Военният парад в българската история

За пръв път в най-новата ни история няма да има парад по случай Деня на храбростта 6 май. Причината е пандемията от коронавирус, която връхлетя страната ни и промени из основи на нашия живот, въвеждайки редица ограничения.

Парадите като военен ритуал – тържествен преглед на войските формирования – е пренесен у нас от Царска Русия. За пръв път български войски – в случая дружините от Българското опълчение, участват във военен парад на 24 април 1877 г. (в деня на обявяването на Руско-турската война) в Кишинев, заедно с намиращите се там руски войскови части. Самостоятелен военен парад на български части се прави на 30 август 1878 г. край Пловдив. В него участват пехотните дружини и специалните подразделения на Българската земска войска.

Честването на определените от празнично-обредната система на България празници е придружено от военни паради още от ранните години на възстановената през 1878 г. българска държава. През тези години парадите се провеждат в София, а също в още 21 гарнизона на Княжество България, където намиращите се там войскови части имат свои празници.

След избора на Фердинанд за български княз (а и по-късно – при цар Борис III, в НРБ и в РБ) празнично-обредната система частично или радикално се променя. Променят се и някои от празниците, датите на празнуване, респективно гарнизоните, в които се провеждат паради. Според запазените сведения през различните години при княз Фердинанд I Денят на храбростта е честван с парад не само в София, но също и в Пловдив, а дори в Рилския и в Преображенския манастир.

По време на войните (1912–1918 г.) Празникът на храбростта се отбелязва в бойни условия. Отслужва се панихида за загиналите герои и молебен за живите, прави се преглед на войсковите формирования от върховния главнокомандващ Българската армия и Велик магистър на ордена „За храброст“ – монарха, а тържеството приключва с кратък военен парад.

Все по време на Първата световна война бойци от 1-ва пехотна Софийска дивизия участват в голям парад в Букурещ (9 дек. 1916 г.) по случай превземането на румънската столица.

Грандиозен военен парад на войскови части с участието на военна техника се провежда също след Големите царски военни маневри през 1937 г. край с. Паламарца, Поповско, паради се провеждат и другаде, в т.ч. след маневрите при Шумен (1912), край Стара Загора (1908) и пр.

След края на Втората световна война парад се провежда и в Белград (юни 1945 г), при завръщането на армията от Австрия и Унгария.
Денят на Храбростта, започва да се празнува в Българската армия още с нейното създаване, но като празник на „Свети Победоносеца Георгия”, който по стария календарен стил се чества на 23 април.

С указ № 1 от първи януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден “За храброст” – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от девети януари същата година се постановява честването на празника на Св. Георги, но приоритет са дава на 17/29 април, който е приет за официален празник на кавалерите на ордена „За храброст” поради удобната причина, че това е денят на възшествието на княз Александър Батенберг на българския престол, а едновременно и рождената дата на руския император Александър II.

Официалното въвеждане на Гергьовден и датата 23 април/6 май, вместо дотогавашната дата на честването на деня на кавалерите на ордена „За храброст” и Деня на храбростта, става през 1891 г. от княз Фердинанд I, който преценява, че честването на деня на възшествието на неговия предшественик като празник на храбростта е неподходящо.

От 1898 г. до подписването на Ньойския договор Празникът на победите се чества като общ празник на цялата армия на 15/27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Пирот в Сръбско-българската война от 1885 година). През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на Храбростта на 6 май.

През 1931 г. Денят на Храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря.

След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. – 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г.

Седмото Велико народно събрание определя за празник на войската 23 август – денят на решителните боеве при Шипка. Две години, 1991 г. и 1992 г., българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г., с постановление на Министерския съвет, 6 май е обявен за Ден на храбростта и празник на Българската армия.