Йордан Караджов на 68: Щастлив човек съм, сбъдват се мечтите ми!
Ще поднесем на феновете си 100 процента рок и любов, ще ви изненадаме на 7 февруари, убедени са любимците на поколения българи
Първият му запис е на песента “Дилмано, Дилберо” по аранжимент на Найден Андреев, осъществен в Радио София през 1972 г. Караджов е лидер на “Сигнал” от самото създаване на групата и е композитор на повечето им песни. Едни от най-известните им хитове са “Да те жадувам”, “Мина и Лора”, “Сляп ден” и култовата “Сбогом”, “Липсваш ми”, “Обещах ти луда нощ”.
За мен късметът наистина е нещо, с което Господ дарява. Аз имам късмета да работя точно това, което искам. Значи имам късмет, нали! Имам две деца - Данаил и Лора, с които се гордея, две прекрасни внучки. Това отговаря Данчо на въпроса ми дали е роден с късмет. Йордан Караджов е сред най-отдадените дядовци и обожава да се грижи за момичетата.
Щастлив съм, че имам подкрепата на семейството си. Жена ми Марияна ми помага с мъдростта си да търпи всичките ми отсъствия от дома в годините, а също така да ми осигури уют и спокойствие. С Марияна сме заедно от 50 години, от тях шест като гаджета, но и тогава ежеминутно бяхме заедно.
Много парчета на “Сигнал” са посветени на нея. Има едно, което много хора го харесват, не знам дали е толкова известно. Казва се “Луда нощ” от албума “Сигналистика”, който излезе през 1999 г. Текстът му е много необуздан, човек с малко повече фантазия ще си представи доста образно за какво става въпрос.
Там за първи път написах “На съпругата ми Марияна”, а тя ми каза: “Като те слушам какво пееш, не знам дали сме имали толкова луди нощи!”. Отговорих: “Добре де, с кой съм бил!”. Така се шегуваме... Музиката и любовта - хубаво звучи!
През 1990 г. бях на кръстопът. Толкова бях отчаян от всичко, което ставаше в държавата, че нямах сили да си помисля, че трябва да продължавам да се занимавам с музика
Един ден си седях вкъщи и слушах някакво радио, сигурно е било “Хоризонт”, когато пуснаха едно наше парче - “Скъп спомен мой”. Все едно някой ме взриви! Скочих от стола, усилих радиото докрай, жена ми нещо правеше в кухнята, но дойде, застана на вратата и каза: “Ти ли ще се откажеш от това?”. Само с тези думи тя успя да ми вдъхне кураж.
Данчо Караджов е завършил техникум по художествени занаяти, но там слушали в захлас “Бийтълс” и “Ролинг Стоунс” апокрифно, както той се изразява.
“След това започнахме да се събираме момчетата от съседни махали - да правим първите групи. Може би някой ден ще почувствам нужда да се върна към рисуването например, но засега нямам такива намерения.
Баба ми Екатерина бе в началото, тя ми купи първата китара. След това на баща ми взе същата китара и засвири “Марина, Марина”, сигурно щях да си остана художник или да се занимавам с другата ми страст - географията. Между 1969 и 1971 г. бях в група “Кенари” към читалище “Светлина”.
По-късно Румен Спасов, който впоследствие беше един от основателите на “Сигнал”, изигра важна роля в моята кариера като изпълнител. През 1971 г. дойде вкъщи да ме покани да свиря в “Златни струни”. Там бях певец осем години.
Не бих казал, че имам любима песен, споделя той и разкрива, че най-голямата му мечта е вече факт.
“Значи, ако това, което ще кажа, звучи като мечта, окей - сбъднала се е. Бях малък и майка ми и баща ми купиха един телевизор - първият телевизор “Опера”.
Той беше с много малък екран. Но през 1961 - 1962 г. такива телевизори имаше в България. И един ден съм застанал с китарата срещу него. А той не работи, само се отразява моята сянка.
Виждам се в екрана с китарата и си казвам: “Дали някога ще бъда от другата страна с китарата - да пея и да свиря, дали ще ме дадат някога по телевизията”.
Бил съм на 10 - 11 години. И ето, ако това пожелание е било мечта, се е сбъднала.
На неговите концерти и клубни участия публиката знае почти всичките парчета.
Чувствам се прекрасно и в същото време задължаващо
Защото по-старите фенове са се отдали на теб от самото начало, но те със сигурност знаят какво да очакват от теб. Считам, че предизвикателството продължава - да стоиш на сцена и по всички възможни начини да се опитваш да затвърждаваш позицията, в която си.
Това, което се случва и продължава да се случва вече толкова години. Да имаш сили да внушиш на хората колко може да направиш с това, което работиш. Когато те видят, че го правиш с любов, те вярват. И най-вероятно това, че и малки деца слушат част от нашата музика, си е един вид предизвикателство.
Като автор на много песни фронтменът на “Сигнал” признава, че най-много обича баладите. И те са писани, вдъхновени от Марияна.
Кариерата на Данчо е неизменно свързана със съпругата му
Силна ученическа любов свързва Йордан Караджов с половинката му Марияна. Началото Данчо си спомня като ден днешен. Видях я на 2 август 1970 г. в Ахтопол. В съня си написва песен, която й посвещава. След време й подарява и “Луда нощ” от албума “Сигналистика”.
Актуален за всеки музикант е въпросът как се справя с фенките пред погледа на жена си. "Човек би могъл да бъде предизвикан, ако е сам или ако няма човек до него, в когото вярва безусловно. Марияна от самото начало повярва в способностите ми, така е до ден днешен, хвали се Данчо Караджов.
Обичам я моята Марияна. Идвало ми е понякога и от сцената да изкрещя и да й се обясня. Но такава емоция е трябвало да проявя като по-млад. Сега жена ми и без думи ме разбира”. Днес Данчо се радва на музите си Ния и Алиса - пише песни, които посвещава на своите внучки.
Последвайте ни
1 Коментара: