Йордан Марков пред в. "ШОУ": Микрофонът на Лили Иванова ми носи късмет!

Йордан Марков е дипломиран магистър по поп и джаз пеене в консерваторията в класа на Стефка Оникян. Печели награда след награда с хубавата българска музика, която прави. Често го представят като „Новия Веско Маринов”, но това не го дразни. Напротив – дори го счита за комплимент към таланта си. Данчо е от хората, които не пестят нито факти, нито имена, особено когато става дума за музикални принципи. След като миналата година направи успешен кавър на емблематичната „Старата любов” на легендата на поп музиката Васил Найденов, сега изненадва с напълно различен по звучене, горещ, летен хит. Но поводът да поговорим не е само песента, но и серия от лични откровения, които Йордан Марков прави по традиция единствено пред „ШОУ”!

- Данчо, имаш чисто нов летен хит – бърз, енергичен, закачлив, който контрастира много с досегашните ти песни. Кой те вдъхнови за него?
- „Лято е”, така се казва песента. Тя е свежа, готина, лятна и с латино звучене. Още когато я чух и ме грабна. Да, не съм имал такава песен досега в своя репертоар, с поп звучене е, не е характерният за мен шлагер. Разказва се за едно лятно запознанство и една любов, за една случайна среща между двама души. Този път я записах с един млад екип – композитора Мартин Антонов, мой колега от Консерваторията, Карина Миланова и аранжимент Пламен Велинов, с когото работя от самото начало. Режисьор е Радостин Събев-Шошо. Снимахме в Созопол, на Смокиня, река Ропотамо, Дюни – едно наистина невероятно шоу, един купон, който заснехме и се превърна в много веселяшки клип. Нищо претенциозно. Нищо свръхлуксозно, каквото сме свикнали да виждаме – лъскави сгради, дупета и т.н.

- Има ли песента проекция в реалния ти живот, защото знам, че например „Старата любов” – хитът на Васил Найденов, която ти изпълняваш, действително свързваш със своя стара любов в живота, която вече е в миналото…
- Така е, да, добре си запомнила от предишни наши разговори. Тази песен също е проекция на едно реално за мен лятно запознанство – може да се каже, че тя е по действителен случай (усмихва се). И да, действително става така, че всичко, което изпълнявам, е минало през живота ми, и през сърцето ми.

- Успя ли да преболедуваш тази стара любов в живота си, която е вече минало? Помня, че беше доста разочарован…
- Да ти кажа няма как да се преболедува. Всяка любов си е индивидуална. Появила се е в живота ти и те е научила на нещо. Предала е своите уроци. Така е трябвало да стане тогава. Тя си е тръгнала, за да освободи място за следващата. Ето вдъхновила ме е да направя една песен, която е балада, а сега се е отворило място за друг човек, за друга емоция, за нещо по-весело.

- Докато правеше „Старата любов”, се запознаваш и с легендата Васил Найденов, за когото си ми споделял, че е пример за земно отношение за теб. Още ли е така?
- Вдъхнових се от него, безспорно. Но истината е, че не само от него, но и от Веселин Маринов, от Георги Христов, от тези наши шлагерни изпълнители, защото съм израснал с тяхната музика. Сега имам в репертоара си много песни – и на Васил Найденов, и на Веселин Маринов, и на дует „Ритон”, на Панайот Панайотов и други.

- Теб постоянно те представят като „младия Веселин Маринов” или „младия Орлин Горанов”. Как ти влияе това?
- (смее се) Да, това е така. Наистина едни ме сравнят с Веско Маринов, други – с Панайот Панайотов, трети с Орлин Горанов. Тази година, когато трябваше да се подготвяме за държавния изпит, който е изпълнение на няколко песни с оркестър и по време на една от репетициите в залата влиза Рут Колева (която отдавна не бяхме виждали, защото пътува по кораби) и вика:

“Ееех, жалко, загубих баса! Мислех си, че Орлин Павлов пее”

(смее се). Всеки ме определя, на когото му приличам, а аз съм си аз – не имитирам никого, имам свое звучене и визия. Вървя си по пътя, не мога да се боря с това. Не бих казал, че тези сравнения ме дразнят, защото всъщност те са с едни от най-големите музикални професионалисти в България.

- Добре, след като имаш толкова интересен глас, който може да прозвучи като много други и различни гласове, би ли участвал, например, в някое музикално риалити от типа на „Като две капки вода”?
- Не съм получил такава покана (усмихва се), но защо не. По принцип съм много против музикалните формати от типа на „X Factor”, „Гласът на България”, но в „Като две капки вода” бих участвал.



- А защо си против останалите? Нали за тях често се казва, че са подобно на фабрика за гласове…
- Правилно – казва се, ама дали е така… Реалността е различна. Имам много колеги, които минаха по този път и се убедиха за какво става въпрос. Лично аз никога не съм участвал и винаги съм бил против. В началото и мои приятели ме гледат малко скептично заради това, явяват се, участват и после, когато приключи всичко, идват с думите „Еее, прав беше!” В такива формати се създава една фалшива реалност на огромна част от участниците. Дори не се сещам за един млад изпълнител, който да е напуснал въпросната компания и да е имал албум зад гърба си, някаква слава и да се е възползвал от нея, да е продължил напред. Не искам да споменавам имена, но примерите за такива, които уж бяха фактор в музиката, след като спечелиха подобни формати, вече никой нищо не чува за тях.

- А Невена Цонева не е ли такъв пример? Тя спечели формат, след което напусна продуцентската компания, създаде своя и продължава по този начин в музиката…
- Да вземем и един Рафи Бохосян, който наистина пее страхотно, прави шоу. Много добър имитатор и изпълнител.

Но какво се случи с него, след като напусна “Вирджиния рекърдс”?

Някой да чува нещо за него? Докато беше в компанията, песните му в Ютуб имаха милиони гледания, а миналата година, когато пусна самостоятелната си песен, тя имаше около 40-50 000 гледания. Драстична разлика! Имаше и едно момиче, което спечели „Гласът на България” – Стелиана Христова. И на нея й издадоха албум. Какво се случва с нея? Много са примерите. А Невена Цонева се опълчи на въпросната компания, да, но добре, че живее с барабаниста на „Ку-ку бенд”, за да се случват нещата.
Понеже не гледам телевизия, защото пътувам почти постоянно, онзи ден по случайност имах тази възможност, пускам и гледам Невена на мястото на Цветелина Грахич. Грахич напуснала, щяла да прави самостоятелна кариера. Лошо няма, всеки сам избира пътя, по който да върви.

- И друг път си ми споделял, че за младите изпълнители днес, които искат да пробият и да се задържат на родната музикална сцена, е особено трудно, освен в случаите, когато нямат гръб… Как се справяш ти?
- О, да. И още го твърдя. Как се справям ли? С хиляди километри, с десетки пренебрежения и обиди, с безсънни нощи и лишения. Лишавам се от това, което изкарвам като приходи от участия, за да вложа отново в себе си, в името си, в реклами. Сам съм избрал този път, не се оплаквам.

- За какви обиди и пренебрежения говориш?
- Знаем, че този стил не е от най-предпочитаните в днешно време, защото ни заливат много други англоезични. Но съм страшно щастлив, че хората търсят и тази музика. Дори преди няколко дни, когато пях на Синдиката на българските учители, видях как тези хора просто бяха жадни за такава музика. И по уговорка трябваше да пея половин час, а аз пях час и половина, а те искаха още, и още, и още. Пееха по-силно и от мен.

- Е, ако българите не тачат автентичната българска музика като мелодичност и ритмика, кой?!
- Е да, но така мислим малцина. Видял съм много обиди. Например от фирми, с които е трябвало да разговарям във връзка с музика, с участия – дори не съм допускан да вляза до директора. Просто една секретарка застава и си е наумила, че днес, ей така, ще ни направи гадно. После се чувства доволна, че си е придала важност и е надделяла над мен. Но аз съм млад, амбициозен, тепърва ще се развивам и ще правя песни. Ще мина и без тях. Ще отида на друго място и пак ще намеря хора.

- Не очаквам обаче да те видя в комерсиалната музика, от която се печелят бързите пари и бързата слава?!
- Не, няма. Комерсиалното е една фалшива история – скъпи коли, курорти, лъскави сгради. Един лукс, който 15 % от населението на България може да си позволи, а при мен е точно обратното – в моите кадри искам хората да откриват себе си, да могат да си ги позволят и те.

- Не отстъпваш от принципите си, с което ми напомняш на голямата Лили Иванова! Дано да изградиш и нейния стоицизъм в годините…
- Ооо, благодаря! Лили Иванова държи на посланието и съдържанието на песните си. Защо и останалите не могат да държат така на посланието?!
Не се познавам лично с нея, но интересното е, че съм печелил Гран при на неин конкурс в родния й град Кубрат – „Медни гласчета”. А наградата ми беше един професионален безжичен микрофон, с който пея и до ден-днешен. И сигурно ми е на късмет. Нищо случайно няма.

Интервю на Анелия ПОПОВА