Снежана Атанасова бе юристка по образование и журналистка по призвание. Тя направи едни от най-силните социални предавания с участваща публика. Предаването й “Изборът” бе култово и като анализ, и като публицистика. Снежана бе автор и водещ на “Актуална антена”, “Анкети”, “Изборът”, “Частен случай”. Силното й журналистическо присъствие на разследващ журналист бе плод на изключителна подготовка за всяко предаване, отлично владеене на юридически казуси и анализ на заснетите факти.
Силното й излъчване като външност от екрана допринасяше допълнително за въздействието на нейните предавания и голямата им популярност. Неслучайно имаше желание да преподава на бъдещи журналисти, което не можа да сбъдне. Публицистиката й ще остане сред най-силните изяви в родната ни журналистика. 

Снежана Атанасова бе топ журналистка за Националната ни телевизия 

със своите предавания и близка приятелка в нашата компания от десетина журналистки. Когато бяхме млади и красиви, ходехме цяла тумба в поредната сладкарница или ресторантче, за да се посмеем и осмеем приключенията на приятелките си. 



Няма да забравя едно нейно предаване на живо от кулоарите на НДК.

В ограденото пространство за снимки тя водеше интервютата за поредния епизод на “Изборът”. Зад кордона до мен застана известен социолог, тогава доста по-млад от нас. “Господи, колко е красива Снежана!” - изрече той с такава възхита и емоция, че аз се обърнах с думите: “Искаш ли да те запозная с нея?”.

“Сериозно, познаваш ли я?”

Така го запознах със Снежана. Но след дежурна усмивка и дежурни фрази от нейна страна тя се отдалечи и той остана прехласнат и очарован да я изпраща с поглед.

Снежана имаше много прехласнати по нея обожатели 

Но ако беше с един, когото си е избрала, никога не търсеше “резервен” вариант. Прецизираше приятелствата си, както и хората, с които правеше предаванията си. Можеше да разговаря по еднакъв начин и с учени, и с управляващи, и с обикновени хора. 

Тези, които са работили с нея, казват, че характерът й е бил доста труден, казано меко. Но тя възразяваше, че ако не държи “юздите”, предаванията й поради своята сложност и остра тематика ще загубят силата си на обективност и съдник. И успяваше в заплетени случаи да изведе истината и да възвърне вярата на публиката си за справедливост. Подготовката й за поредно предаване беше пряко свързана с детайлното познаване на законите и сериозната й юридическа осведоменост. Именно поради това популярността й растеше с всяко предаване.

Друг въпрос е, че след промените, въпреки че държеше все още водещо място сред разследващите журналисти и продължаваше с изявите си, намери се начин, типично по български, да я пратят в глуха линия. 

Понесе доста стрели от хора, които беше въвела в професията 

Както например Иван и Андрей, които навремето, още съвсем млади, ги бе преценила и взела за репортери в предаването си. Дали заради острия й характер и типичното й “право куме, та в очи”, но по-късно, когато двамата станаха влиятелни продуценти, те прескочиха “учителката си” без никакво притеснение. Тя им бе предложила идеята си за “Съдебен спор”, но надеждите й да прави това предаване бяха попарени. Не можа да проумее пренебрежението, с което се отнесоха към нея бившите й “ученици”. Това, както и отношението по-късно на посредствени колеги към нейните способности окончателно я срина и тя чакаше с нетърпение пенсионирането си. То също дойде без капка уважение, с канцеларски лист. Но това е стара нашенска традиция, радостно да изоставяме способните, “да им натрием носа”. 



Цялата преса изписа  сума ти хвалби покрай смъртта на Снежана

Какви предавания е правила, колко силна и дейна публицистика е създала. А можеше ли това да й го кажат приживе. Можеше, разбира се. Но как така ще я хвалим? Хвалбите се дават само като вече си отиде някой. Така сме кодирани по тези ширини. Дали заради прокълнатите 600 години?!! Нямат ли свършване? 

Когато Снежана закъса със здравето, никога не си го призна. Не се оплака. Това беше също част от характера й. В последните години понякога не излизаше с дни. Любимата й книга бе “Сбъднати молитви” на Труман Капоти. Искаше самата тя да пише, да преподава на студентите. “Знаеш ли какви интересни въпроси ми задават, когато съм имала срещи със студенти по журналистика?!”

Ако реши да излезе, да се видим, подготвянето й, облеклото, което ще избере, прическата и особено да си сложи грим беше неизбежно. Веднъж си определихме среща с още една приятелка да отидем в едно заведение до Южния парк. То не че и аз не закъснявам солидно. Но закъсненията на Снежа бяха феноменални. Пристигна докарана, с красива прическа и пълен грим, сякаш за кино. 

“Е, Снежко, поех иронично, и за какво цялата тази подготовка и грим, когато никой вече не те помни. Кой ще те познае?!!” В този момент келнерката, която пристигна на масата ни, усмихнато изрече:

“Аз я помня от телевизията, правеше силни предавания. Как да не я помня!!!”.

Тук вече аз не скрих гласно поражението си, а Снежа ме загледа победоносно: 


“Видя ли? Ти ще ми кажеш, че не помнят хората!”
Умееше да готви много вкусно. Когато й го казвах, тя възразяваше: “Кажи го на Косара, никога не ме е похвалила”. Дъщеря й обаче беше всеки ден до нея в последните тримесечни болнични битки. Говореха си като майка и дъщеря, които са в пълно разбирателство по всички въпроси. А ние, нейните приятелки, се надявахме, че това не е проклетата болест, новата епидемия на човечеството, а просто защото не яде - толкова е отслабнала и всичко ще мине и замине.

Когато й ходех на гости, се удивлявах от панорамата, разкриваща се от високия етаж, където живееше. София се виждаше, обградена отвсякъде с планинска верига. “Ти си в центъра на котловината”, казвах. “Затова избрах да живея толкова нависоко, отговаряше тя. Да виждам цялата Софийска котловина.”
 
Савка ЧОЛАКОВА