ВУЗ-овете гъмжат от преподаватели с кухи титли
Инженерка от Техническия е „професорка по медии” и зам.-декан в УниБИТ
София, България
20 Дек. 2015, 20:06
26316 прочита
0 коментара
След като се разбра, че фирма съвсем легално прави дипломни работи и с тях студенти наготово завършват висшето си образование, а не са малко и фалшивите дипломи за завършено висше, не е изненадващо и че в университетите гъмжи от хора с гръмки титли, придобити чрез „научни” трудове без всякаква научна стойност. В същото време учените се раздират от скандали. Преди няколко месеца „ШОУ” пръв предупреди, че тази година ще изгубят полагащата им се субсидия за научни проекти към фонд „Научни изследвания”. Това стана факт.
Бе сменен преждевременно и Управителният съвет на ФНИ. Махнаха 9 учени от ИС на фонда, които са член-кореспонденти на БАН, професори, а са давани пари на незнайни консултанти за неизвестно какви консултации. Скандалът, който гръмна през 2012-а, се оказва актуален и днес, 3 години по-късно. И тогава, и сега според мнозинството корифеи на науката, срамното петно им било лепнато главно заради проекти, раздадени от УниБИТ, и че този университет продължавал да командва фонда, под благоразположението на МОН. Публична тайна е също така, че УниБИТ минава за „вуза на службите” и че в него работят доста скандални личности. Като първо име в листата се споменава небезизвестната проф. Иванка Янкова, която вече е в извънпенсионна възраст, но продължава да заема поста декан на Факултета по библиотекознание и културно наследство. Дамата продължавала и да кадрува в учебното заведение, въпреки че веднъж е била изгонена като директор на библиотеката на СУ, заради корупционни схеми в размер на над 2 млн. лева. <br />
<br />
Дъщерята на професорката - Боряна Янкова-Хаджиева, също работи в УниБИТ - като асистент в катедрата „Информационна среда за туризъм, изкуство и култура”. Има докторска степен. Кариерата й тръгва от фонда, където е била назначена от бившия управител на ФНИ - Николай Христов, за секретар на Изпълнителния съвет. Назначението едва ли е било препънато от нещо, тъй като освен „дъщеря на майка си”, Боряна Янкова била кума на бившия управител на ФНИ Христо Петров. Изобщо, връзките между фонда и УниБИТ са такива, че всеки, който се опита да им пречи, очевидно изпада в немилост /б.а. като проф. Венелин Енчев/, а всеки, който минава за „свой”, се развива в кариерата. В момента ФНИ се оглавява от проф. Димитър Христозов - един от най-верните хора на ректора на УниБИТ - проф. Стоян Денчев. Двамата работели заедно от 1990 г., имали обща консултантска фирма и пишели заедно учебници. Учените се смеят, че „всички пътища /на парите/ отиват не към Рим, а в...УниБИТ”. Подсказват ни, че там са се окопали яко не само Денчев и Янкова, ами и хора със съмнителна професура. Всъщност, ето какво открихме в официален документ от Кръгла маса на тема „Състояние на критиката в научната сфера”, проведена миналия месец в СУ „Св. Кл. Охридски”. Там проф. д. ф. н. Цветана Георгиева, в доклад със заглавие „Опасен кариеризъм без научна биография”, разкрива нелицеприятни истини за преподавателка в УниБИТ - проф. Кристина Върбанова-Денчева, зам.-декан по учебната дейност на Факултета по библиотекознание и културно наследство в УниБИТ, т.е. заместничка на проф. Иванка Янкова. Слава Богу, че поне фамилното име на дамата случайно съвпада с това на ректора – проф. Стоян Денчев. <br />
<br />
Та, в горния доклад на проф. Георгиева от споменатата Кръгла маса, се казва /цитираме със съкращения/: „Става ясно как някой става професор с няколко фактически и документни лъжи за публикации, повторени като истини от рецензенти на професурата. Въпросната кандидатка /б.а. разб. Денчева/ е инженер по образование – завършила е „Електронноизчислителни машини и устройства” в Техническия университет. Ориентира се към библиотечна работа към 50-годишната си възраст с дисертация в областта на наукознанието и библиотеките, на тема „Концептуални модели на автоматизирани научни библиотечни системи” /2001 г./ Става доцент след 3 години, през 2004 г., без да има зад гърба си каквито и да било сериозни научни трудове, освен десетина статии, написани в съавторство с други лица. След нови 5 години – през 2010 г., въпросната дама е вече професор по „Теория на научната информация” с „научен труд” на тема „Дигитална конверсия и функционална трансформация в библиотеките”. За по-„простите” – какво означава „дигитална конверсия”? – <br />
<br />
Всъщност на популярен език това значи сканиране. Съдържанието на въпросния „труд” обема едва 40 страници. Рецензент на професурата е ст.н.с. I ст. Костадинка Симеонова, която посочва, че кандидатката била “автор на 4 монографии”, като двете били „под печат”. Проверката обаче установява, че рецензентката едва ли е виждала дори първите две монографии, защото първата от тях се оказала дисертацията на Денчева от 2001 г. <br />
<br />
Другата пък носела заглавието „Дигитална конверсия и функционална трансформация на медиите”, т.е. почти същото заглавие като на хабилатиционния й труд, в който думичката „медии” е подменена от „библиотеките”. В издателство „Фабер”, Велико Търново, не са били открити монографиите „под печат”. Не били открити и в каталога на НАБИС /б.а. електронен каталог на академичните библиотеки/. С две думи излиза, че кандидат-професорката умело жонглира със заглавия, а пък рецензентката не си прави труда да открие въпросните научни изследвания. Вместо това си позволява да напише, че несъществуващите 2 книги на Денчева – „Информационно брокерство” и „Дигитална конверсия....”, били учебници. В същото време друг учен – Лазар Лазаров, в статия директно нарича хабилитационната дисертация на Денчева „научна ала-бала”. Въпреки това дамата се сдобива с професорска титла и бързо набира скорост в научното поприще. Проф. Кристина Върбанова-Денчева понастоящем <br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br />
преподавала 27 дисциплини в 4 учебни заведения и досега е била научен ръководител на 13 докторанти</strong></span><br />
<br />
За съжаление явлението отдавна не е рядкост и не битува само в скандалния УниБИТ. Повечето от по-новите професори по правило са яхнали вълната на „научната” си кариера в т.нар. постдемократичен преход, когато и магарето често минава за кон, а от един момент нататък, след като пипнели титлата, започвали да си вярват, че са учени от международен мащаб. Тези хора редовно участват в симпозиуми и срещи на световно ниво на разноски на съответните университети. Самата проф. Денчева е била в Америка, в Англия и някои европейски страни. Проф. Денчева създала дори научна школа в УниБИТ, ръководела докторски дисертации по медии, книгознание, кино-, книгоразпространение и пр. Равносметката от професионалната й свръхамбициозност е охарактеризирана с няколко реда от неин колега: „Потърпевши от „феномени” като Денчева са всички – стотици недоразбрали дисциплините си студенти, осакатени в научната работа докторанти, разочаровани от преподаването магистри и огорчени от интригите й нейни колеги”. Обсъждането на професорската титла на дамата не е от вчера. Още през 2013 г. на Денчева й се налага да се доказва в открито писмо, в което се представя за жертва на клеветническа кампания. Тя твърди, че е <br />
<br />
представила труда си на вътрешна защита пред разширен катедрен съвет на катедра "Книга и общество" и че е представила 117 научни публикации, покриващи спектъра на научната специалност, а също и учебни дисциплини в бакалавърските и магистърските програми, които преподавала освен в УниБИТ и в Нов български университет (от основаването му), и във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". „Гордея се с подготвените и успешно реализирали се повече от 2000 бакалаври и магистри, с успешно защитилите мои докторанти, с научните ми разработки, които се ползват в практическата работа на библиотекари и издатели”, пише проф. д-р Денчева /б.а. подписва се с две титли/. <br />
<hr />
<br />
Най-фрапантният случай на научно титулуване у нас си остава т.нар. анголски професор. В България Рангел Гюров стана „доктор на науките” пак в УниБИТ, въпреки че е... геолог. Рецензентите му - 80-годишните акад. Ячко Иванов и проф. Божидар Бакалов, са възнаградени за услугата съответно - с почетен плакет и с финансиране на проект на стойност 260 000 лева. Парите отиват във фирма на сем. Божинови, регистрирана в апартамент. В него Божинов и 76-годишната му съпруга са заявили, че ще изследват „Опазването на сгради и съоръжения при подземно транспортно строителство”. В скандалната 2012 г. друго възрастно семейство пък трябваше да проведе „дълбоководни проучвания” във...ваната на апартамента си, а бръснарска фирма бе „спечелила” 190 бона от ФНИ за неизвестно какво. Вузът на проф. Стоян Денчев – УниБИТ, получава четири печеливши проекта на обща стойност 960 000 лв., а самият ректор персонално - още 360 000 лв. В Топ 10 на най-скандалните заглавия на „научни” проекти държат първенството две дами. Първата е спряганата за близка с ексминистър Сергей Игнатов - Ева Христова, чийто реферат носи заглавието “Регламентирани и нерегламентирани слухове в едно учреждение”./?/ Другият е „Бельото като дискурс” на проф. Мария Попова-Шишеджиева, заради който студенти развяха протестно гащи из улиците на София. Апропо, биографията на проф. Попова е близка до тази на коментираната по-горе проф. Кристина Денчева. Попова е завършила някогашния МЕИ – радиоинженерство и акустика, а се хабилитира като професор по семиотика. /?/ В обществото се представя като културолог и почетен професор на НБУ. Пише, че е едновременно “кандидат на техническите науки и доктор на психологическите науки”. Нерде Ямбол, нерде Стамбул!..<br />
<hr />
<br />
<em><strong>Бел. ред.</strong></em> Редакцията няма компетенцията да се произнася за професионалните качества на хора с научни титли и в горната публикация се позовава на мнението на хабилитирани професори. Засегнатата страна има право на отговор. <br />
<br />
<br />
<strong>Еми МАРИЯНСКА </strong><br />
Последвайте ни
0 Коментара: