Студът вледени пръскалото „Света Ана” в кюстендилското село Смоличано, според легендата очите на убитата тук светица се превърнали в два извора, а разпилените й коси - в падащ от 15-на метра височина водопад, който замръзна, предаде БГНЕС.
Село Смоличано се намира на около 20-на километра от общинския център Невестино, област Кюстендил, във Влахина планина. Районът е известен като „Пиянец” - историко-географска област, обхващаща кюстендилско и съседна Македония.

Двата извора от „Света Ана”, която местните хора наричат и „Яна”, са с малък дебит, текат лениво по равната тераса, но след ръба й се процеждат през карстовата скала и се вледеняват. Най-много вода бълва чешмата с 12-те чучура, вторият идва от лековитото аязмо, тръгващо от малък параклис. Двата извора се процеждат през варовиковата скала, студът ги е превърнал в лед. Църквата, гробището, и идва ръбът на терасата, от който при невнимание можеш да полетиш надолу по отвесната и 15-метрова ледената пързалка. Отдолу, вдигнеш ли глава нагоре, виждаш млечно бяла стена, висока 15 метра и 25 широка.
 

Състояща се от вледенени скулптури- пещерни образувания, но на отрито. В левия край на вледения водопад се вижда огромна ледена колона, дебела над метър, спускаща се от над 10 метра. От подобния на козирка таван висят огромни ледени висулки. По обяд времето се затопля и от водопада започва да струи вода, със зловещ грохот падат ледени късове, които се разбиват край стърчащите безмълвни дървета. Вдясно от закрития с гъста редица от дървета замръзнал водопад има два отвора, с вледенени сълзи. Очите на светицата, така, както гласи легендата. Горе до църквата от чешма с 12 чучура блика вода, която лекува болни очи.

Според легендите на това място е имало манастир - по време на турското нашествие той е бил разрушен. Още една легенда разказва, че тук е била убита девойка на име Ана - очите й се превърнали в извори, а косите - във водопада, който скача от скалата. Църквата “Св. Йоаким и Ана”, по-известна в района само като “Света Ана (Яна)” , е построена върху основите на средновековна църква. Обновена и наново изписана е през 1888 г. от зографа Георги Попалексов. Според проучванията съществува по-ранен живописен слой, датиран от XVII в.
 

Край лековитите извори, на метри от паметника на загиналите във войните от Смоличано, към небето се е устремил вековен дъб, с останали два клона, буря е откършила третия. Височината му почти колкото водопада – над 15 метра. Навремето тук, в Смоличано, идвали откъде ли не, за да търсят изцеление. Наричали двата извора "Светата вода", името на църквата дава и името на водопада.

Източник: БГНЕС