Всяко решение в образованието да има оценка на демографското въздействие предлагат 3 граждански организации

Всяко едно решение в областта на образованието – закриване на училища, сливане на университети или друго, трябва да се предхожда от внимателна оценка на демографското въздействие. Какво отражение ще има върху демографската ситуация в дадения регион? Дали ще продължи обезлюдяването на някои части от страната – било то погранични, било то планински или други?

Образованието и образователните структури по тези места са стожерът, лостът и механизмът за задържане на населението и най-вече на младите хора в тези райони.

Нека демографските въпроси и преодоляването на демографската криза да бъде един хоризонтален принцип, който да присъства във всички решения, които се вземат, във всички проекти, които се реализират. Да се оценява въздействието върху демографската среда и да се ангажират всички институции, от които зависи измъкването на държавата от тази неблагоприятна ситуация, в която се намира в момента.

Това изтъкнаха проф. д. н. Борислав Борисов – председател на УС на КПВО, д-р Калоян Паргов – председател на УС на СИНПИ и д-р Валентин Съйков – председател на УС на ГИ „България 2050“, при представянето на Меморандум за превръщане на образованието в ключ за решаване на демографските проблеми.

Документът съдържа 24 обобщени предложения и идеи, направени по време на Дискусионния форум „Образованието - ключ за решаване на демографските проблеми“. Той бе иницииран от Стратегическия институт за национални политики и идеи, Камарата на преподавателите от висшето образование и Гражданска инициатива „България 2050“ и се проведе в началото на декември в София.

Меморандумът ще бъде предоставен както на Парламентарната комисия по образованието и науката, така и на други държавни институции – МОН и всички останали, които имат отношение към тази тема.

„Основното, което искаме да кажем е, че без национален консенсус няма как да започнем да решаваме проблемите на България. Включително демографската криза. Крайно време е да имаме национална кауза. А национална кауза е нещото, което може да ни обедини“, обясни Калоян Паргов. По думите му членството в Шенген, в еврозоната, членство в ЕС и НАТО могат да бъдат само инструмент за постигане на тази национална цел, а именно спасяването на българската нация.

„Много неща, да не кажа почти всичко започва и зависи от класната стая - подготвеността на една нация, степента на образованост, функционалната грамотност и способността тази нация да заеме своето място в цивилизования свят“, посочи Калоян Паргов.

Според него степента на финансиране на образованието трябва да стигне минимум 5 процента от БВП. Степента на финансиране на научните изследвания, защото без високи технологии в съвременния свят няма как да има високи достижения, трябва да постигне 2 процента, както е средното в ЕС, а в момента е под 1 процент.

„Има нужда от по-високо финансиране на заетите в образованието – и в средно, и във висшето. Това само по себе си не е панацея, но е важна стъпка, защото тя е свързана с мотивацията на тези, които са отговорни за бъдещите поколения“, категоричен е д-р Паргов.

Проф. Борислав Борисов обясни, че от 3-те организации считат, че трябва да се търси нов модел за финансиране на образованието въобще – начално, основно, средно, висше. Принципът – парите следват ученика, да бъде заменен с принципа – парите следват обществените потребности.

Д-р Валентин Съйков припомни, че демографските процеси се влияят от три основни фактора – миграция, раждаемост и смъртност. И всеки от тях е пряко свързан с темата за образованието.

„Ще започна отзад напред – България има най-кратката продължителност на живота в ЕС. Преждевременната смъртност се дължи както на дефекти на здравната система, така и на липсата на здравословни навици у голяма част от населението. Обикновено по-високото образование върви ръка за ръка със здравословния начин на живот. И тук има какво да се направи, като се започне от възпитаването на такива навици от ранна детска възраст и се премине през подготовката на необходимите за страната ни медицински специалисти и тяхното задържане да работят в България“, обясни той.

По отношения на втория по важност фактор – раждаемостта д-р Съйков посочи, че данните показват, че колкото по-високо е образованието, толкова по-ниска е раждаемостта в съответната социална група. И това не е само в България, а е тенденция в целия свят. „Международни изследвания, обаче, показват, че в страни с най-високи показатели по отношение на индекса на човешкото развитие на ООН, тази тенденция се обръща и раждаемостта се увеличава.

„Най-важният демографски фактор в българските условия е емиграцията в чужбина. Тя е пряка причина, според данните НСИ, за 40 процента от спада на българското население. А косвено на много по-голяма част от този спад“, припомни той и допълни, че много от най-образования и най-трудоспособния човешки капитал на България изтича навън и тези хора няма как да бъдат задържани с административни мерки.

Валентин Съйков е убеден, че са необходими инвестиции в икономиката, които да създадат високоплатени работни места в най-перспективните направления.

„За целта са необходими инвестиции в образованието, които да подготвят хората да заемат тези работни места, защото представителите на бизнеса поставят на първо място между всичките си проблеми именно липсата на квалифицирани специалисти, независимо дали става въпрос за по-високи позиции или за изпълнителски“, каза още д-р Съйков.

По думите му задача на образованието е да възпитава достойни българи, а не просто едни консуматори, за които понятието род и родина са кухи фрази. „Родолюбието трябва да стане червена нишка и основен критерий при одобряването на всички учебници по български език, литература и история“, заяви той.

Калоян Паргов припомни тезата на техния съмишленик проф. Атанас Семов, която той често поставя в центъра на общественото внимание и също е залегнала в меморандума - трябва да спре обезбългаряването на учебните програми. „Този проблем е много сериозен и е свързан си темата за националната идентичност“, заяви Паргов.

Валентин Съйков отбеляза, че още един демографски резерв е свързан с образованието и това са българите в чужбина. „Държавата наистина полага известни усилия, но би трябвало да ги удвои и утрои по отношение на българските деца в чужбина, както и да подобри условията за приемане на младежи с български произход във висши учебни заведения у нас“, посочи председателят на „България 2050“.

Проф. Борисов съобщи, че вчера е станало ясно, че ще се формира фонд за подпомагане обучението на българчета в престижни университети в чужбина, които да се завърнат и да работят след това в България.

“Защо да няма такъв фонд за българи, които да учат в България и да останат да работят в нашата страна? Това е също въпрос, върху който трябва да се замислим”, предложи председателят на Камарата на преподавателите от висшето образование.

„Включихме в нашия меморандум предложения и идеи, за които сме готови да работим, да ги развием и обсъдим като партньори на отговорните държавни институции“, каза в заключение проф. Борислав Борисов.

 

Memorandum-sinpi Kpvo Bg2050 by Blitz bg on Scribd

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук