Картичка с изглед от ресторанта на гарата в Цариброд от 1905 г. публикува сръбският вестник “Данас”. Тя е с дата 5 май 1905 г. С печатни букви на картичката пише: “Изглед на гарата Цариброд”. Текстът отдолу е на български език, който в сръбския вестник е предаден на сръбски: “Бяхме на екскурзия в Цариброд. Там има чудно красиви места”.
“Данас” пише още: Царибродчани винаги са обичали кафенетата и питието и по времето, от когато е картичката, а в Цариброд е имало много такива. Може би петдесетина. Гаровият ресторант е бил първият, с който гостите на града са се срещали, но не и най-добрият.
Битката за първото място са водели хотел “България” и хотел “Видлич”. Те съществуват и досега, но с имената на своите първи собственици - Гациното и Галиното. За собственика на “България” Гацо Калотски и до днес се говори, че е научил да пият бира царибродчани, които дотогава са били верни на ракията и виното, пише “Данас” и цитира слогана - Prodavam carska bira, тоест Продавам царска бира, естествено и превод на сръбски Prodajem carsko pivo.
Повечето от кръчмите обаче са предлагали шкембе чорба, телешка глава, пълнени чушки. Прочуто е било, пише “Данас” и кафенето “Чин-Чин”, чийто собственик и след смъртта му помнели с добротата му и с прякора Чедото. Той винаги давал на вересия и е цяло чудо, че никога не е банкрутирал. Когато някой тръгвал да го пита дали може на вересия, той отговарял: “Може, чедо!”. Оттам и прякорът му.
Помни се и кафенето, известно като “Бракоразводно”. Там са свирели Жорж Гайдаров или Крум Пупин и Пешко Цигуларят /в сръбския текст Peško Cigularat/, който по-късно става основател и първи директор на филхармонията в Пловдив.
Картичката е изпратена от Давор Ранчич, колекционер от Земун, до Туристическата организация в наричащия се днес сръбски град Димитровград.
БЛИЦ припомня, че Цариброд е в Западните покрайнини, които са откъснати от България през 1919 г. /БЛИЦ