Председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева заема поста от 1994 година. Има няколко специалности от различни университети, почетен член е на БАНИ и носител на десетки награди, между които най-престижните са орден “Кирил и Методий”- първа степен, “Жена на 2000 година” и др. Последното й отличие е американски сертификат за най-добър специалист в образователната система. Намираме я на работното й място, за да си поговорим както за горещите проблеми в образованието, така и за личния й живот, за който се знае изключително малко.
<br /> <strong>- Какво стана сега &ndash; оказа се, че изхвърлянето на Ботев, Димов и прочее от учебниците по литература е било идея на предишното правителство, оповестена от новата министърка...?</strong><br /> - Истината е, че тези учебни програми настина са изработени от предишното правителство. Те не са обсъждани със социалните партньори, какъвто е и СБУ. Направени са много непрофесионално. Не може да извадиш тези творци от учебниците по литература, защото те са в интегративна връзка с познания по история и освен това формират патриотични и нравствени ценности в младото поколение. Тая промяна я е правил някой, който не разбира от образование. И някой е подвел министър Клисарова, някой й е казал за тези учебни планове и тя, още неориентирана, не навътре в нещата, го казва пред журналисти. Ето така е станало. Но то добре, че така стана, че навреме да се вземат мерки. <br /> <br /> <strong>- Вие защитихте &ldquo;пияната&rdquo; учителка, но не бяхте много благосклонна към даскала-&ldquo;танцьор&rdquo; от Пловдив...</strong><br /> - Училището е сериозна институция. В една сериозна институция всичко трябва да е добре измислено, подходът към децата &ndash; също. <br /> <br /> <strong>- Може би този учител е търсел по-различен подход към децата &ndash; с любимия им танц &ldquo;Гагнам стайл&rdquo;...<br /> </strong>- Подход под такава форма не е добрият подход. Този млад и перспективен учител, ако имаше кой да го запознае малко повече с методиката и общуването, той нямаше да предприеме такъв начин за сближаване с учениците. А това, че учителският колектив не го защити, говори, че явно не умее и да работи в екип. <br /> <br /> <strong>- Може другите учители да са го дистанцирали от солидарност към директорката...</strong><br /> - Не. Аз познавам добре случая. Той отиде в Английската гимназия този млад и много интелигентен преподавател, но с условието, че трябва да се съобразява оттук нататък с училищните правила, иначе ще бъде освободен. <br /> <br /> А учителката, която защитих &ndash; &ldquo;пияната&rdquo; учителка - на нея й се дадоха две възможности за работа &ndash; поканиха я в две училища. Тя обаче, доколкото знам, иска да се възстанови &ndash; да се лекува. Не от някаква зависимост, а по-скоро в психологически аспект &ndash; да се осмисли, така да се каже. И аз мисля, че постъпва правилно. Тази жена е добър специалист по немски и винаги може да си намери работа. Тя е и изключителен човек &ndash; с едно много добро умение да общува с децата. Там какво се получи: предполагам, че и <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>гладът и напрежението може да ти завъртят главата от една чашка</strong></span><br /> <br /> Човек не знае какво ще го сполети в живота и повечето пъти е неподготвен да го посрещне. Особено когато се чувства отговорен за деца. Отпуснахме й помощ на тази колежка и се надявам тя да се възстанови. <br /> <br /> <strong>- Вие доста често водите битки. Преди месеци от учителското съсловие ви нападнаха за ранното пенсиониране? </strong><br /> - Колегията вече се успокои. Проблемът беше в оповестяването на едно уеднаквяване, което предвиждаше 36 месеца по-ранно пенсиониране за всички. И се получиха разлики. Някои колеги се почувстваха дискриминирани и дори има заведени жалби в КЗД. Но ние веднага реагирахме и писахме до всички министри, обяснихме откъде идва тази разлика. Положихме основите на едно сигурно и стабилно подпомагане на нашите пенсионери. Учителският пенсионен фонд съществува от 1 януари 1997 г. От 90-а година насам се закриха 1500 училища и много детски градини в България. Много учители излязоха на трудовата борса. Пенсионният фонд беше една възможност да се даде глътка въздух на тези колеги, които не можеха да започнат допълнително работа или са приключили дейността си три години по-рано, да могат да се пенсионират. За годините, в които съществува, от него са се възползвали 1600 учители-пенсионери. <br /> <br /> <strong>- Защо така унизиха българския учител, г-жо Такева?