Преди време попаднах на два материала в интернет, в които пишеше, че първата съпруга на писателя Павел Вежинов, писателското име на Никола Делчев Гугов, е родена в Никопол през 1920 г. Казва се Марина.
Двамата се запознават в София, като студенти по философия в Университета.

Сътрудничат в столични редакции. Женят се в началото на четирийсетте години. По време на войната животът в столицата се влошава. Заради бомбардировките се преместват при родителите на Марина, които вече живеят в Оряхово. В Оряхово Вежинов довършва бохемския си роман “Синият залез”. Следвайки хронологията на събитията, “Синият залез” е писан по време на връзката и брака с Марина. Той е постигнатият, но премълчаван връх, и то на европейско ниво, в творчеството на писателя.

Магията на този роман отново го завладява в края на живота му. През есента на 1944-та семейството се връща в София. Павел Вежинов е мобилизиран и заминава на фронта в Унгария. Завръщайки се от фронта, води със себе си една унгарка. Развеждат се с Марина. Тя по-късно намира своя другар в живота - журналиста Георги Карапанчев.
Марина публикувала някога стихотворенията си с името Марина Цанкова. В младостта си тя била талантлива многообещаваща поетеса, както са я определяли нейните съвременници. Много взискателна, Марина изоставя лиричното си перо и литературно поприще и след философията завършва медицина. 
Снимка от гр. Оряхово, 1944 г. Марина Цанкова и Павел Вежинов (без шапка). Клекнал е братът на Марина – Петър Овчаров, а до него са родителите Веселина и Александър. Снимката се публикува за първи път през 2015 г.

По-нататък работи последователно в психиатричните болници на Карлуково, Курило, Четвърти километър и с ред публикации се записва сред основоположниците на съдебната психиатрия у нас.
 
Синът на д-р Марина Александрова Карапанчева - Александър Георгиев Карапанчев, е писател, журналист, поет, автор на научна фантастика. Използва много псевдоними. Роден е през 1951 г. в София. Пише стихотворения, разкази, статии. 

Произведенията му са включени в около 35 сборника, като някои от творбите му са превеждани на руски, немски и английски език. Авторските му книги са: “В епохата на Унимо”, “Топлото ключе” и “Да направиш вкусолет”.

Дотук добре. Всичките ми опити да намеря стихотворения и литературни публикации не доведоха до положителен край. Сантиментът, че тази красива жена е родена в моя роден град, че е такъв силен характер и че успява да се реализира в медицината, не ми даваше покой. Писах до болници в Карлуково и музея в Оряхово за повече информация, но нямам отговор. 

Чрез Дружеството на българските фантасти "Тера Фантазия" се свързах със сина й Александър

Помолих го за съдействие. Отговорът обаче не бе чаканият от мен. Майка му - д-р Марина Александрова Карапанчева, не е родена в Никопол, а във Варна. Дядо му и баба му не са живели в Никопол. 

Така че написаното от Павел Вежинов за родното място на Марина не е истина. Но поместено в интернет, се тиражира като истина. Истина е, че синът на Марина е известен писател и че нейната внучка носи красивото име Марина.
 
”Истината е, че съдбата нито бърка, нито нарежда картите - тя само ги раздава.”
Павел Вежинов

Николинка ХРИСТОВА