За мишките и хората… в политиката

„Глупостта нарушава понякога установения ход на нещата и позволява да започнете нещо ново”, пише в „Зимата на нашето недоволство“ великият Джон Стайнбек.

Гениалният писател, разбира се ползва горното твърдение в положителна конотация, но това е, защото никога не се е сблъсквал с българската политическа реалност.

Особено с тази от последните няколко години, когато на сцената изгря звездата на „Продължаваме промяната“. Тя залезе бързо и премина през различни метаморфози, за да се стигне до нуждата преди година (след само 12 месеца на политическия небосклон) да се коалира с „Демократична България“, за да запази поне второто си място в парламента.

Сега и тази колаборация не е сигурно, че ще помогне в изборните резултати на политиците, признали, че обичат да си играят на „ала-бала“ с вота на хората. Но това не пречи на „промянаджиите“ да показват предизборно как се правят политически пируети в опит да оцелеят в близост до властта.

Ето, вземете например доскорошния премиер Николай Денков. Въпреки цялата подкрепа, която получи неговият кабинет от евроатлантическото мнозинство в парламента (надскачащо в пъти депутатите на ПП-ДБ), Денков ще остане в историята не с големи реформи и решаване на кризи, а с дребничкото „Ники иска да пътува“.

С две думи когато си малък (в политически план) като мишка, разсъждаваш като мишка. Затова и Денков днес няма с какво свършено да се похвали.

Просто защото голямата работа я свърши парламентът в лицето на ГЕРБ-СДС (част от некоалицията с ПП-ДБ) и подкрепящата евроатлантическото мнозинство ДПС, най-вече в лицето на своя лидер Делян Пеевски.

Той успя да докаже публично какво значи да се работи в полза на хората. Така само в рамките на късия живот на 49-тото НС успя да се превърне във водещата фигура, която прокарва тежките решения за орязване на руското влияние у нас, предоставянето на военна помощ за Украйна и за решаването на редица социални и обществени проблеми, пред които другите (от редиците на управляващите) се гънеха като преварени спагети, без дори да е част от управляващото мнозинство и да притежава реална държавна власт.

И Денков отлично знае, че хората също знаят този факт. Затова днес, когато му замириса на избори, Денков, досущ като малка мишка подушила сирене, е готов да всякакви политически номера, за да се докопа отново до някой заветен пост.

И малко власт, разбира се. Така, той без свян започна да изпълнява един доста стар и много изтъркан план – да търси оправдание в доскорошния си политически партньор Делян Пеевски.

Този път използва за това трибуната на българската секция на „Свободна Европа“, за да обяви, че Пеевски бил „поел оперативно ръководството на ГЕРБ“. В "Студио България с Генка Шикерова" той разказа как, отивайки на срещи с Борисов, до него неведнъж седял Пеевски и как думи на Денков пред Мария Габриел стигали до председателя на ДПС.

Интересно твърдение, на фона на факта, че още преди месеци Борисов обяви, а Пеевски и останалите от евромнозинството потвърдиха, че лидерът на ДПС водел именно Христо Иванов и Кирил Петков на срещи с Борисов.

Причината – без него, останалите се карали и започвали да се държат като обидени деца. Затова се налагало лидерът на ДПС да влезе в ролята на медиатор между враждуващите партии, които обаче трябва да управляват заедно в името на държавата.

Затова многократно точно от ПП-ДБ се опитваха да обяснят нуждата си да изкарват часове в кабинета на Пеевски с важната му роля като медиатор на политическата сглобка, при когото всеки тича като се скара с другарчето от (не)коалицията или пък преговарящ, който знае кога да застане на правилната страна – тази на гражданите на България и двигател на реалната промяна в страната.

И това явно много притесни Денков, който в продължение на месеци се доказа като сламен лидер, тичащ при батковците си в НС, когато под прозорците на премиерския му кабинет се наредят я енергетици, я фермери.

И ако допреди няколко месеца, той трябваше да оцелява на видимо трудния за него пост на министър-председател и затова хич не се притесняваше да се държи за ръката на Пеевски, за да преми през политическите турбуленции, днес Денков знае, че отива не избори. На които избирателите ще поставят истинската оценка на неговото управление. И затова без свян вади коша с лъжите.

Още преди години приятелите на „Промяната“ от задкулисните кръгове в държавата си бяха таргетирали Пеевски като идеалния враг, на когото да пришиват всички злини в страната, че и зад граница.

Така хем Пеевски, който активно работи срещу „потопената държава“ е дискредитиран, хем си имат идеално оправдание ако нещо се прецака в схемите им.

Но днес тактиката не работи, защото всички видяха кой кой е в този политически водевил. И ясно разграничиха мишките от силните политически фигури.

Така думите на Денков за „злото Пеевски“ се превърнаха в нелепи опити, изречени от устатата на човек, за когото Пеевски малко по-късно разкри, че е изпитвал страх да не бъде изоставен от съпредседателя на ДПС по време на важни преговори.

"Направо не можах да повярвам, че човекът, за който се грижех девет месеца, който видяхте, че изобщо не се справи с длъжността премиер и мога да кажа, че е най-слабият премиер в историята на държавата.

Който, когато се наложи да отида до тоалетната при преговорите с миньорите ми прати есемес "Има ли проблем, че излизаш?" - точно той да говори това нещо, на който му държах ръката, на който му помагах. Не мога да повярвам, оставям тези квалификации на безсилието, в което се намира в момента", беше казал лидерът на ДПС наскоро.

Е, вече на всички е ясно, че ДПС никога не е било част от преговорите за този заминаващ си кабинет, а Пеевски категорично реже всеки опит да му се пришиват назначения с ясното: „ДПС не участва в сглобки“ – т.е. когато движението влиза във властта, никога не го прави през задната врата и винаги застава с цялата политическа отговорност зад кадрите и политиките, които подкрепя.

И за финал да припомним един факт – Стайнбек е автор и на една от най-великите класики за всички времена „За мишките и хората“. Но ако в произведението на големия писател се говори за чисто човешките отношения, които могат да откроят човека по любовта му към мишките, у нас в политиката се напълни с толкова много гризачи, че вече трудно могат да се откроят истинските хора. И когато такива се появят, мишките са много, много уплашени…

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук