За художника Иван Яхнаджиев празникът е нещо много лично

В последния ден на отминалия месец художникът Иван Яхнаджиев навърши 71. Това обаче съвсем не означава, че е загубил творческото си вдъхновение и хлапашкото изкушение да прави щуротии, с които да радва приятели и почитатели.

На рождения си ден беше приятно изненадан от двете огромни торти, които синът му Александър поръчал за него онлайн от далечния Рим, както и от поканата на едно радио и една телевизия да отбележат заедно неговия личен празник. Поздравленията и обажданията по телефона в този ден валят като майски дъжд, но този път ексцентрикът остава твърдо стъпил на земята. Не вдига наздравица между клоните на високо дърво, нито пък под импровизиран студен душ в градската баня. И причина за това в никакъв случай не са годините. Макар че понякога и той се пита дали на тази възраст трябва да отбелязваме рождените си дни. 

Отговорът му е, че всеки сам трябва да реши кой е неговият най-голям и вълнуващ празник. Той не може да ти бъде налаган от държавата, партията или който и да било. Неслучайно някога манифестациите бяха повече задължение и строго се следеше за отсъствия. А 10 ноември така и не се превърна в “светла” дата. 



- Продължавам да мисля, че празникът е нещо много лично, много интимно. Който се е опитал да направи мероприятие на стадиона или на площада, не е успял да го превърне в празник. Това по-скоро прилича на шумна ромска сватба. Ако аз съм убеден, че Левски е велик българин, ще отбележа рождението му по свой начин. Това не означава, че непременно трябва да отида на паметника му с тълпата и да се снимам до политиците, за да кажа, че съм почел едно от най-светлите имена в историята ни! Хубавото е, че днес има връщане към имените дни, коледните и великденските празници, защото някога свързвани с религията, биваха забранявани и не бяха така открити - казва авангардистът. И обобщава: 

- Мисля, че България и всеки човек трябва да се върне към онези духовни празници на нашите деди. Те може би са много по-истински, защото празникът е нещо топло, той е горяща свещ, молитва с най-близките. Той е топлият хляб, хубавата храна, която майка ти или баба ти ще направи.

Колкото до катеренето по дърветата и боядисването на кокошките по Великден, това е своеобразно бунтарство, малка демонстрация, с която Яхнаджиев казва: 

- Майната му на датата, аз си имам мой празник и ще го празнувам където и както искам. Не в кафенето или в кръчмата. Мога просто цял ден да съчетавам два цвята в ателието и душата ми да сияе от радост.

Според художника истинският празник е нещо много съкровено. Например да рисуваш с малчугани, а после да подредите картините в импровизирана изложба. Или пък да подариш творба на човек, когото уважаваш и цениш. Както и един разговор с интересен събеседник. Само да не ви хрумне, че щуравите идеи на майстора на четката са се изчерпали. Това просто не е възможно да се случи. 
Спомням си например преди години, навръх юбилея на неговия приятел певеца Христо Паскалев-Паскал, Яхнаджиев нарисува стъпалата му и направи жива торта върху главата на актьор. За целта беше приготвил 3 килограма тесто и още повече разноцветна сметана. Идеята за рисунката върху стъпалата беше, че певецът обикаля страната за участия и концерти и изминава стотици километри, та наред с гласа му те били много важна част за него. 

А какви ще бъдат следващите му провокации, които ще се превърнат в празник за неговите почитатели, тепърва предстои да видим.

Милена ИВАНОВА
Снимки Иван ВАСИЛЕВ