Яна Маринова: “Игра на доверие” изсветли ужасните мигове от младостта ми

Едно от нещата, които правят актрисата Яна Маринова любимка на толкова много хора, е нейната способност да е напълно честна със зрителите, без значение дали я харесват или не. Тя буквално разголи душата си във видео в социалните мрежи за това, което се случва с новия й филм, който е вече по екраните.

Яна Маринова е много развълнувана от дълбоките чувства, които предизвиква филмът и за които зрителите му й пишат. “Игра на доверие” е игрална продукция и проследява личните истории на майка и дъщеря - Даниела и Елена. За няколко десетилетия времената, в които всяка от тях изживява своята младост, се променят, обществото също. И двете обаче трябва да се изправят срещу насилието, прикрито зад маската на добрите намерения.

Смелостта да продуцира филма и да изиграе една от главните роли показва силата и решимостта на Яна Маринова да застане без страх и да говори за черните ужасни страници от живота си. Историята в него е по мотиви от реалния живот на актрисата и на нейната майка. Маринова изпълнява нейната роля, пренасяйки се във времето на тоталитарния социализъм в България. Героинята, която пък се основава на реалния живот на Яна, се изпълнява от Луиза Григорова-Макариев.

“Мили хора, много, много ви благодаря! Не знам просто какво да кажа... Разбирам, че има някаква магийка, която се е случила във филма, и на всеки е въздействал по различен начин. Благодаря ви, вие сте тези, които правят смисъла”, каза Яна Маринова в обръщението си към почитателите си.

Много жени днес успяват да надмогнат срама и страха от преживяното - нещо, което им показва и Яна. 

Освен личната история, във филма е и събирателният образ на жената, жертва на домашно насилие 

Първо, още шестгодишна тя трябва да преживее развода на родителите си. От тревоги и безсъние майката - учителка, започва да си помага с алкохол и лекарства, докато се пристрастява към тях. Следващите 30 години от живота на Яна Маринова минават под този знак, опитвайки се да помага и лекува майка си. В крайна сметка жената развива белодробен рак и си отива през 2017 г. Всичко това прави детството на Яна трудно, а животът - нелек. Затова от съвсем малка тя се научава да прикрива сериозността и проблемите под маската на хиперактивна и жизнерадостна личност.

Яна Маринова дължи амбицията и спортния си хъс на факта, че е завършила спортното училище. Дълги години тренира лека атлетика, а преди това е била гимнастичка в залата на Нешка Робева, където се научава на желязна дисциплина. Получава солиден фундамент, който по-късно ще използва на макс в киното и телевизията - стегната фигура, добра спортна форма и висока спортна култура. Следващият завой е от спорта към икономиката...

Нейният пробив в шоубизнеса идва предимно заради външния й вид. Тя впечатлява режисьорите в началото най-вече с красотата си. Впоследствие се учи и на тънкостите на актьорския занаят. Освен като актриса, Яна работи и като каскадьорка. Тя е отлично подготвена физически и това се видя във филма “11 А”, където сама изтанцува всички сцени, вместо да ползва дубльори. Първата диплома на Маринова е за Публична администрация, но днес тя отчита като грешка, че е учила подобно нещо. 

Като млада не знаех какво искам да правя, но знаех, че трябва да имам висше образование. Записах това, което ме приеха. Но не си се представях да стоя цял ден пред компютъра. Затова смених професията си, споделя звездата.

Стартира кариерата си в киното като каскадьорка и участва в редица родни и чужди продукции. Екранната й харизма не остава незабелязана от режисьорите и тя получава предложения и за главни роли. Сред най-известните й превъплъщения са тези в сериалите “Хотел България”, “Фамилията”, “Стъклен дом”, “Забранена любов” и “Връзки”, както и в игралните филми “Живи легенди”, “11 А”, “Лабиринти на любовта”, “Диви и щастливи”.

Личният път на Яна Маринова не започва гладко. В началото развитието й сякаш криволичи в търсене на истинското призвание. 

Преживеният ужас от насилието обаче си дава своя отпечатък 

Той е загнезден дълбоко в съзнанието й и тя изпитва нужда да сподели гласно през какво е преминала, за да даде кураж на хиляди жени.

Самата Яна е едва на 17, когато взема хладнокръвното решение да избяга от гаджето си насилник. Още ученичка, на 16, се влюбва точно в кварталния бандит, макар че мнозина си падат по нея - тя е красиво и стройно момиче. Ученическата й любов от спортното училище е 18-годишният Боби, който тренира бокс в “Славия” - експанзивен и взривоопасен характер, наркоман и автоджамбазин. Според зрялата Яна - просто гневен тийнейджър. Двамата често имат пререкания и той дори посяга на девойката, като я забърква и в неприятности. Бие я, чупи й носа, а в изблик на гняв веднъж дори я прострелва в крака, белег от което Маринова носи и до днес. Това слага край на връзката им.