</strong><br /> - Българският учител не е унизен. Понеже ние нямаме социален порядък, за да се знае и цени значимостта на всяка професия, вие виждате, че през тези 20 години излязоха хора без образование и заеха високи постове. Тези хора създадоха едно обществено мнение, че и без образование може. Българският учител обаче не се сви в черупката си. Аз съм против да се втълпява на учителите, че думата им не се чува. Напротив &ndash; от 90-а година до днешна дата ние сме организирали най-много стачки. И най-голямата стачка &ndash; през 2007 година, беше нашата. Българският учител постепенно накара хората да смятат, че без образование не могат да постигнат нищо стойностно в живота. Има разчупване вече в мисленето и на младите хора &ndash; те съзнават, че образованието е важно за личностното им развитие. Но, нека си го кажем: от 90-а година до ден-днешен всички правителства, идвайки на власт, декларираха като приоритетно образованието, но после не работеха в тази посока. И затова ние стачкувахме...<br /> <br /> <strong>- Какво беше отношението на учителския синдикат, когато със закон се позволи ниско образован човек като Васил Иванов-Лучано да заеме поста министър?</strong><br /> - Реагирахме, но с големите политики извън сектор &ldquo;Образование&rdquo; се занимава нашата Конфедерация. Аз съм член на Изпълнителния комитет и този въпрос беше повдигнат от Желязко Христов тогава. Но знаете &ndash; ние искаме едно, политиците &ndash; съвсем друго, и накрая става каквото кажат те. Непрекъснато се сменят закони в услуга на някого. А това е недопустимо &ndash; нужен е ред. Редът възпитава. <br /> <strong><br /> - Какво мислите за кметицата на София Йорданка Фандъкова - бивш директор на училище?</strong><br /> - Фандъкова е един добър кмет на София. Не мисля, че тя се компрометира с каквото и да било свое действие за разлика от други свои съпартийци. <br /> <br /> <strong>- Борбена натура сте. Провъзгласиха ви за &ldquo;Жена на 2000 г.&rdquo; във Вашингтон. Вие ходихте ли там?</strong><br /> - Не, не можах &ndash; пратиха ми я по пощата грамотата. Бяха номинирани 5 жени в света и аз много благодаря за това признание. Друг е въпросът как се възприе това в България. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>С голяма завист</strong></span><br /> <br /> <strong>- Казахте, че наградата ви от Вашингтон е предизвикала завист и сигурно сте подочула злобни подмятания, а наскоро тръгна друг черен слух &ndash; че сте сериозно болна, че &ldquo;гаснете от рак&rdquo;... Съдейки по вида ви, се надявам слухът да не отговаря на истината...</strong><br /> - Не аз, съпругът ми беше много болен и почина преди няколко месеца. Диагнозата беше рак. Много тежка, най-тежката. Имахме 48 години брак с мъжа ми!... Какво ли не пробвах, но ракът е над сто разновидности. Толкова епикризи преведох и пращах къде ли не за консултация, че нямате представа, но нищо не успях да направя &ndash; съпругът ми си отиде!... <br /> <br /> <strong>- Докато ви чаках, навън една жена четеше книга за лечебната сила на хлебната сода, която се прилага от един италиански лекар именно за борба срещу рака...</strong><br /> - И това го опитахме! Но, вижте, то ако имаше спасение, един Стив Джобс щеше да се спаси - там парите не са пречка. Съпругът ми си отиде от тоя свят. И това е жестоката истина. Слава Богу, имам две дъщери и три внучки. <br /> <br /> <strong>- Вие сте работила дълги години в Дома за сираци в Драгалевци. А аз, в моята практика на журналист по тежки случаи с деца, често чувам оправдателни отговори от страна на Агенцията за закрила на детето, че били с вързани ръце да помогнат...<br /> </strong>- Ами вижте &ndash; те ако не бяха с вързани ръце, нямаше да е факт и продажбата на малки момичета по пазарите. В образованието имаме такива случаи &ndash; тръгват на училище и по средата на 7-и клас родителите спират момичета от съответния етнос да учат, за да ги запазели девствени и да могат да ги продадат по-скъпо. Какво да говорим повече?! <br /> <br /> <strong>- Вие сте почетен член на БАНИ &ndash; Българска академия на науката и изкуствата, наследник на академията от 40-те години. Какво мислите за тези срамни разхищения, които гръмнаха в скандала с парите за Фонд &ldquo;Научни изследвания&rdquo;?<br /> </strong>- Ние още тогава написахме едно писмо до ексминистър Сергей Игнатов. Казахме, че са нужни научните изследвания в много области; че са нужни изследвания и на етапите на образователната система, но да се раздават пари на частни фирми, на такива, които са направо фрапиращо срамни дори за споменаване, това е възмутително! Имаше едни 2 милиона, които... абе, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>ще ме застрелят още довечера на улицата, ако ги цитирам имената<br /> </strong></span><br /> на тия хора... Дадени са им едни грешни пари от държавата &ndash; за нищо! И правилата са такива, че никой нищо няма да върне. Срамувам се! Не може да се взимат пари от бедните и да се дават на богатите! <br /> <br /> <strong>- Защо станахте тамплиер?</strong><br /> - Много стойностни жени членуват в ордена, не съм само аз. Това е една организация, която работи за хармонизиране на отношенията между религиите. А аз съм дълбоко убедена, че един ден религията ще бъде обединяващо звено между хората. <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА </strong><br /> <br />