Всеки рибар трябва да знае тези тайни, ако иска да хване пъстърва
Човек не бива да се заблуждава, че шумът на реката заглушава неговия шум, рибата различава едното от другото
Пъстървата е студенолюбива риба. Характерна за България е балканската пъстърва и дори от името й може да се направи заключение за местата, които обитава – по горното течение на реките и във водоеми, разположени нависоко.
През последния половин век в България започна усилено да се развъжда и т.нар. американка – дъговата пъстърва, която на много места се засели в местообитанията на балканката.
Така този привнесен вид, който не е характерен за нашите места, конкурира и измества балканската пъстърва. Същото се случи със сивена – една друга пъстърва, която също зае мястото на балканката в някои наши планински реки, но тя не е толкова широко разпространена. Във всеки случай и трите вида могат да се ловят в това време, казва писателят Йото Пацов, който е и експерт по лов и риболов, цитиран от "Телеграф".
Пъстървата е уникален вид, красива, изключително пъргава, чиста и много вкусна, почти без кости. Затова се ориентираха много от стопанствата да я развъждат в изкуствени условия.
Търсим я и в течението, и във вировете, където деликатно трябва да пристъпваме. Пъстървата има изумителна чувствителност към чуждото присъствие на брега. Тя е много предпазлива, пази си периметъра и живота.
Традиционните методи за лов на пъстърва са на жива стръв, както са я ловели и предците ни – например с ларва на ручейник, които живеят под камъните в реките и са традиционна храна за балканката.
Такива ларви се продават, но човек може да си ги улови и сам, когато времето е вече по-топло. Сега е малко студено да се гази и бърка под камъните. Може да се използва и друга жива стръв – например бял червей, но професионалистът не би отишъл на такъв вариант, защото не е така резултатно, а и по думите на Пацов е насилие над рибата.
Балканката може да се лови и на изкуствени примамки, които станаха особено популярни в последно време и наподобяват някои от естествените любими на пъстървата храни. Има и един нов за последните години метод – мухарски риболов. Това е висшата форма изкуство на риболова. Човекът, който лови с мухарка, много често прилича на диригент сред водата.
Мухарката е специален такъм с изкуствена примамка, с особен вид замятане. Прилага се и за други хищни риби, успешен е например при клен, но и за пъстърва е особено резултатен. Изисква по-голямо пространство, в тесните планински ручеи и реки е трудно, но все пак се прилага.
Когато ловим пъстърва, трябва да сме много тихи и внимателни. Определящо за избор на място е такова, на което пъстървата да не ни вижда.
Пристъпването трябва да се прави тихо и предпазливо. Човек не бива да се заблуждава, че шумът на реката заглушава неговия шум, рибата различава едното от другото. Задължителни са маскировъчните дрехи.