Йорданка Кузманова: За мен професията и сцената са една Голгота

Към 200 са ролите на Йорданка Кузманова в театъра, над 100 са участията й в Телевизионния театър и доста по-малко са ролите й в киното. Но и до днес зрителите помнят сцената с Тодор Колев във филма “Двойникът”, където тя свири на виолончело. За тази роля се среща с професионален музикант и това, че дълги години е свирила на цигулка, й помага за правилната постановка на ръката върху инструмента и въобще за превъплъщението в образа.

Може да се каже, че Йорданка Кузманова е перфекционист в своята работа. Творец с желязна дисциплина, възпитана у нея още от родителите й, а по-късно и от нейния преподавател във ВИТИЗ проф. Желчо Мандаджиев.

Понякога се чудя аз ли съм, не съм ли аз. Склонна съм към страдание, навярно греша, но за мен професията и сцената са една Голгота, споделя актрисата. Йорданка не е решавала да става актриса. Просто едно дяволче е имало в нея, което я довело до голямата сцена.

Първите й стъпки като актриса са още на 4 години, когато разрязва една голяма покривка, плетена на една кука с години от баба й, и с този воал на главата обикаля като принцеса двора. Но си изпатила сериозно за тази първа актьорска изява. Следва ролята на Луната в едно детско представление на “Червената шапчица” в първо отделение и т. н. Първата й роля в професионалния театър е на варненска сцена в ролята на Боряна от едноименната пиеса на Йовков. Четири години Йорданка Кузманова играе във Варненския театър и има много роли. В това време подготвя моноспектакъла “Яворов-Мина” и след представянето му в София е поканена в Народния театър. Там дебютира в ролята на Нина Заречная в пиесата “Чайка” на Чехов


С Ламбо - любими партньори

По-късно Йорданка Кузманова ще изиграе и ролята на голямата актриса Аркадина в същата пиеса, но в Младежкия театър под режисурата на Младен Киселов.

2002 година завинаги остава в живота на великолепната актриса Йорданка Кузманова като преломна, за добро или зло. Отива в Калифорния заради трагично събитие, което сега се смесва в спомените й с реалностите, видени и изживени там. Минаха години. Кошмарът остана зад гърба ми. Изживях голям ужас. Не говорех английски, служехме си с езика на жестовете. След всичко, на което бях свидетел, сега съм напълно готова да ми дадат роля в “Спешно отделение”, разказва след трагедията актрисата и добавя: “Беше минало известно време от събуждането на сина ми от тримесечна кома след катастрофа. И аз вече бях взела да идвам на себе си. Познатите ми българки там, до този момент давали ми всякакъв вид подкрепа, измислиха още един начин - да им изнеса моноспектакъл от български произведения... Хм, усетих се аз каква е работата - те искаха да изляза от състоянието си на стрес, мъка, уплах. Подчиних се. Но аз нали не бях тръгнала за Америка на рецитал, не носех никакви текстове, ни дрехи, бях убедена, че вече и памет нямам... Опитах се да се справя. Ходех с бели листи пред себе си и започнах да редя пъзела от думи, които първи нахлуха в съзнанието ми, идващи сякаш от предишен мой живот. Докато щастлива гледах как синът ми прави първите си стъпки, проговаря, прохожда, сякаш и паметта ми за българското слово взе да се връща... Първо, естествено, изплава “Лист отбрулен” от Яворов.

Който не е бил на гурбет, не би могъл да го почувства в цялата му сила

Непрекъснато плачех. После се наредиха народните песни, после - съвременната ни лирика. Получи се. На самата вечер всички плачехме. И детето ми се оправи. И приятелките ми се справиха - съвършена организация, страхотен мерак, дори имаше цигулков съпровод. Който казва, че българите само си пречат и завиждат, не е вярно. В Калифорния изпитах радостта да съм българка сред българи, да дам и да получа обич.”


С Тодор Колев в сцена от "Двойникът"

Актрисата, която и досега има перфектна фигура, изненадващо признава, че като девойка е била доста пълна. Доста години обаче спазва абсолютна диета. Днес царствената жрица на Мелпомена се поддържа с ходене пеш, планинарство, йога и плуване... Не обича да шофира и често може да бъде засечена да “се мята” на трамвай. Културтрегерите от по-възрастното поколение помнят почерпките й “по женски” в кафенето на СБП. Кузманова признава, че и до днес е фенка на квалитетното бяло и червено вино, но вече не консумира “твърдо гориво”. 

Сега се поуспокоих и смятам, че една сливова няма да ми навреди, шегува се актрисата 

И до днес идолът на стотици български мъже си пуска касетите на Джейн Фонда със записи на упражнения по аеробика. Близките й не могат да се начудят на работохолизма й. Винаги стоически е понасяла физическите страдания. Нито ден не си е позволила отпуск по болест. 

Въпреки че по нея въздишат българските мъже от всички възрасти, тя слуша марша на Менделсон един-единствен път. Избраникът й е инженерът Иван Кочев, от него актрисата има син Свиден, който е “късно дете”. След няколко години съвместен живот пътищата на съпрузите се разделят, но Кузманова предпочита да остане “волна амазонка” и да посвети живота си на своята майка и на Свиден. 
Тя е една от действителните основателки на кафе-театъра. В годините на цензурата играе “Каретата” на Мериме в грандхотел “София”. Добри приятели й казват: “Ама как така играеш в барове?!”, тя обаче не им обръща внимание. 

“Между сцената и живота има Берлинска стена. Ако опиташ да прескочиш тази преграда, попадаш директно в патологията. Мислите ми са рошави, склонна съм към депресии, но излизам от тях като барон Мюнхаузен. Не останах в САЩ, защото американците са си самодостатъчни, от 50 г. те не изучават география.” 

След завръщането си в България изпада в отчайваща мизерия заради натрупаните дългове, изключила си парното, но всичко това днес е минало. 

Щастлива съм, че избрах любимата професия, която непрекъснато изисква да се доказваш Щастлива съм, че съм жива и че мога още да работя!, твърди Й. Кузманова. 

Актьорът е като психоаналитик за своя герой, споделя актрисата.

И до днес преди всяка премиера, преди всеки спектакъл Йорданка Кузманова няма капчица спокойствие. Не сценично трептене, а направо треперене. Преди представление прави загряване на говорно-гласовия си апарат, препрочита текста, усамотява се и се вълнува неимоверно. Проф. Желчо Мандаджиев я е наричал Джорданка Паниката. Но зрителят вижда на сцената едно великолепно изпълнение и е направо омагьосан от майсторското й изпълнение. 

Много са звездните й срещи с големи театрали: прави специализация при Жан-Луи Баро във Франция, среща се с кинорежисьора Сергей Параджанов, Анатолий Ефрос, Георгий Товстоногов... И от всеки се е опитала да “открадне” нещо, което може да е от полза в работата й като актриса. Професията я среща и с Юрий Гагарин, който й дава автограф с посланието: “На бъдещата космическа стюардеса от първия космонавт!”.

Подготви Паулина БОЯНОВА