Юрий Никулин - роденият да разсмива и да разплаква публиката
Ще бъда щастлив, ако някога кажат за мен: “Той беше добър човек”, споделя любимият на поколения актьор
Юрий Никулин притежава вродено чувство за хумор. В това не се съмнява никой, който поне веднъж е чул с какъв ненадминат блясък разказва анекдоти, имал е щастието да го види на арената като клоун или пък се е заливал от смях, докато гледа някой от филмите му. Той просто е роден да разсмива.
Когато е само на 4, родителите му се преместват от провинцията в Москва. Баща му започва работа в два вестника, където пише коментари за театрални и циркови постановки. Владимир Андреевич често взима сина си в цирка, където малкият Юра се вдъхновявал от веселата атмосфера. Именно тогава бъдещият артист се запалва от идеята да радва хората, предизвиквайки техните усмивки.
А когато тръгва на училище, учителите поголовно се оплаквали от поведението на момчето
По техните думи, той се държал “като клоун”. Но за Никулин подобни забележки били комплимент. Той бил среден ученик, не можел да се похвали с добра памет, било му трудно да учи наизуст. Изключение правили смешните истории и диалози, които Юрий запомнял с лекота, играейки в драматичния кръжок, чийто ръководител бил собственият му баща. Именно той разкрил комедийния талант на момчето.
Едва 18-годишен, бъдещият клоун е мобилизиран и служи в Червената армия от 1939-а до 1946-а, участвайки в съветско-финландската, а после и във Великата отечествена война срещу нацистските окупатори. След нейния край кандидатства във Висшия институт по кино (ВГИК), но не го приемат, защото комисията преценява, че не е достатъчно красив, за да бъде киноактьор
Отхвърлят го и от театралните институти под претекста, че няма актьорски способности.
В крайна сметка завършва курса по разговорни жанрове към Московския цирк и от 1950 г. започва кариерата си в цирка - най-напред в трупата на знаменития Карандаш, а впоследствие в партньорство с Михаил Шуйдин.
Просто не е за вярване как изпитните комисии, пред които се явява младият Никулин, не оценяват вроденото му чувство за хумор. Той го проявява и докато служи в армията.
Веднъж се хваща на бас за 10 кутии цигари със свой приятел, кой ще разкаже повече вицове. Условието било всеки да говори без прекъсване дотогава, докато другият каже, че знае вица. Но още щом приятелят му произнасял първата фраза, Никулин го прекъсвал: “Знам го!”. И започвал на свой ред да разказва, без да спира в течение на часове, докато всички наоколо не премалеят от смях.
Впрочем той не изпитвал никакви затруднения да разсмее и най-сериозните си събеседници - дори само с неподражаемия си начин на говорене, изобилстващ с афоризми.
През годините, прекарани на цирковата арена, Юрий Никулин създава много неповторими репризи, скечове и пантомими, с които спечелва сърцата на поклонниците на това изкуство. Още към края на 50-те години е сред лидерите на съветската клоунада.
Смехът, извиращ от сценките с негово участие, винаги е пронизан с лиризъм и тъга. По тази причина цирковите специалисти започват да го наричат “драматичен клоун”. През 1981 г. се разделя с манежа, но не и с цирка, на който скоро става директор. Това е мястото, с което са свързани най-важните моменти от живота му. Там среща и своята съпруга Татяна.
В автобиографичната си книга “Почти сериозно” Юрий Никулин разказва подробно и с чувство на самоирония за себе си и за необикновените хора - прочути или неизвестни, които по волята на съдбата среща през годините, прекарани в цирка и киното.
Макар никой да не е вярвал, че някога ще се появи на екрана, той все пак дебютира в киното през 1958 г. с епизодична роля във филма “Момичето с китарата”. Първоначално режисьорите залагат на комедийния му талант и предпочитат да му дават само хумористични роли, с които много бързо спечелва сърцата на зрителите, които се възхищават на умението му да разсмива с лекота и малки, и големи.
Прославя се с участието си в ранните филми на Леонид Гайдай. Особена популярност му носи новелата “Песът Барбос и необикновеният крос” от филма “Самогонщики” (1961), в която за пръв път се появява в компанията на Георгий Вицин и Евгений Моргунов. Знаменитото трио предизвиква истински фурор с последвалите комедии “Операция “И” и други приключения на Шурик” (1965) и “Кавказка пленница” (1967), които чупят рекордите по зрителска посещаемост навсякъде, където са показвани.
През 1968 г. Юрий Никулин изпълнява главната роля и в друг касов хит на Гайдай - “Диамантената ръка”, прожектиран с огромен успех и по нашите екрани. Той обаче не се задоволява с популярността, която му носят комедийните превъплъщения. За драматичното си дарование загатва още през 1962 г. с ролята от филма на Лев Кулиджанов “Когато дърветата бяха големи”. Впоследствие многократно доказва необятността на актьорския си талант с драматични изпълнения в някои от най-хубавите съветски военни филми, като “Те се сражаваха за родината” (1975) и “Двайсет дни без война” (1976).
Специално място във филмовата кариера на Юрий Никулин заема ролята му на монах от гениалния филм на Тарковски “Андрей Рубльов”, излязъл през 1971 г. А в последния си филм “Плашилото” (1983) е почти неузнаваем. Под режисурата на Ролан Биков изгражда незабравим вълнуващ образ.
Създадените от Никулин роли в киното са толкова ярки и разнообразни, че през последните години от своя живот съвсем заслужено си спечелва име на универсален актьор, който умее не само да разсмива, но и да разплаква публиката.
Трудно е да си представи човек как Юрий Никулин успява да съвместява огромната си заетост в цирка със снимките в киното, но е факт, че въпреки всичко филмографията му наброява 37 филма, с което се нарежда сред най-големите
актьори в руското кино
За съжаление, през последните 15 години от живота си Никулин се появява само два пъти на големия екран. По-често се изявява по телевизията, където води с огромен успех популярното предаване “Бeлият папагал”. С неподправената си искреност и човешка топлота, съчетани с неизтребимото му чувство за хумор, той съумява да поддържа живи любовта и признателността на зрителите до последния си миг.
Юрий Никулин си отиде от този свят преди 23 години, но и до днес зрителите се заливат от смях на блестящата комедия “Диамантената ръка” или пък слушайки “Песента на зайците” в негово изпълнение. За някои той остава велик актьор, за други любим клоун. Но преди всичко Никулин е човек с огромно сърце.
Щрихи към портрета
Любопитно е, че родителите му са били известни в града именно като актьори-комедианти, което няма как да не повлияе на по-нататъшната съдба на техния син.
Никулин е ветеран от Отечествената война. Народен артист на СССР, герой на социалистическия труд. Директор на “Московския цирк на Цветния булевард”, който днес носи неговото име. А синът му Максим Никулин днес е негов директор.
Съпругата му Татяна Покровская, с която имат почти 50-годишен брак, също е известна циркова и филмова актриса. Двамата се запознават в далечната 1949 г., когато заедно участват в цирковия спектакъл “Малкият Пиер”, а по-късно двамата играят и в киното. Татяна партнира на съпруга си в прословутия филм “Диамантената ръка”, където е в ролята на гида в Истанбул.
Юрий Никулин умира в Москва на 21 август 1997 г.
Виктория ИВАЙЛОВА