превърна в мое любимо хоби“, разказва Димитрина.
 
И наистина - всички от Благоевград до Петрич познават вече нейните невероятни творения от хартия. Тя буквално вдъхва живот на хартиените приказни цветя. Сега Димитрина е решила да направи благотворителна изложба и събраните средства да дари на слепи дечица.