Йорданка Варджийска: Гласът ми не е моя заслуга, той е дар Божи!

Каквото и да напиша за сладкопойната певица Йорданка Варджийска, печелила всички възможни награди на фестивала за авторски песни “Пирин фолк”, ще бледнее пред думите на историка проф. Андрей Пантев. Затова много ми се иска да започна именно с тях: “В света на имитациите, в който живеем, нейният глас ни отвежда към глъбините на българската душа. В света на пошлостта, в който живеем, ние се опияняваме от нейния вокален финес. В света на завист, в който живеем, нейното благородство прочиства като планински въздух нашите измъчени и изтерзани души. Това е Йорданка Варджийска, неподражаема актриса, доказала пред света великата симбиоза между очарование, талант, ум и излъчване”.

Легендата на македонската песен завършва актьорско майсторство при проф. Надежда Сейкова, проф. Златко Павлов и Гергана Дянкова в ЮЗУ "Неофит Рилски", но фолклорната музика е нейна сбъдната мечта. Може би защото е отраснала с нея, първите й дуети са с майка й и баща й в родния Благоевград. Йорданка Варджийска е сред основателите на “Пирин фест” и “Пирин фолк”, където е печелила всички възможни награди. Тази година също зарадва почитателите си с невероятното си присъствие на сцената в Летния театър на Сандански. Репертоарът й включва разнообразие от авторски песни на фолклорна основа и народни, предимно от македонската област. Има издадени 4 солови музикални албума и 3 дуетни. Автор е на много текстове за песни, както и на музиката към тях. Наред с “Приятели”, песента "Обичам те" е нейният най-голям хит. 

- Г-жо Варджийска, вие сте народна певица, очаква се почитателите ви да са улегнали хора, а много от тях се държат като рок фенове - наричат ви богиня, изписват рождената ви дата на къщата си, облепят стените на стаите си с ваши снимки и пр. С какво си го обяснявате? И какво е чувството от такава любов?
- Ами, не си го обяснявам. Аз винаги съм се изненадвала и не мога да си представя, че може да има такава голяма любов от почитателите към един изпълнител. Може би донякъде е, защото аз правя всичките си песни от душа и сърце за тези хора, за моята публика. И по всякакъв начин се опитвам да бъда искрена към тях, да предавам моята душевност. Това просто е едно съвместно привличане. 

- Както казват старите хора - каквото повикало, такова се обадило.
- (Смее се.) Да, вярно е това. Аз вярвам, че в повечето случаи хората са добри, но никога не съм си мислила, че мога да породя такава обич от тях към себе си. Не съм очаквала да получавам благодарност, правя го, защото ги обичам, искам да им доставя удоволствие и радост. Ако имат болка, слушайки песента, да усетят едно успокоение, едно душевно удовлетворение. Така пиша песните си, че да отразяват битието и любовта на хората. 

- Доколкото знам, понякога ги създавате по конкретен повод?
- Така е, понякога ме впечатлява нечия съдба. Например за един от фестивалите написах песента “Прости ми, татко мой” за едно момиче, което вече не е между живите, светла му памет. Много искаше да й направя песен, разказа ми за своя живот, описах го и хората плакаха. Момичето беше израсло в дома за сираци, майка й починала, изоставено от баща си. Да не влизам в подробности, но нейната съдба силно развълнува публиката. И затова тя я награди със своето призвание.

- Много се говори за лечебната сила на вашите песни. Един кмет дори, след като сте му се явили насън, се излекувал и решил да напише книга за вас. Нарече я “Златната певица на България”. Много ли такива случаи имате в дългогодишната си практика?
- Вижте, малко се преекспонират тези неща. Аз не смея да твърдя, че съм лечителка. Да, хората разказват разни истории, свързани с моите песни. Например една екстрасенска ми сподели, че по време на сеансите с млада жена пускала да звучи моя песен, но тя не е по мой текст и музика, а е на композитора Никола Ваклинов. Просто моето изпълнение и начинът, по който е усетила песента, са й дали някакъв прилив на енергия и болната се е почувствала по-добре. В никакъв случай не искам да си присвоявам чужди заслуги. Не аз съм лечителката. Аз дори не мога да кажа, че гласът ми е моя заслуга, той ми е дар Божи. Иначе, открай време е признато, че музиката лекува. Естествено, този, който я изпълнява, допринася с нещо, но то е само една брънка от цялата верига. Ще бъда доволна и благодарна, ако съм успяла да помогна.

- Вярвате ли в написаното от съдбата?
- Дето се казва, нищо не е наше, ние принадлежим на Бога. Нищо не е случайно. Случвало ми се е някога много да искам нещо, да се опитвам да го направя, а то да не става. Ядосвала съм се, укорявала съм се. И в крайна сметка след време се оказва, че съм благодарна на съдбата, че не се е получило. Един вид, нещо ме е предпазило, дори не знам какво. Има толкова много въпроси, на които не мога да си дам отговор, но не е ли така с всички? 

- Доколкото знам, някои от най-близките ви хора са далече. Сигурно ви липсват, особено внуците?
- Аз имам три внучета и трите са в чужбина. В момента са при мен, затова съм много щастлива. И песента ми “Мой роден край” винаги докосва душата и сърцето ми. Не е лесно, когато близките ти са зад граница. Аз в началото много плачех, но си казах - Боже, колко съм неблагодарна! Когато децата ти са добре, защо трябва да плачеш?! Осъзнах, че е егоистично спрямо тях да ги разстройвам. Ако бяха тук и страдаха, че не могат да си намерят работа, по-добре ли щях да се чувствам? Виждам колко много млади хора са завършили солидно образование и имат хубави професии, а им се налага да работят не по професията си и не могат да се изявят у нас.

- Какво бихте искали да ви се случи през следващите 20 години?
- Много ми се иска винаги да имам хубави идеи, да правя красиви песни и да радвам хората, които ги харесват. И да имам вълнуващи срещи с тях. Другата ми мечта е семейството ми да е здраво и всеки да се реализира в своята област. Да се подкрепяме, да се обичаме... Аз много пъти казвам - Когато семейството е здраво, и държавата е здрава.

- Живеем в тежко и несигурно време, как това влияе на публиката ви? 
- Имаше период, когато хората нямаха много възможности. То не че и сега много имат, но преди сякаш беше още по-тежко. И ми казваха - искаме всички да дойдем на твоя концерт, но няма как. Затова ще дойдат само децата, не можем да си позволим да купим билети за цялото семейство. Нали има една приказка - като те стяга връзката на обувката, не можеш да я стегнеш още повече. Сега много общини правят празници за хората и виждам как на тях им се иска да отворят душите си, да забравят за малко проблемите си. Като ги виждам как се веселят и им е хубаво и приятно, си казвам, че не съм загубила почитателите си, просто времената са такива. 

- Повече млади хора или повече посребрени коси виждате в публиката си?
- Знаете ли, има много млади хора и много дечица, които ходят в танцови групи, пеят, изявяват се на фолклорни фестивали. И се радвам, че това се възвръща. Това е много показателно за културата. Похвално е, че и на “Пирин фолк” направиха детски фестивал, за да има място, на което подрастващите да се изявят. Сцена, на която да се покажат. Защото може да си много добър, но ако нямаш поле за изява, никой няма да знае за теб. Българският народ е много талантлив, имаме самородни таланти, които трябва да се развият.

- Няма да питам дали сте в категорията над 55, защото една дама не се пита за възрастта й. Но какво ще пожелаете на нашите читатели?
- Така е, макар че не ми спестиха годините в един вестник. (Смее се.) Аз не се сърдя, защото по този начин проверявам доколко са достойни онези, с които общуваш. Склонна съм да оправдавам постъпките на хората, освен ако не са нагли и безскрупулни. Понякога се чувствам много млада, много малка даже. Нося нещо детско в себе си и не се чувствам възрастна. Не, не, не... Както казва Стоянка Мутафова в своята книга “Добър вечер, столетие мое!”, чувствам се млада, както се чувства моята душа. Просто тялото е нейна несъвършена обвивка. Така че, пожелавам на читателите и на всички останали - нека душите ни са млади, дори когато телата ни не са съвсем в синхрон с тях! Да вярваме в душата си! Тя ни показва докъде сме съхранили младостта.

Валентина ИВАНОВА
/вестник "Над 55"/