За бягството й помага нейният бъдещ първи съпруг - Богомил. За Боте, както го наричат, градските легенди разказват, че бил от близкото обкръжение на покойния бос на ВИС-2 Георги Илиев. Така става ясно, че Яна харесва лоши момчета. Женят се и на 22 години тя ражда единствения си син, Никола. Няколко години по-късно ce развежда. Раздялата е спокойна и цивилизована. 

Родителските права се присъждат на майката, но тя осъзнато поверява детето на баща му

В живота й се появява боксьорът Тихомир Винчев. Твърди се, че когато го среща, решава да приключи с първия си брак. Когато се запознават, и двамата са обвързани, но се развеждат, за да се съберат. Яна го определя като екстремен, луд и добър. Заради втория й брак и оставянето на детето при Богомил се прокрадва определението за Яна като “лоша майка”.

Тя не отрича, че би била лоша майка за Никола, ако го бе взела при себе си. Тогава детето щеше да се отглежда от бавачка. Яна и бившият й запазват прекрасни отношения, което е добре за сина им. За съжаление, Богомил умира след тежко заболяване само на 48 г. И смъртта му се превръща в едно от поредните изпитания в живота на Яна. Синът й вече е студент в Германия и е напълно самостоятелен.

На 25 години се усетила, че няма да постигне мечтите си, ако не тръгне към тях

“Казах си: “Ок, гледам телевизия, има някакви много зле изглеждащи хора, много зле подготвени, с много лоша дикция, с много бавен ум, които се опитват да бъдат на екран”. Отидох в няколко телевизии и им казах: “Вижте, аз мога да съм водеща”. Те ми казаха: “Какво говориш?! За това се учи!”. “За кое се учи? Не виждате ли, че вашите не стават за нищо!” Изгониха ме подобаващо. Отворих няколко списания, ок, ще стана манекенка... Янчето стана манекенка в Пловдив. Бензинът ми е 65 лева, спечелих от ревюто 35 лева”, разказва Яна за първите си стъпки на модния подиум.

Тя добре си спомня въпросното ревю, защото другите манекенки били доста свенливи и не искали да облекат една прозрачна рокля. Яна се съгласила. Излязла на подиума, за първи път при това, роклята прозирала, но това никак не я смущавало. Когато пък всички започнали да й ръкопляскат, вирнала глава. Още тогава усетила, че като е пред публика, винаги се стреми да се представи добре.

Коравото момиче, каквото се научила да бъде, неведнъж е споделяло за мрачните моменти в миналото си. Тези дни Яна направи препратка към тях в контекста на темата как да не загърбваш мечтите си с оправдания и как се правят успешни проекти в България. Яна не приема доводите, които често биват използвани за оправдания, като например, че “държавата потиска”.

“Аз не се оплаквам, не ходя да протестирам, а правя филми, които се гледат. Като искаш да се бориш, направи го по-хубаво. Покажи как се случва...” Запомнила от майка си, че “не мога” не съществува. “Какво? Има ли такава дума?”, отвръщала, когато дъщеря й казвала, че не може. Затова днес Яна вярва, че може всичко. Това е нейната философия. И смята, че повече хора трябва да си повярват, особено днес, когато можеш да работиш всичко. Ако си добър в това, което правиш, ще успееш. “Всеки е добър в нещо, само трябва да се потруди”, убедена е Яна.

Актрисата, която е магистър “Театър и Общество” в НБУ, прилага наученото и във филмовия институт в Лос Анджелис. Тя е уверена и смело заявява позицията си по всяка тема. Един от преподавателите й в САЩ й казал да пише за нещата, които я “тровят”, но да им сложи образи. И тя сътворила героинята на Койна Русева в “Привличане”, която е събирателен образ на всички, които Яна слушала от дете какво е възможно и какво - не. “Докато ги говорят тези неща, някой друг ги прави”, заявява Яна с усмивка.

Докато обясняваш какво ще направиш, времето е минало, лети... 

И е безумно това как някой постоянно обяснява - “Ама ти не знаеш какво е”. Точно аз ли не знам какво е?! Нямах даже две стотинки за мекица. Две! Защото майка ми в крайна сметка се разболя. Две стотинки. Е, така стоях и ги гледах. И до ден днешен, като съм гладна, освирепявам и всичките ми приятели знаят и ходят и ми носят храна...”, сподели Яна при една от медийните си изяви.

Подготви Поли БОЯНОВА